Отговорниците за страданията на 20-ти век

Когато бъдат разгледани внимателно настоящите условия на живот на човечеството, необходимостта от съюз между вярващите става очевидна. Проблеми като конфликти, войни, масови избивания, бедност, глад, социална несправедливост и морална дегенерация представляват сериозна заплаха за множество страни. Нещо повече, едно огромно количество невинни хора, които страдат в тези условия, отчаяно очакват да им бъде протегната ръка за помощ. Добросъвестните хора из цял свят се опитват да им помогнат. Пратки с помощи биват изпращани в областите, засегнати от глад, умиротворителни сили се опитват да защитят хората във военните зони и биват полагани усилия за спиране на престъпността и упадъка. Но тези усилия са регионални и ограничени за намиране на решения на най-неотложните въпроси. Всъщност, практически е възможно премахването на всякакъв вид човешки страдания и осигуряването на щастие, безопасност и просперитет по света.

Постигането на тази цел обаче зависи от установяването на истинските причини за тези проблеми – отклоняването от религиозния морал – и отстраняване на тяхната идеологическа основа. Фактът, че законът “по-силният печели” преобладава из целия свят, отчасти е отговорен за тази ситуация, защото този възглед поражда формирането на един модел, основаващ се на себелюбие. Дори и още по-зле, той е заместил ценностите като толерантност, любов, разбирателство, състрадание и сътрудничество с конфликти, сребролюбие и спорове. С една дума, този модел кара хората да забравят за отговорността си да служат на Господа, да виждат този живот като място за изпитание, създадено за спечелване на Божието благоволение, както и за Съдния ден.

Идеологическите промени, случили се през деветнадесети век, поставят началото на духовното рухване, което ще настъпи през следващите векове. Докато по-голямата част от хората вярват в съществуването на Бог до този момент, тези промени позволяват на атеизма да получи огромно влияние. През осемнадесети век материалисти като Дени Дидро (починал 1784) и Барон Д'Холбах (поч. 1789) отстояваха твърдението, че Вселената винаги е съществувала и че единствено материята съществува, и този възглед намери все по-нарастващ брой последователи в Европа. През деветнадесети век атеизмът се разпространи още повече под влиянието на мислители като Людвиг Фойербах (поч. 1872), Карл Маркс (поч. 1883), Фридрих Енгелс (поч. 1894), Фридрих Ницше (поч. 1900), Емил Дюркем (поч. 1917) и Зигмунд Фройд (поч. 1939).

Чарлз Дарвин (поч. 1882) допринесъл най-много в служба на атеизма, създавайки еволюционната си теория, която е замислена така, че да се противопостави на сътворението. Дарвинизмът дава научен отговор на въпроса как човечеството и останалите форми на живот са се зародили – въпрос, на който атеистите не са могли да дадат отговор дотогава. Той предположил, че природата притежава механизъм, който може да съживява неживата материя и да създаде милионите органични видове. Много хора, за нещастие, повярвали на тази погрешна идея.

В края на деветнадесети век атеистите формулираха един мироглед, за който твърдяха, че обяснява всичко. Те постулираха, че Вселената не е била сътворена, а е съществувала от вечността и по този начин няма начало. Те предполагаха, че нейният очевиден ред и равновесие са случайни и че в нея не съществува никаква цел. Те твърдяха, че дарвинизмът дава отговор на въпроса за възникването на човечеството и останалите живи организми. Маркс и Дюркем се опитват да тълкуват историята и социологията на атеистична основа, а Фройд пък прави същото с психологията. Научните, политически и социални развития през двадесети век обаче показват неоснователността на тези теории. И нещо повече, откритията в сферата на астрономията, биологията, психологията и социалното поведение напълно унищожиха атеистичните твърдения.

През този период обаче движения, основаващи се на дарвинизма и материализма, опропастиха човечеството. Идеологии като комунизъм, фашизъм, расизъм, нихилизъм и екзистенциализъм причиниха скръб на човечеството и породиха безброй много конфликти, войни и нещастия. Техните последици продължават да бъдат усещани и днес, макар и с намалено въздействие, и определени кръгове продължават да защитават дарвинизма като научен факт. Ние накратко ще разгледаме как дарвинизмът е заразил нациите и какви са последиците от това. Но първо бихме желали да отбележим един важен факт.

Днес най-голямата отговорност за ситуацията, в която идеологиите, противопоставящи се на религиозния морал, са вкарали света, тежи на раменете на всички съвестни вярващи. Всички Християни, Мюсюлмани и Евреи трябва да се обединят в това усилие, защото те са под прицела на тези атеистични идеологии. Следователно искрените хора на Писанието и искрените Мюсюлмани трябва да се обединят, да съберат сили и да разкажат на света за погрешните възгледи на дарвинизма, които са основани на материализма, а не на науката. Всички останали антирелигиозни идеологии (напр. комунизмът, фашизмът и расизмът), както и упадъкът трябва да бъдат преборени заедно на идеологическо ниво, така че светът да може да се радва на мир, спокойствие и справедливост в близко бъдеще. Когато тази велика задача завърши, страданието, трудностите, убийствата, нещастията, несправедливостта и бедността ще отстъпят място на просветеността, спокойствието, просперитета, богатството, доброто здраве и щастието.

 

Дарвинизъм: Източникът на покварените достойнства

Еволюционната теория твърди, че животът е възникнал случайно и след това се е развил и еволюирал като резултат от борбата за оцеляване. Следователно посланието, което дарвинизмът подчертава, е, че никой не е отговорен пред никого, че дължиш живота си на случайността и че трябва да се бориш и ако е необходимо, да угнетяваш другите, за да оцелееш, тъй като живееш в един свят на егоизъм и сблъсъци. Това са моралните изводи на дарвинистките термини като “естествен подбор”, “борба за оцеляване” и “оцеляване на по-силния”. Очевидно този възглед е напълно противоположен на този, който е основан на религиозната нравственост. Нещо повече, той формира основата на антирелигиозния фронт.

Разглеждането на обществените достойнства е достатъчно, за да представим разрушителното естество на дарвинизма. Когато погледнем към съвременните общества, виждаме, че повечето хора живеят с цел самосъхранение, добра работа, материално богатство, повече пари и забавления – с други думи, за успех в борбата за оцеляване. Разбира се, напълно нормално е човек да се стреми към един добър и щастлив живот. Но религиозният морал изисква хората също така да оказват грижи за нуждаещите се, да се обединяват помежду си и да отбягват самолюбието. Според житейския модел на дарвинизма обаче човек не само че не мисли доброто на останалите хора, но и не се притеснява да им причини вреда в своя полза.

Особено сред младите хора луксозни къщи и коли, неограничени финансови средства, слава, богатство и сила са се превърнали в идеали. Без да се интересуват от целта на своето съществувание и почти неразмишляващи над Божието съществуване и мощ, те смятат себе си за независими същества, които нямат никакви задължения към нашия Творец. Те предпочитат да не им се припомня смъртта, която е неизбежна за всички живи същества, а също така и възкресението и Съдният ден. Но едно такова умишлено невежество няма да повлияе на истината. Дори и да не размишляват по тези въпроси, докато са живи, или да обръщат гръб всеки път, когато истината им бъде напомнена, те не са нищо повече от едни сътворени и немощни раби, които един ден ще умрат и ще бъдат изправени пред Бог, за да отговарят за делата си.

Тези хора често дори не са запознати с въздействието на дарвинизма върху техния живот. А дори по-зле, голяма част от тях вярват, че дарвинизмът е предмет на биологията и следователно не ги касае. Дори и да не знаят за въздействието на еволюционната теория, това, че те непрекъснато са изложени на нея, дълбоко засяга мирогледа им.

Хората, които смятат себе си за силно еволюирали животни, отразяват своя опорочен мироглед в поведението си и начина на взимане на решения: Те са себелюбиви, алчни, безмилостни и жестоки и забравят за необходимостта от състрадание, милостивост, привързаност и скромност. Това становище, разбира се, води до възникването на социално безредие и причинява социален, а също така и морален крах.

Друг нежелан страничен ефект е последващото вярване, че единствено личните интереси имат значение. В рамките на едно такова общество самопожертвуванието, любовта, уважението и съчувствието са забравени. Условия като тези тласкат хората към уединение и отчаяние. От тези обстоятелства възникват стрес, недоволство, нещастие и тревога, всяко едно от които превръщат живота на хората в истински кошмар. Последвалата душевна празнота тласка някои хора към алкохол, наркотици, комар, самоубийство или други пагубни неща.

Упадъкът продължава бързо да се разпространява в обществата, чиито членове са се отдалечили от духовните добродетели. Нарасналите равнища на хомосексуалност и проституция, сексуални престъпления, изнасилвания и болести, предавани по сексуален път, са важен показател за този упадък. Проституцията унищожава семейства и самоуважението на хората. Хомосексуалността и другите сексуални извратености, които всички Свети Книги порицават, днес се смятат за нормални в много части по света, а хората, които се противопоставят на безнравственост като тази, са обвинявани, че са с остарели виждания. Със сигурност не е знак за прогрес това, че хомосексуалистите могат законно да сключват брак в някои държави, да създават асоциации и партии на световно равнище и да проявяват агресивно поведение срещу религиозните ценности.

Покварата също така е широко разпространена и в областта на политиката. Двадесети век се характеризира с най-ужасяващите и разрушителни войни в човешката история. Безброй много хора бяха убити, ранени или осакатени при терористични или анархистки нападения. Тази жестокост е извършена от антирелигиозните идеологии (напр. комунизъм, фашизъм и расизъм), всяка една от които е разклонение на дарвинизма. Регионалните войни, сблъсъци и кървави терористични действия продължават да се появяват в много части на света.

Днес голяма част от хората живеят в лишение и нищета. Статистиките разкриват, че гладът, бедността и диспропорциите в разпределението на богатството са достигнали тревожни равнища. Тези негативни тенденции са естествени последици на един свят, основан на себелюбие, егоизъм и други материалистически ценности.

Социалната деградация също така се отразява и в нарасналия брой на извършените престъпления. Из целия свят нарастват незаконните дейности и обхватът на криминалната активност продължава да се разширява. Това са естествени последици от напускането на духовните и морални ценности. Отдалечените от религиозния морал хора приемат всички форми на престъпления (напр. кражба, измамничество, грабеж и шантаж) за нормални и не вярват, че дейности като тези биха могли някога да изчезнат.

Тази мрачна картина е резултат от нарасналото проникване на материалистическата философия през последните два века. Възникнала в Европа, тя сега се е разпространила из целия свят. Това е плод на пропаганда, която отрича съществуването на Бог и отдалечава хората от религиозния морал, като им внушава заблудата, че “не са отговорни към никого, че са еволюирали животни, които водят борба за оцеляване и собствен интерес в дивата джунгла”.