Терминът Homo rudolfensis е наименованието, дадено на няколко фосилни находки, открити през 1972 г. Тъй като тези фосилни находки са намерени в близост до река Rudolf в Кения, то класът, който тези останки се предполага, че представят, е наречен Homo rudolfensis. Повечето палеонтолози обаче смятат, че тези вкаменелости не формират самостоятелен вид, а живият организъм, наречен Homo rudolfensis, е всъщност Homo habilis, т.е. вид маймуна.
Ричард Ликей, който открил фосилните останки, представя черепа, който обозначава с KNM-ER 1470 и за който казва, че е на възраст 2,8 милиона години, като най-великото откритие в историята на антропологията и така поражда големи отзвуци. Според Ликей това същество, което подобно на Australopithecus притежава малък обем на черепната кухина, но лице на човек, е липсващата връзка между Australopithecus и човека. И така не след дълго щеше да се разбере, че човекоподобното лице на черепа KNM-ER 1470, който често се появява по кориците на научни списания, е резултат на неправилното сглобяване на черепните фрагменти – което може би е умишлено. Проф. Тим Бромаж, който изучавал анатомията на човешкото лице, обяснява така този факт, който той разкрива с помощта на компютърна симулация през 1992 г:
“Когато той (KNM-ER 1470) беше за първи път реконструиран, лицето бе нагодено към черепа в почти вертикално положение, по-скоро както при плоските лица на съвременните хора. Но новите изследвания върху анатомичната родственост показват, че в действителност лицето трябва да бъде значително издадено напред, създавайки един маймуноподобен вид, подобен на лицето на Australopithecus.”(Tim Bromage, New Scientist, cilt133, 1992, s. 38-41)
Еволюционистът-палеонтолог Дж.Е.Кронин казва следното по този въпрос:
“...неговото сравнително праволинейно конструирано лице, тясна черепна кутия и големи кътни зъби са примитивни характерни черти, които свързват KNM-ER 1470 с Australopithecus... KNM-ER 1470 , подобно на останалите ранни homo-представители, има доста общи структурни характеристики със слабите Australopithecus. Тези характеристики обаче не се проявяват при следващите, по-късни homo-представители (т.е. при Homo erectus).” (J. E. Cronin, N. T. Boaz, C. B. Stringer, Y. Rak, "Tempo and Mode in Hominid Evolution", Nature, Cilt 292, 1981, s. 113-122)
С. Лоринг Брейс от Мичиганския университет прави същото заключение в резултат на извършените от него анализи върху структурата на челюстта и зъбите на черепа 1470 и казва:
“Големината на челюстта и мястото, където са разположени кътниците, показват, че ER 1470 има абсолютно същото лице и зъби като на Australopithecus.”(C. L. Brace, H. Nelson, N. Korn, M. L. Brace, Atlas of Human Evolution, 2.b. New York: Rinehart and Wilson, 1979)
Проф. Елън Уоукър, палеонтолог от университета “Джон Хопкинс”, който е извършил не по-малко изследвания върху KNM-ER 1470 от Ликей, защитава становището, че това същество не трябва да се класифицира като “homo”, т.е. човешки вид каквито са Homo habilis и Homo rudolfensis, а точно обратното - да бъде включено в класа на Australopithecus.(Alan Walker, Scientific American, vol 239 (2), 1978, s. 54)
С една дума, класификациите като Homo habilis и Homo rudolfensis, за които се правят опити да бъдат представяни като междинни форми между Australopithecus и Homo erectus, са напълно въображаеми. Както потвърждават и много изследователи, всеки един от тези организми е представител на серията Australopithecus. Всичките им анатомични характеристики показват, че те са отделни видове маймуни.
