Защо хората избягват да мислят за смъртта?

Когато погледнем наоколо виждаме, че една голяма част от хората избягват да мислят за смъртта. Една голяма част от хората независимо на колко години са, независимо от тяхното обществено положение, професия или социална класа, се мъчат да забравят за смъртта и правят така, че и хората около тях да забравят за това. По време на деня Аллах ни разкрива множество събития и образи, които ни напомнят за смъртта. Когато пуснем телевизията чуваме за смъртта на десетки, стотици хора; получаваме новина за близък, който се е разболял от рак, когато отворим вестника виждаме многобройни некролози, когато вървим по-пътя погледа ни се натъква на гробище. Аллах изправя пред нас всяко едно нещо, което виждаме, следователно в тях има голяма полза за нас. Всъщност, всички тези събития ни показват колко близко до нас е смъртта, на секунда разстояние, независимо дали в момента човек е млад, здрав или се намира на много безопасно място. Хората, които вярват в Аллах и в задгробния живот, тези които знаят, че смъртта е преход към вечния живот, и които се надяват да получат опрощение и да влязат в рая, когато се изправят срещу нещо такова, мислят за смъртта.

Те осъзнават колко близко е смъртта  и това увеличава копнежа им към безкрайния задгробен живот. Голяма част от хората, когато им бъде напомнена смъртта, реагират много по-различно от тези, които чувстват копнеж към задгробния живот. Тези хора, които се изправят пред ситуация, която им напомня за смъртта, веднага се опитват да я забравят. Но те не могат да избягат от смъртта, която е предопределена от Аллах, и която ще настъпи точно в определеното от Аллах време и място. Много често се срещаме с хора, които след като получат вест за смъртта на близък, не след дълго започват да мислят за своите покупки, за своята резервация за ваканция. Хората, които си мислят, че ще могат да избягат от смъртта, залъгват само себе си, като търсят утеха в детайлите на земния живот. Хората, които мислят, че живота им е ограничен само с временния и къс земен живот, не мислят за смъртта. Причината за това, е че гледат на смъртта като на една песимистична мисъл. Смъртта обаче не е песимистичност, така както те си мислят. Напротив, за един вярващ тя е начало на прехода към един безкраен живот, което поражда вълнение и ентусиазъм у тях.

Когато размишлява над смъртта човек, който живее, надявайки се да спечели одобрението на Аллах, Неговото опрощение и място в рая, увеличава своя копнеж към отвъдния живот, увеличава копнежа си да се срещне с Аллах. Всеки човек в един миг от живота си, по време на младостта си или на старостта си, когато е болен или пък здрав, когато си мисли за смъртта или когато бяга от мисълта за смъртта, когато е в безопасност или изправен срещу опасност, непременно ще се срещне със смъртта.

И когато дойде този момент, от който никой не може да избяга, хората които мислят постоянно за смъртта, тези които вярват в това, че ще се срещнат с Аллах и ще отидат в отвъдното, тези които гледат на смъртта като на начало на безкрайния им живот, а не като негов край, и тези които прекарват целия си живот според повеленото от Аллах, те ще получат безкрайно опрощение и щастие. Всевишният Аллах ни съобщава, че един ден всеки човек ще се срещне със смъртта.

„Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада“ (Сура ал-Имран, 185)

„Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммад]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?“ (Сура ан-Ниса, 78)