Стресът и депресията: резултати от несъблюдаването на религията

„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения ...” (Сура Та Ха, 124)

„И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.” (Сура Анам, 125)

Това, че нерелигиозните хора не се подчиняват на Аллах става причина целият им живот да премине в тревога, безпокойство и стрес. В резултат на това те страдат от разнообразни психологични заболявания, които оказват своето влияние и върху физическото им състояние. Техните тела много бързо се износват и те за много кратко време остаряват и грохват.

Тъй като вярващите са психологически здрави обаче те не стават жертва на стреса или отчаянието и техните тела винаги са здрави и в добра форма. Положителните въздействия на тяхното подчинение пред Аллах, тяхното доверие в Него и силата им на духа, това, че търсят добро във всяко едно нещо и приемат това, което им се случи с надежда в Неговото обещание, са отразени във физическото им състояние. Това обаче е в сила единствено за тези, които живеят според моралните ценности на Корана и които наистина са разбрали религията.  Разбира се, те могат да се разболеят и рано или късно да остареят, но този естествен процес  не включва психологичното грохване, както става при другите.

Стресът и депресията, които са определяни като болести на нашето време, не само, че предизвикват психологична вреда, но също така проявяват себе си и в множество физически увреждания. Най-често срещаните проблеми дължащи се на стреса и депресията са някои форми на умствени заболявания, наркомания, безсъние, кожни, стомашни смущения и такива свързани с кръвното налягане, простуди, мигрени, редица костни заболявания, нарушения във функцията на бъбреците, дихателни затруднения, алергии, инфаркти и мозъчни кръвоизливи. Разбира се, стресът и депресията не са единствените причини за това, но научно е доказано, че източниците на проблеми като тези са обикновено психологични.

Стресът, който причинява толкова много неща, е състояние на душевна тревога породена от чувства като страх, несигурност, превъзбуда, тревога и други напрежения, които нарушават телесното равновесие. Когато хората станат жертва на стреса, тяхното тяло реагира и подава сигнал за тревога, и така в тялото започват разнообразни биохимични реакции: Нивото на адреналин в кръвта се покачва; изразходването на енергия и телесните реакции достигат своите максимални равнища; захарта, холестерола и мастните киселини се утаяват в кръвта; кръвното налягане се покачва и пулсът се ускорява. Когато бъде изпратена глюкоза до мозъка нивата на холестерол се покачват, а това означава опасност за тялото.

Така например хроничният стрес, който изменя нормалните телесни функции, може да причини сериозни вреди. Поради стресът нивата на адреналин и холестерол в тялото се покачват и достигат необичайни размери. Дългосрочното покачване на нивото на холестерола води до преждевременна поява на смущения като диабет, сърдечни заболявания, високо кръвно налягане, рак, язва, дихателни заболявания, екземи и псориазис. Последиците от високите нива на холестерол могат дори да включват и убиването на мозъчни клетки. Смущенията породени от стреса са описани в един източник по следният начин:

Съществува важна връзка между стреса и напрежението, и болката, която причиняват. Породеното от стреса напрежение води до стесняване на артериите, увреждане на кръвния поток до определени региони на главата и намаляване на кръвоснабдяването в тази област. Ако една тъкан бъде лишена от кръв, то това води директно до болка, Това е така, тъй като една напрегната тъкан, от една страна, ще се нуждае от по-голямо количество кислород, а от друга пък все още ще има недостатъчно кръвно снабдяване, като всичко това стимулира специалните рецептори за болка. В същото време се отделят вещества като адреналин и норадреналин, които влияят на нервната система по време на стрес. Това пряко или косвено повишава и ускорява напрежението в мускулите. Ето така болката води до напрежение, напрежението до тревога, а тревогата усилва болката.^[1]

Една от най-пагубните последици на стреса са инсултите. Проучванията показват, че агресивните, нервните, загрижените, нетърпеливите, съпернически и неприятелски настроените, и сприхави хора са много по-склонни към сърдечни удари, отколкото тези, които нямат наклонност към качества като тези.^[2]

Причината за това е, че извънредното стимулиране на симпатичната нервна система започнато от хипоталамусът също предизвиква извънредно отделяне на инсулин и следователно натрупване на инсулин в кръвта. Това е въпрос от жизнена важност, защото нито едно от условията, които водят до коронарно сърдечно заболяване не играе толкова решителна и пагубна роля както инсулинът в кръвта.^[3]

Учените са приели, че колкото по-високо е нивото на стрес, толкова повече отслабва и положителното въздействие на червените кръвни телца в кръвта. Благодарение на експеримент проведен от Линда Найлър, ръководител на дружеството за технологичен трансфер към Оксфордския университет, негативните последици на стреса над имунната система вече могат да бъдат измерени.

Съществува близка връзка между стреса и имунната система. Психологичния стрес има съществен ефект над имунната система и води до нейното увреждане. Когато е изложен на стрес мозъкът повишава производството на кортизол (катаболен хормон) в тялото, който отслабва имунната система. Казано по друг начин, между мозъка, имунната система и хормоните съществува директна връзка. Специалистите в областта казват:

Проучванията върху психологичния или физически стрес разкриха, че по време на интензивен стрес се наблюдава намаляване на имунната реакция свързана с хормоналния баланс. Известно е, че появата и силата на множество болести, включително и на рака, са свързани със стреса.^[4]

С една дума, стресът уврежда естественото равновесие на човешкото същество. Постоянното излагане на това анормално условие уврежда телесното здраве и води до голямо разнообразие от смущения. Специалистите класифицират негативните последици от стреса върху човешкото тяло в следните основни категории:

Тревога и паника: Усещане за това, сякаш всичко е извън контрол

Постоянно усилващо се изпотяване

Изменения в гласа: Заекване, треперещ глас

Хиперактивност: Внезапни експлозии на енергия, слаб диабетичен контрол

Трудности в спането: Виждане на кошмари

Кожни заболявания: Пъпки, акне, малария, псориазис и екзема

Стомашночревни проблеми: Стомашно разстройство, гадене, язва

Мускулно напрежение: Скърцане или стискане на зъбите, болки в челюстта, гърба, шията или раменете

Слаби инфекции: Настинки и др.

Мигрена

Сърцебиене, болка в гърдите, високо кръвно налягане

Бъбречен дисбаланс, задържане на вода

Дихателни разстройства, страдане от задух

Алергии

Болки в ставите

Пресъхване на устата и гърлото

Сърдечен пристъп

Отслабване на имунната система

Свиване в мозъчната област

Чувство на вина и липса на самоувереност

Обърканост, неспособност за правилно анализиране, слаби умствени способности, слаба памет

Краен песимизъм, вяра, че всичко върви не наред

Затруднение в придвижването или стоенето спокойно, непрекъснато подържане на темпо

Неспособност за концентриране или трудно правене на това

Раздразненост, крайна чувствителност

Безразсъдност

Усещане за безполезност или отчаяние

Загуба или нарастване на апетита

Фактът, че тези, които не съблюдават религиозните морални ценности, изпадат в „стрес” е разкрито от Аллах в Корана:

„А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения (тревоги) …” (Сура Та Ха, 124)

В един друг айят Аллах разкрива, че: „… Докато отесня за тях земята, макар и просторна, и душите им отесняха, и се убедиха, че няма избавление от Аллах, освен при Него …” (Сура Тауба, 118)

Този живот в „тревоги”, или със съвременното му име „стрес”, е резултат от несъблюдаването на неверниците на религиозните морални ценности. Днес докторите отстояват възгледа, че спокойствието, самоувереността и хладнокръвието са важни за защитата от последиците на стреса. Спокоен и тих нрав е възможен единствено ако човек живее в съгласие с Корана. Всъщност в множество айяти на Корана е разкрито, че Аллах дарява вярващите със „спокойствие”. (Коран, 2:248, 9:26, 40, 48:4, 18) Обещанието на нашият Господ към вярващите е разкрито така:

„На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.” (Сура Нахл, 97)