Ал-Хидр (Бог да го благослови и с мир да го дари), който според мнението на голяма част от Ислямските учени е твърде вероятно да е бил пророк, е един благословен човек, дарен с мъдрост и знание. Той eпритежавал знанието „Ледюн”. Думата „Ледюн” означава: Наименование на непознато знание. Човек, който притежава това знание не само открива тайни и мистерии до степента, до която Бог му позволи, но също така знае и някои божествени тайни. (ТЮР-ДАВ, Голям Лугарт, 558)
Всички учени от Ахлу-Сунна са на мнение, че личността, която е спомената в 65-и айят на сура ал-Кахф: „...един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.”, е ал-Хидр (м.н.). В Коранът е съобщено, че Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) се е срещнал с ал-Хидр (м.н.), че заедно са направили едно пътешествие и че е искал да се възползва от знанието, с което Господ е дарил ал-Хидр (м.н.).
Освен за пътешествието на ал-Хидр (м.н.) с Пророка Муса (м.н.) в хадисите са предадени множество надеждни сведения относно ал-Хидр (м.н.). По време на цялата Ислямска история една от най-разискваните теми е дали ал-Хидр (м.н.) е жив или не. Според информацията представена в хадисите и тълкуванията на видните Ислямски учени ал-Хидр (м.н.) е жив.
Сред видните мючтехиди (велики Ислямски учени, които издават постановления, излизайки от хадисите и останалите религиозни източници) и хадисни учени, които твърдят, че ал-Хидр (м.н.) е жив, са:
Така например Ибн-и Кесир е изразил по следният начин, че ал-Хидр (м.н.) е жив:
„Сега пък съществува единодушие между по-голямата част от учените, че ал-Хидр (м.н.) е жив. И като доказателство за това твърдение са представили множество сведения, предания и хадиси.”
Разказът за ал-Хидр (м.н.) в Корана
В Коранът е описано подробно пътешествието на Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) и ал-Хидр (м.н.). По-долу ще представим този разказ и голямата мъдрост и поуки, които са скрити в него:
“И каза Муса на младия си помощник: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.” ” (Сура ал-Кахф: 60)
Тук думата “млад” ни навежда на мисълта, че когато човек прави нещо трябва да търси съдействието на младите хора и да работи с тях. Младите хора трябва да бъдат мотивирани да използват своята енергия, динамичност, сила, амбиция и емоционалност за извършването на праведни дела в името на Бог. Всъщност на това се обръща внимание и в айятите и се съобщава, че от целия народ на Пророка Муса (Мойсей) (м.н.) са повярвали само малцина младежи:
“Но поради страх от мъчението на Фараона и знатните му хора, на Муса повярваха само малцина (младежи) от неговия народ. Фараонът бе надменен на земята и бе от престъпващите.” (Сура Юнус, 83)
В шейсетият айят от сура ал-Кахф е обърнато внимание и на мястото за среща, към което Пророкът Муса (м.н.) пътувал. Муса (м.н.) знаел, че ще се срещне с някой и че това ще стане там, “където се събират двете морета”. Това място би могло да е всяко едно място по света, което отговаря на описанието.
"И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето. И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” Рече [слугата]: “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.” Рече [Муса]: “Това е, към което се стремяхме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири." (Сура ал-Кахф, 61-64)
В айятите е съобщено, че Пророкът Муса [Мойсей] (м.н.) и помощникът му са взели за храна със себе си риба. Но преди да дойде времето за хранене Бог направил така, че и двамата да забравят за рибата и тя отплувала по течението надалеч от тях. Но това забравяне носи със себе си огромна благодат. Бог прави така, че Муса (м.н.) и младият му помощник да забравят за храната си. Пророкът Муса (м.н.) пристигнал до мястото, където се събират двете морете, за да може да се срещне с един свят човек. За да достигнат до това определено в съдбата им място, Пророкът Муса (м.н.) и младият му помощник пътували дълго време. Но те се нуждаели от повече подробности, за да достигнат до точното място за среща, защото там, където двете морета се събирали, в действителност бил един обширен район. Без да знаят къде точно в този район трябва да отидат откриването на човекът, който трябва да срещнат, ще бъде доста трудно. Именно в този момент ние виждаме благодатта в бягството на рибата. Това бягство е било ясен знак, защото на рибата е била възложена задачата да даде необходимите подробности за мястото на срещата. Мястото, където рибата избягала в резултат на разсеяността на Муса (м.н) и неговият помощник в същото време било и самото място на срещата. Бог е определил уреченото място за срещата да бъде тук и е използвал бягството на рибата, за да посочи това.
“И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас .” (Сура ал-Кахф: 65)
Бог е Всемилостивият, Милосърдният и Най-снизходителният към Своите раби. Пророкът Муса (Мойсей) (м.н.) тръгнал на път, за да се срещне с ал-Хидр (м.н.), човек, на който Бог е дарил от милосърдието си. Следователно в него са били отразени качествата на благосклонност и милосътдие на Бог, което му позволило да получи превъзхождаща мъдрост от Бог и да стане един от Неговите прославени слуги.
"Муса му рече: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?”" (Сура ал-Кахф, 66)
От съобщеното в айятите разбираме, че Пророкът Муса (м.н.) предварително чрез откровение е получил подробна информация за този човек, с който ще се срещне. Съществуват множество доказателства за това. Например Пророкът Муса (м.н.) е положил усилие, за да достигне до мястото на срещата, въпреки че се е намирал на доста отдалечено спрямо него място. Защото той е знаел, че човекът, с който ще се срещне там, ще му бъде от голяма полза. Той знае, че това не е някаква си обикновена среща, а много специална такава. Поради тази причина, той решава да се изправи срещу всякакви трудности и да измине един дълъг път.
Нещо повече, непосредствено след срещата той познава човекът срещу себе си, забелязва неговата възвишена нравственост и мъдрост, и го моли да се присъедини към него. Именно това показва, че му е било съобщено от преди това, че човекът срещу него е надарен с мъдрост, че е един благословен човек. (Бог знае най-добре)
Твърде вероятно е на Пророкът Муса (м.н.) чрез откровение да е съобщено, че този човек е правоверен и повежда по правия път, че той трябва да го последва и получи мъдрост от него. (Бог знае най-добре) Освен това става ясно, че Пророкът Муса (м.н.) знае, че с тази мъдрост и познание, които ще получи от него, ще достигне до правия път. Ето защо, когато го вижда, веднага му казва, че иска да се присъедини към него.
"Рече [ал-Хидр]: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”" (Сура ал-Кахф, 67-68)
Както е подчертано в айятите ал-Хидр (м.н.) също е имал подробна информация за Пророка Муса (м.н.). Освен това, от разговорът става ясно, че ал-Хидр (м.н.), с Божие позволение, е имал знание за бъдещето.
След като ал-Хидр (м.н.) чул предложението на Пророка Муса (м.н.), той му отговорил, че няма да може да изтърпи да бъде заедно с него. Изключително забележително е, че още преди да се е случило нещо, преди ал-Хидр (м.н.) да знае или да е видял как Пророкът Муса (м.н.) ще постъпи, е казал такова нещо. Причината за това е, че ал-Хидр (м.н.) е знаел бъдещето. (Бог знае най-добре)
Това, че ал-Хидр (м.н.) е притежавал тази информация е също така и показател за това, че всичко се случва по Божията воля. Защото Бог дарява знание за бъдещето само на избраните от него раби и дотолкова, доколкото Той пожелае. Способността на ал-Хидр (м.н.) да съобщава бъдещето е възможно единствено с Божие позволение.
"Рече [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах желае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”" (Сура ал-Кахф, 69)
Както се вижда от айята, на думите на ал-Хидр (м.н.) Пророкът Муса (м.н.) отвръща с поведение, което е напълно по Мюсюлмански, и отговаря с думите "ако Аллах желае". Това е израз на отдадеността на вярващите на Бог, това, че те знаят, че съдбата действа всеки един момент и че ако Бог не пожелае те няма да имат сила да направят нищо.
Както е споменато в 23-и и 24-и айят на сура ал-Кахф Бог е повелил за нищо да не се казва "ще свърша това утре", а да се казва "ако Бог пожелае".
С този отговор на Пророка Муса (м.н.) Бог е обърнал внимание на това, че вярващите преди да започнат някаква рябота, преди да вземат решение за нещо, преди да си направят някакъв план за следващия ден непременно трябва да казват "ако Бог пожелае". Защото отново Бог е този, Който дава на човека силата и способността за изпълняването на тази работа, Който накрая ще допринесе за успешното й изпълнение.
Мюсюлманите не трябва да забравят дори и за миг тази важна истина, не трябва да забравят, че всяко едно нещо, което се случва във Вселената е под Божия контрол и знание.
"Рече [ал-Хидр]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”" (Сура ал-Кахф, 70)
В разказът за Пророка Муса (м.н.) и ал-Хидр (м.н.) още веднъж е наблегнато на значението на покорението пред Божиите пророци и пратеници. По време на тази отдаденост вярващите трябва да придадат значение на проявяването на внимателно уважение. В някои от айятите значението на покорението пред пророците е съобщено така:
"Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител." (Сура ан-Ниса, 80)
"И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!" (Сура ал-Имран, 132)
Когато вярващите се покоряват на прятениците, те трябва да знаят, че в действителност се покоряват на Бог. Те трябва да гледат на всяко едно взето от пророците решение или извършено от тях дело като на нещо мъдро и благоприятно, и да им се подчинят от сърце.
Ако вярващият не може да забележи тази благоприятна страна, то той трябва търпеливо и с уважение да изчака обяснението на нещата. Причиняването на притеснение със задаването на ненужни въпроси или проявяването на любопитство са неща, от които всеки вярващ трябва да се въздържа.
Ако вярващият не вижда благоприятната страна в някое извършено дело или изречена дума, то това, което му остава е да изчака с уважение мъдрото обяснение на пророка или пратеникът, на който се е покорил. Един вярващ, който притежава този начин на мислене, веднага ще забележи, че първоначалната му реакция не е била правилна. Всъщност, в айятите е съобщено, че когато намерят за добре пратениците ще обяснят мъдростта в извършените дела, взетите решения или изречените думи. Ето така, с думите "докато сам не ти спомена за него" ал-Хидр (м.н.) е подсказал на Пророка Муса (м.н.), че ще му съобщи мъдростта скрита в нещата, които ще им се случат.
"И тогава двамата тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр] го проби. Рече [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”" (Сура ал-Кахф, 71)
От този айят на сура ал-Кахф става ясно, че по време на пътешествието си с ал-Хидр (м.н.) Пророкът Муса (м.н.) не е взел със себе си младият си помощник. В това може да е скрита голяма мъдрост. Но една част от нея би могло да е посочването на значението на поединичното обучение.
И наистина, поединичното обучение е възможно най-добрият начин на обучение. Известен факт е, че в група хората се разсейват и се затрудняват да се съсредоточат. Дори и групата да се състои от трима човека се знае, че човек се разсейва и се затруднява да съсредоточи вниманието си върху това, което му бива преподавано. Поради тази причина в Корана е посочено индивидуалното обучение. Ето така, тъй като човек много по-лесно може да се съсредоточи, да насочи вниманието си към темата и да осъществи пряк контакт с преподавателя, то той може да разбере нещата по-бързо. Всъщност, значението на вземането на частни уроци, което е в сила по цял свят днес, се дължи именно на тези свои положителни особености.
В този айят е обърнато внимание на още едно нещо: Пророкът Муса (м.н.) много добре е знаел, че ал-Хидр (м.н.) е много ценна личност, че е надарен с мъдрост.
Събитието, което е съобщено в айята, е моментът, в който в съдбата настъпва събитието, че няма да може да изтърпи, за което ал-Хидр (м.н.) е съобщил на Пророка Муса (м.н.) още в началото. По този начин една част от съобщената на ал-Хидр (м.н.) информация се бе изпълнила.
"Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”" (Сура ал-Кахф, 72-73)
В тези айяти на сура ал-Кахф е забележителна убедеността в думите на ал-Хидр (м.н.). Когато ал-Хидр (м.н.) съобщава събитията, които ще се случат, той говори по много убеден начин. С думите си “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”, той разкрива как Пророкът Муса (м.н.) в никакъв случай няма да може да изтърпи.
В 73-и айят отново е посочено, че всичко се случва по Божията воля. В никакъв случай не е възможно човек да предотврати излизането дори и на една дума от устата си. Защото Бог кара всяко нещо да проговори. Бог притежава силата да накара всяко живо или не живо същество да изрече това, което Той пожелае. Всъщност, в айятите на Корана е съобщено, че в Деня на равносметката Бог ще накара зрението, слуха и кожата на хората да проговорят. В айятите това е разкрито така:
"Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили. И ще кажат на кожата си: “Защо засвидетелства против нас?” Ще каже: “Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.” И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват за вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите." (Сура Фуссилат, 20-22)
В други айяти пък Бог ни съобщава, че без Негово разрешение нито едно същество няма да може да проговори:
"Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемилостивият. Не ще могат с Него да говорят в Деня, в който Духът [Джибрил] и ангелите ще се възправят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивиятт позволи, и той правдиво ще говори."(Сура ан-Наба, 37-38)
Бог причинява забравянето и помненето. Бог господства над мозъчната дейност на всички хора живяли от миналото до днес. В съдбата на Пророка Муса (м.н.) е записано миг по миг както да забрави, така и да зададе съобщеният в айята въпрос. Нито един човек не може да управлява мозъчните си функции и да предотврати това забравяне или да възпре думите, които ще изрече. Бог може да накара в желан от Него момент, желан от Него човек да забрави желан от Него въпрос. Ако пожелае за миг може да му отнеме цялата памет или ако пожелае пък може да сътвори в паметта му като мъдрост неща, които въобще не е знаел от преди това. Всичко това може да се случи единствено ако Бог пожелае.
От думите "не ме натоварвай с нещо непосилно за мен" на Пророка Муса (м.н.) става ясно, че той не иска да прекъсне обучението си с ал-Хидр (м.н.).
"И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби. Рече [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”" (Сура ал-Кахф, 74)
Въпреки своите клетви за обратното Пророкът Муса (м.н.) не може да промени съдбата си и да спре да задава въпроси. Въпреки че е знаел, че ал-Хидр (м.н.) действа по Божие наставление, че е мъдър човек и че му се е подчинил, Пророкът Муса (м.н.) се ядосал на действията му.
Не трябва да се забравя обаче, че този, който дава или отнема живота на всеки човек, е единствено Бог. Ако Бог не пожелае нито един човек няма да може да убие някой друг. Бог съобщава това в сура ал-Анфал, така:
"Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи вярващите на добро изпитание от Него. Аллах е всечуващ, всезнаещ." (Сура ал-Анфал, 17)
Aл-Хидр (м.н.) е праведен човек, който действа по Божие наставление. Всяко едно действие, което извършва, всяка една дума, която изрича, стават по Божие наставление. Освен това никой освен Господ не може да знае дали убитото дете е било "чиста душа". Но Пророкът Муса (м.н.) изрича тези думи, защото Бог е пожелал той да направи това и това е предопредолено в съдбата му.
"Рече: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?” Рече [Муса]: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”" (Сура ал-Кахф, 75-76)
Бог е този, който дарява рабите си с търпение или им го отнема, когато пожелае. В много айяти от Корана е подчертана тази важна добродетел на вярващите, но се съобщава, че Бог е този, който дарява търпението. Така например в сура ал-Бакара е съобщено, че войската на Талут се е молила на Бог за да им дари търпение:
"И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха: “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу неверниците!”" (Сура ал-Бакара, 250)
От 76-и айят от сура ал-Кахф разбираме, че Aл-Хидр (м.н.) е бил обезпокоен от поведението на Пророка Муса (м.н.). Въпреки че в началото Aл-Хидр (м.н.) е казал, че Пророкът Муса (м.н.) няма да успее да прояви търпение, Пророкът Муса (м.н.) е потвърдил обратното, но след двете събития той решил да намери друго решение. Ето защо, за да може Aл-Хидр (м.н.) да не се откаже от обучението той използвал нов начин за убеждение. Целта на Муса (м.н.) е като вдъхне сигурност и даде гаранция на Aл-Хидр (м.н.) да го разубеди да не се отказва от обучението. Пророкът Муса (м.н.) иска обучението му да продължи възможно най-дълго и той да се възползва възможно най-много от надареният със специална мъдрост Божий раб - ал-Хидр (м.н.). Поради тази причина като решение открил предлагането на убедително условие.
"И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той [веднага] я изправи. [Муса] рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”" (Сура ал-Кахф, 77)
Пророкът Муса (м.н.) и ал-Хидр (м.н.), които продължили пътешествието си, достигнали до един град, в който не били посрещнати гостоприемно. От това посрещане става ясно, че пътешествието им е било доста трудно. Жителите на града се опитали да не ги допуснат в града си като отказали дори да им дадат и храна.
С този айят Бог посочва ползата от излагането на всякакви трудности с цел откриване на добротата и мъдроста. (Бог знае най-добре) Пророкът Муса (м.н.) също е бил готов да се изправи пред всякакви трудности, за да бъде с ал-Хидр (м.н.), за да се възползва от неговата мъдрост и съвети. Това в действителност е един вид препоръка за всички вярващи. Когато Мюсюлманите се изправят срещу подобна ситуация, те трябва да проявят същата решителност и благородно поведение.
В айята също така е посочено, че ал-Хидр (м.н.) е изключително сръчен, ловък и бърз. Това става ясно както от повреждането на кораба без да забележат тези, които са на него, така и от бързината при построяването на стената и нейната устойчивост. С думите "веднага я изправи" Бог посочва в Корана тази бързина и опитност. Нещо повече, когато е пробил корабът ал-Хидр (м.н.) е проявил голямо майсторство. Той не го е унищожил, а само с няколко повреди го е привел във вид, в който отсрещната страна да не го одобри. От тук се разбира, че ал-Хидр (м.н.) е бил много запознат с материалите, от които са направени корабът и стената.
В продължението на айята Пророкът Муса (м.н.) задава третият, а и последният си въпрос на ал-Хидр (м.н.). От мъдростта, с която Бог го е дарил, ал-Хидр (м.н.) много добре знае дали трябва или не да вземе заплащане за построяването на стената.
Не е задължително човек да взима възнаграждение за работата, която е свършил. Докато в някои ситуации се взима възнаграждение, в други пък не се взима. Това може да се променя в зависимост от случая и условията. Всичко, което вярващият прави е за да спечели Божието благоволение. Така както някоя работа, която вярващият върши може да бъде заплатена, по същият начин може да бъде и без заплащане. Парите, които бъдат взети от заплащането, обаче също трябва да бъдат похарчени за спечелване на Божието благоволение.
"Рече: “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш." (Сура ал-Кахф, 78)
Този последен въпрос, зададен от Пророка Муса (м.н.), изпълнява ролята на знак за това, че е настъпило времето за раздяла. Бог е накарал Пророкът Муса (м.н.), обещавайки на ал-Хидр (м.н.) да се разделят ако зададе още един въпрос, сам да определи причината за раздялата.
В този айят се съобщава, че с думите "Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш" ал-Хидр (м.н.) е казал на Пророка Муса (м.н.), че ще му обясни за всичко, което се е случило. Всичко, което Пророкът Муса (м.н.) и ал-Хидр (м.н.) са преживяли по време на пътуването си, е предопределено в съдбите и на двамата, и е записано при Бог. Не съществува никаква възможност те да се случат по някакъв друг начин. Както времето и мястото на срещата, така и времето на раздялата им са известни при Бог. Бог е определил тези моменти в съдбите и на двамата.
"Относно кораба той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб." (Сура ал-Кахф, 79)
След като съобщил решението си да се разделят, ал-Хидр (м.н.) започнал да обяснява една по една причините, поради които той е постъпил по определеният начин. При първото събитие ал-Хидр (м.н.) бе пробил един кораб. Но зад пробиването на този кораб стоят няколко важни причини.
Преди да обясним мъдростта скрита зад това поведение на ал-Хидр (м.н.) трябва да се спрем на неговата милостивост. Ал-Хидр (м.н.) веднага се е притекъл на помощ на бедните като е искал да предотврати изпадането им в тежко положение, угнетяването им от жестоките хора. Това негово поведение показва обичта, състраданието и милостивостта, които той изпитва към бедните и изпаднали в нужда хора.
Ал-Хидр (м.н.), който е един от Божиите раби надарени с възвишена мъдрост, подобно на всички останали пратеници е милосърден и състрадателен, той е един човак надарен с благосклонност от Бог. Поради тази причина, за да помогне на тези бедни и нуждаещи се хора той веднага направил дупка в кораба им и по този начин, като представил корабът все едно, че е повреден и с недостатъци, той предотвратил взимането му от тираните.
В пробиването на кораба от ал-Хидр (м.н.) можем да забележим един изключителен ум и прозорливост, защото той е повредил кораба в допустими размери, така че да може след това да бъде лесно поправен и използван отново. Ето така, този, който видел корабът щял да го помисли за повреден и щял да се откаже да го вземе. Но след като опасността от изземване на собствеността им отмине собствениците на кораба щели да могат лесно да го поправят и да го въведат във вид годен за пътуване.
Друго важно нещо посочено в айята е наличието на жесток режим в района, в който се е намирал бедният народ. Както се разбира от съществуващата практика това би могло да е диктаторски режим. Деспотския режим в този регион би могъл да е изземал безпричинно собствеността на вярващите. Поради тази причина е твърде вероятно вярващите да са живели в трудност и да не са могли да намерят изход от това положение. (Бог знае най-добре)
Изземането на собствеността на хората по този начин, без никаква причина, е често срещана практика, използвана в миналото в деспотичните феодални или монархични системи, или в съвременните фашистки и комунистически режими. Тези тоталитарни режими, изземайки собствеността на беззащитния народ, са го излагали на глад и мизерия. Това е доказателство, че разбирането за този вид жестоко управление е дошло още от далечното минало.
"А относно момчето родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие. И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно." (Сура ал-Кахф, 80-81)
В 80-и айят е съобщено, че родителите на детето са били вярващи. Тази информация ни посочва, че през онова време е съществувала праведност.
Когато бъдат обяснени айятите свързани с отнемането на живота на детето от ал-Хидр (м.н.) другото нещо, на което трябва да се обърне внимание е, че смъртта на детето е по Божие решение. В съдбата на детето Бог е определил времето и мястото на смъртта му. С айята: "Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, после отсъди един срок и определен срок има при Него..." (Сура ал-Анам, 2), Бог напомня на хората тази истина. Според съобщеното в Корана ангелите прибират душата на всеки един човек. В сура ал-Анфал Бог съобщава този факт така:
"И ако ти [о, Мухаммад] би видял, когато ангелите прибират душите на неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете: “Вкусете изгарящото мъчение!”" (Сура ал-Анфал, 50)
Прибирането на душата от ангелите обаче също е само един повод, в действителност единствено Бог е този, който прибира душите на хората. Бог е отредил отнемането на душата на това дете да стане чрез ръцете на ал-Хидр (м.н.). Но причината за смъртта на детето би могла да е била и някаква друга. Би могло внезапно да е загубило живота си в резултат на злополука, спиране на сърцето му или пък удър на главата му в следствие на падане. Както Бог съобщава в айята: "... И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят."(Сура ан-Нахл, 61), когато на човек му изтече срокът не е възможно никой да спре тази дата, нито пък да я забави. Освен това, в този случай Бог е създал ангелите на смъртта като невидим повод, а от видимата страна е представил така все едно, че ал-Хидр (м.н.) е отнел живота на детето. В действителност обаче ал-Хидр (м.н.) е раб, който действа по Божие откровение и в никакъв случай не може да прекрачи извън Неговите заповеди. Ако Бог не пожелае той не би могъл да направи нищо на своя глава. За да отнеме живота на детето Бог е използвал ал-Хидр (м.н.). От своя страна ал-Хидр (м.н.) пък по Божия заповед е убил детето, за което е притежавал сигурна информация, че няма да е от вярващите. Той е искал както да предотврати детето да причини злини на родителите и околните си, така и да му попречи да затъне в грехове. Поради тази причина, с Божие позволение, той предварително взима предпазна мярка.
Една голяма част от хората се затрудняват да видят мъдростта и благодатта в събитията като например загубата на някой близък човек. В действителност обаче подобно на всяко едно събитие, което се случва на земята, така и в смъртта са скрити множество мъдрост и благодат. Една от тези мъдрости е както е съобщено и в айята: "Господ да ги дари в замяна с по-добро по чистота и по-милосърдно".
"А колкото до стената тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Господ. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”" (Сура ал-Кахф, 82)
Последното тълкувание, което прави ал-Хидр (м.н.), е свързано с изграждането на стената на сираците. В този айят се подчертава, че осиротялите деца на праведните вярващи трябва да бъдат закриляни. В сура ал-Бакара Бог съобщава следното за сираците:
"... И питат за сираците. Кажи: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. И пожелае ли Аллах, ще ви затрудни. Аллах е всемогъщ, премъдър." (Сура ал-Бакара, 220)
Вярващите, както е споменато в айята, проявяват много голяма педантичност за защита правата на сираците, за подобряване на поведението им. Това е следствие на доброто им поведение, на проявяването на педантичност в изпълняването на заповедите и съветите на Бог. Мюсюлманите, както е споменато в айята: "... Каквото и добро да раздадете, нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя]. Каквото и добро да сторите, Аллах го знае." (Сура ал-Бакара, 215), извършват дарения за сираците. В айята: "И дават храна въпреки че и те я обичат на нуждаещ се и на сирак, и на пленник." (Сура ал-Инсан, 8), пък се съобщава, че дори и самите вярващи да са в нужда, те първо закрилят сираците. Ал-Хидр (м.н.) също, като изискване на Ислямския морал, е бил загрижен за бъдещето на сираците и е направил една много съществена инвестиция за тях. Ако ал-Хидр (м.н.) не бе поправил стената, то тя е щяла да се срути и богатството на бащата на сираците щяло да излезне наяве и имането на сираците е щяло да се разграби от злите хора. Именно поради тази причина ал-Хидр (м.н.) е изградил сигурно място, където богатството да бъде скрито и съхранено, докато сираците не достигнат пълнолетие. Той е взел една важна предпазна мярка относно тяхното бъдеще.
Тази обич и милосърдие, които ал-Хидр (м.н.) е проявил към бедните хора и сираците, както подчертахме и по-рано, са проявление на Божият атрибут "Всемилосърдният" (Притежателят на безпределната милост). Тук е посочено значението от взимане на сериозна предпазна мярка за защита на собствеността на децата чрез построяването на тази стена от ал-Хидр (м.н.), така че да бъде устойчива. Ал-Хидр (м.н.) се е уповал на Бог и поради тази причина е изградил здрава стена, която нямало да може да бъде повредена до определеното при Бог време.
Освен това, срутването на една стена може да причини много големи вреди, да доведе до смътр или нараняване на първо място на минаващите оттам хора и на второ на намиращите се наоколо растения и животни. Този айят би могъл да посочва, че повредилите се стени трябва да бъдат изградени устойчиво при повторното им застрояване. (Бог знае най-добре)
В айята освен това е съобщено, че ал-Хидр (м.н.) е казал: "А не по своя воля го направих.". Това са думи, които както по-рано подчертахме, показват, че ал-Хидр (м.н.) е знаел, че Бог е този, който върши всичко, и че всичко е предопределено в съдбата. По този начин той е обяснил, че неговите дела не са били в резултат на собствените му решения.
Както се вижда, при срещата си с ал-Хидр (м.н.) Пророкът Муса (м.н.) е преминал през едно много важно и изпълнено с мъдрост обучение, и е станал свидетел на това, че ал-Хидр (м.н.) е специален човек, който с Божие позволение е притежавал някои сведеният от неведомото. Според информацията в хадисите, разнообразните тълкувания на Ислямските учени и Ислямските исторически източници от време на време ал-Хидр (м.н.) е помагал и подкрепял пророците и праведните Божии раби.
Заключение
Съгласно със заповедта на Бог съобщена в айят: "споменавайте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление" (Сура ал-Бакара, 231) в тази статия се спряхме на някои мъдрости от разказа за Пророка Муса (м.н.) и ал-Хидр (м.н.). Разбирането и полагането на усилие за прилагането на съобщените в айятите мъдрости, както и обясняването им на хората е задължение на всеки Мюсюлманин. В Корана Бог повелява така:
"В разказите за тях има поука за разумните хора. То не е предание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи." (Сура Юсуф, 111)
