Една от заповедите на Всемогъщия Аллах, която повелява на рабите си, за да бъдат от спасените в Деня на равносметката, за да спечелят Неговата милост и рай, е „взаимно да се наставляват за състрадание”. (Сура Балад, 17-18)
В основата на разбирането за състрадание на вярващите стои искрената им вяра в Аллах. Вярващите знаят, че нито едно събитие не може да настъпи без позволение на Аллах и колко се нуждаят от това, което Той им дарява. Поради тази причина те притежават смиреност, която произлиза от това тяхно разбиране. Именно това тяхно качество формира основата на състраданието им.
Както по всеки един друг въпрос така и по отношение на това „какво състрадание трябва да проявяват” техния предводител е Коранът и суната на Пророка Мохамед (с.а.с.). Поради тази причина те проявяват състрадание само в случаите, в които Аллах е съобщил, че трябва да правят това, и към хората, които също Аллах е определил. Именно тук изпъква и разликата на разбирането за състрадателност според Корана и суната, тъй като една част от хората, които не познават точно религиозния морал, имат изключително погрешно разбиране за състрадателност. В лицето на събитие, на което са станали свидетели, без да знаят правилното и неправилното, без да извършат справедлива и разумна преценка, и най-важното без да се съобразяват със заповедите от Корана те могат да бъдат обхванати от едно невежо чувство на съжаление и да действат според него. В повечето случаи те могат да предприемат инициативи, могат да дават погрешни упътвания или да вземат погрешни решения, с които да причинят вреда както на самите себе си, така и на околните. Поради тази причина чувството на състрадателност, което притежават, е далеч по-различно от това, което е повелено в Корана, от добрата нравственост на Пророка Мохамед (с.а.с.).
Критерият, който вярващите съблюдават в това отношение, е състраданието, което ще бъде проявено, да окаже непременно положително въздействие на отвъдния живот на отсрещната страна. Понякога обичта и състраданието им към другите вярващи могат да изискват намесата или критикуването им в моменти, които могат да се сторят трудни и тежки на душите им. Когато човекът насреща извърши лоша постъпка те могат да го критикуват и да му попречат да прави така. Това е истинското състрадание. Защото вярващите, когато вършат това, рискуват да кажат на човека насреща нещо, което не би се понравило на душата му, да предотвратят някое негово действие, което не съответства на морала на Корана, но те не могат да рискуват вечния живот на този човек да мине в мъчение в място като ада, от където няма да има връщане назад. Поради тази причина те насърчават живеенето според морала, който най-много би се харесал на Аллах и представят примерът за възможно най-възвишено състрадание. Когато правят това обаче те не са оскърбителни, те се стараят, както Господ е повелил в айятите си, да отдалечат отсрещния от злото с благи думи и мъдрост.
В това свое поведение вярващите взимат за пример нравствеността на Пророка Мохамед (с.а.с.). В един айят Аллах е съобщил за възвишеното разбиране за състрадание на Пророка Мохамед (с.а.с.) със следния израз: „Тежко е за него вашето затруднение, загрижен е за вас, към вярващите е състрадателен, милосърден” (Сура Тауба, 128). Ето по този начин вярващите, които взимат за пример този възвишен морал, отчитайки облагите на вярващите в отвъдното, се отнасят към тях както Аллах е повелил – с нежност и състрадание.
