Една от най-добрите характерни особености на Мюсюлманин, който вярва в Аллах от сърце, е, че не следва мнозинството, а независимо от обстоятелствата действа съобразно с това, което би било най-подходящо за спечелване на благоволението на Аллах, действа според гласа на съвестта си..jpg)
За един такъв човек не е от никакво значение какво другите мислят за него, какво прави мнозинството от хора. Мюсюлманинът отдава значение единствено на това да спечели благоволението на Аллах и поради тази причина внимава да действа по най-подходящия на нравствеността на Корана начин, да изрича най-подходящите думи.
Тази прекрасна особеност на характера на праведните Мюсюлмани се разкрива по най-съвършен начин в живота на Пророците. Независимо от начина на живот на обществата, в които са живели, Пророците никога не са усвоявали друг начин на живот или морални ценности освен тези, които Аллах им е разкрил. Те никога не са проявили склонност към изкривените вярвания и порочни навици на неверниците. По време на целия си живот били подлагани на натиск и мъчение от страна на неверниците, съдружаващите и лицемерите само защото са повярвали и са се подчинили на Аллах. Те били изпращани в затвора, били оклеветявани, измъчвани, прокуждани от бащините си земи и заплашвани със смърт. Те прекарали целия си живот в постоянно страдание. А някои от тях дори били убити по пътя на Аллах. Пророците, които имали отговорността да съобщават Божието откровение, се изправили смело срещу тези опасности. Те никога не отстъпили в лицето на трудностите, на които били изложени по пътя на Аллах. Аллах съобщава за тази възвишена нравственост на Пророците и праведните вярващи с тях, така:
„Думите им бяха само да кажат: „Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” (Сура ал-Имран, 146)
Една от главните цели на всеки Мюсюлманин, който обича дълбоко Аллах, трябва да бъде, подобно на случилото се в живота на Пророците, да не се страхува от укорите на тези, които го осъждат, и да живее с богобоязън по най-подходящия на моралните ценности на Корана начин по време на целия си живот.
В обществата, в които хората не живеят според моралните ценности на Корана преобладава психологията на тълпата. Хората не постъпват съобразно със собствения си разум и съвест, а според психологията на тълпата. Тази психология продължава през целия им живот. Удоволствията, разбирането за естетика, любов и начин на говорене, характерни за тях, изчезват и на тяхно място усвояват социално приетите изкуствени и лицемерни нрави, които в повечето случай не се харесват дори на самите тях.
Тъй като поведението, което не съответства на това на обществото, привлича веднага внимание и в някои случаи предизвиква реакции, то хората, които не се ръководят от Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), напълно пренебрегват своя разум и съвест, и постъпват съобразно очакванията на обществото. Те сляпо усвояват един начин на мислене, без да пресметнат дали е правилен или не, или дали ще им донесе някаква отговорност в отвъдното или не. Ето така се появяват нелоялни, егоистични, водени единствено от своите интереси и лишени от любов, милост и състрадание хора. Хора, които са изпълнени с омраза, алчност, злоба и арогантност, които са склонни да клюкарстват и спорят. Въпреки че хората, които живеят според този морал, също страдат от вредите на тези покварени нравствени особености, те остават затворени в тази порочна система през целия си живот само защото по-голямата част от хората около тях живеят по този начин и най-вероятно защото в противен случай смятат, че ще бъдат потиснати, сразени или ще останат без защита. В един айят от Корана Аллах ни разкрива, какви последици очакват тези, които следват мнозинството, така:
„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.” (Сура Анам, 116)
Това обаче е едно от нещата, с което се отличава искрения Мюсюлманин. Един Мюсюлманин никога не взима мнението на мнозинството като мярка за разграничаване на правилното от неправилното. Той никога не решава, че нещо е правилно, защото хората мислят така, или обратно. Един Мюсюлманин преценява всяко едно нещо съобразно с Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Ако Аллах определи дадено поведение за неправилно и порочно, то дори и цял свят да го проявява, един праведен вярващ никога не би се отнесъл снизхождение към него. Дори и никой по света да не приеме начин на поведение, който Аллах е похвалил в Корана, то Мюсюлманинът го приема с чест и достойнство. Един вярващ никога не проявява сурово поведение, което противоречи на Корана. Той запазва своето благородство във всяка една среда и под всякакви обстоятелства. Дори и хората да се обърнат към него по най-лошия начин, той знае, че винаги ще ги превъзходства и че Аллах винаги ще го закриля, докато той се отнася с тях по начин, който се харесва на Аллах и съответства на моралните ценности на Корана. Както Аллах разкрива в айята: „И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Сура ал-Имран, 139), той знае, че е нравствено по-възвишен и благороден, защото има вяра.
Това, че един Мюсюлманин не следва мнозинството не означава, че обръща гръб на всичко, което вижда в обществото, и че всичко, което мнозинството върши е покварено и грешно. Един Мюсюлманин оценява това, което вижда около себе си, под светлината на Корана, той приема страните, които са в съгласие с Корана и приема за естетично това, което е хубаво. Например човек може да има определен недостатък в нравите си. Например може да е склонен да се ядосва. Въпреки това обаче може да е много безкористен. В такъв случай да пренебрегнем безкористността на този човек само заради това, че има склонност да се ядосва, и да го сметнем за лош човек като цяло, би било грешно. Един Мюсюлманин оценява хубавите страни на този човек и се опитва да оправи лошите му черти като му ги обяснява с красиви думи и мъдрост.
Мюсюлманинът има разумен и уравновесен дух. Дори да бъде държан в най-трудната обстановка погледа му веднага улавя и единствената прелест сред всичките беди, и душата му се обръща към нея. Защото знае, че Аллах се проявява във всяко едно нещо навсякъде и че всяка една прелест е благо дарено му от Аллах. Той много добре знае, че Аллах сътворява отрицателните морални особености у хората около него с определена цел, за да го накара да се поучи и да се страхува от Него. Той също така осъзнава, че Аллах специално сътворява прелестите, за да може да ги забележи и вземе за пример. Поради тази причина намерението на един Мюсюлманин под това да не следва мнозинството не е да отрича сляпо всички особености, които вижда у хората, а просто да обърне гръб на тези, които не отговарят на моралните ценности на Корана, и да усвои хубавите качества, които съответстват на Корана.
