„Че е истина това, което ви е обещано! И че възмездието ще настъпи.” (Сура Зарийат, 5-6)
Аллах държи хората отговорни за това, което вършат. Човекът, който е подложен на изпитание, ще трябва да отговаря за всичко, което е извършил на земята. Той ще види, че нито едно от извършените му неща няма да остане скрито и в Съдния ден всичко ще излезе наяве:
„Деня, в който ще се покажат и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. На кого е Днес владението? На Аллах, Единосъщият, Покоряващият. Днес ще се въздаде на всяка душа за онова, което е придобила. Няма Днес угнетяване. Аллах бързо прави равносметка.” (Сура Гафир, 16-17)
В земния живот ставаме свидетели на това, че хората никога не получават това, което наистина заслужават. Аллах съобщава, че дава на някои хора отсрочка на земята, но в отвъдното ще изплати докрай за злините, които са извършили. Голямо нехайство е хората, които вършат незаконни неща на земята, но които понякога не са забелязани или пък са успели да избягат от закона, да си мислят, че са се спасили от наказанието. В Денят на Равносметката тези хора ще видят, че не са успели да скрият от Аллах нито едно от делата си, които са извършили по време на целия си живот. С атрибутът си Хафъз (запазващият всичко в паметта си) Аллах знае всяко едно деяние на хората и кара ангелите си да ги записват. В Корана тази истина е съобщена така:
„Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.” (Сура Каф, 17-18)
Аллах, който знае всичко до най-малката подробност и който е свидетел на всичко, което човек изрича или спотайва в сърцето си, в Деня на Равносметката ще отсъди между тях със справедливост, без да бъдат угнетени:
„Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” (Сура Анбиа, 47)
Така както Аллах е безкрайно справедлив, Той също така е и всемилостив и преблаг. Той обещава на тези, които вършат добрини да ги възнагради с много по-добро, а за тези, които вършат злини, повелява, че ще бъдат наказани според това, което са извършили:
„Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.” (Сура Анам, 160)
В Съдния ден ще се разбере кой ще влезне в рая и кой в ада според това в коя ръка ще му бъде връчена книгата, в която са записани делата, които е извършил на земята:
„А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде в десницата,
ще се потърси лека сметка
и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив.
А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба,
той ще зове за [своето] унищожение
и ще гори в пламъци.
Той бе сред своите хора щастлив [на земята],
той предполагаше, че не ще се завърне [при Нас].
Да, неговият Господ бе над него зрящ.” (Сура Иншикак, 7-15)
