Съдният ден

„Че е истина това, което ви е обещано! И че възмездието ще настъпи.” (Сура Зарийат, 5-6)

Аллах държи хората отговорни за това, което вършат. Човекът, който е подложен на изпитание, ще трябва да отговаря за всичко, което е извършил на земята. Той ще види, че нито едно от извършените му неща няма да остане скрито и в Съдния ден всичко ще излезе наяве:

„Деня, в който ще се покажат и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. На кого е Днес владението? ­ На Аллах, Единосъщият, Покоряващият. Днес ще се въздаде на всяка душа за онова, което е придобила. Няма Днес угнетяване. Аллах бързо прави равносметка.” (Сура Гафир, 16-17)

В земния живот ставаме свидетели на това, че хората никога не получават това, което наистина заслужават. Аллах съобщава, че дава на някои хора отсрочка на земята, но в отвъдното ще изплати докрай за злините, които са извършили. Голямо нехайство е хората, които вършат незаконни неща на земята, но които понякога не са забелязани или пък са успели да избягат от  закона, да си мислят, че са се спасили от наказанието. В Денят на Равносметката тези хора ще видят, че не са успели да скрият от Аллах нито едно от делата си, които са извършили по време на целия си живот. С атрибутът си Хафъз (запазващият всичко в паметта си) Аллах знае всяко едно деяние на хората и кара ангелите си да ги записват. В Корана тази истина е съобщена така:

„Отдясно и отляво на него стоят два записващи ангела, не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.” (Сура Каф, 17-18)

Аллах, който знае всичко до най-малката подробност и който е свидетел на всичко, което човек изрича или спотайва в сърцето си, в Деня на Равносметката ще отсъди между тях със справедливост, без да бъдат угнетени:

„Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня на възкресението, и никой не ще бъде угнетен с нищо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за съдник.” (Сура Анбиа, 47)

Така както Аллах е безкрайно справедлив, Той също така е и всемилостив и преблаг. Той обещава на тези, които вършат добрини да ги възнагради с много по-добро, а за тези, които вършат злини, повелява, че ще бъдат наказани според това, което са извършили:

„Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени.” (Сура Анам, 160)

В Съдния ден ще се разбере кой ще влезне в рая и кой в ада според това в коя ръка ще му бъде връчена книгата, в която са записани делата, които е извършил на земята:

„А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде в десницата, ще се потърси лека сметка и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив. А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, той ще зове за [своето] унищожение и ще гори в пламъци. Той бе сред своите хора щастлив [на земята], той предполагаше, че не ще се завърне [при Нас]. Да, неговият Господ бе над него зрящ.” (Сура Иншикак, 7-15)

Културния напредък не показва наличието на еволюционен процес!

Трябва да помним, че информацията и средствата, притежавани от хората, които са живели преди стотици хиляди години, и тези, които живеят днес, са блага от Бога. Хората, които са основали цивилизации преди стотици хиляди години, които са създали красивите рисунки по пещерните стени, които са строили пирамиди и зикурати, които са строили гигантски каменни паметници и велики постройки при най-големите височини над морското равнище, са правили всичко това чрез Божие вдъхновение и обучение. Хората, които изучават субатомните частици днес, които изпращат совалки в космоса и които пишат компютърни софтуери, правят това по Божия воля. Цялата информация, с която разполагат човешките същества от момента, когато за първи път са били сътворени, е дар от Бога, всяка една цивилизация, която те са основали, е дело на Господа.

От 9 до 10 000-годишни игли и шило

Тези игли и шило, които датират от около 7 000 до 8 000 г. пр.н.е., ни представят важно доказателство за културния живот на хората от това време. Хората, които използват шишове и игли, очевидно водят един напълно човешки живот, а не животински, както твърдят еволюционистите.

Подобно на брат си Майкъл, Джанет Джексън е благочестива вярваща. Децата на Майкъл Джексън също са искрени вярващи

ВОДЕЩ:  Един от зрителите ни пише: В една американска известна програма за новини Джанет Джексън каза: „Разбира се, че не скърбя след смъртта на тези, които обичам, защото това е тяхната съдба. Нещо повече, аз ще се видя с тях в отвъдното.” След това водещият я попита: „Вярвате ли в отвъдния живот?” И тя отговори: „Разбира се, че вярвам! Аз съм много вярващ човек.” Г-жа Фиген пита: „Аз мисля, че това изказване на Джанет Джексън е повлияно от вас. Вие какво мислите?”

АДНАН ОКТАР: Аз изпратих на тази чаровница Джанет Джексън екземпляр от моята книга. Изпратих й от моя Атлас на сътворението. Също бях изпратил и екземпляр на брат й, Бог да го благослови. Брат й беше Мюсюлманин. Джанет Джексън също в действителност е Мюсюлманка. Като брат си, но пази това в тайна. Но ще е добре да не я потискат. Аз сега казвам, че е Мюсюлманка само в името на разговора ни, но не би било подходящо да отидете и да я питате „ти Мюсюлманка ли си”. Трябва да се въздържат от такова поведение. Това би било ужасно и би я поставило в много неудобно положение. Но би било добре, би било полезно това да се знае от нашите братя и сестри в Турция. Тя е благочестива вярваща, Мюсюлманка като брат си. Цялото й семейство е такова, благочестиви вярващи, дори и малките. Аз в действителност съм в контакт с децата. Мислех да не казвам, но за да не лъжа ще кажа само толкова. Ние поддържаме връзка с малките. Те са много набожни и имат голям ентусиазъм по отношение на вярата, с позволение на Аллах. Баща им ги е отгледал много добре. Особено едното от децата е наистина много интелигентно, много набожно, с позволение на Аллах. Те четат моите книги и те представляват голям интерес за тях. Но би било срамота да отидат и да се залепят за тях. Аз казвам това само на братята и сестрите ми Мюсюлмани около мен, защото им имам доверие.

Каменната епоха: една историческа лъжа

За да могат да обяснят предполагаемия еволюционен процес, който твърдят, че протича от едноклетъчни до многоклетъчни организми и след това от маймуни до хора, дарвинистите пренаписали човешката история. В резултат на това те измислили въображаеми епохи като „Пещерната епоха” и „Каменната епоха”, за да изобразят начина на живот на предполагаемия „първобитен човек”. Изображенията и диорамите на същества полумаймуни-полухора, които седят в тъмна пещера, облечени в кожи и неумеещи да говорят, обаче всички са измислени.

Първобитен човек никога не е съществувал и никога не е имало Каменна ера. Това не са нищо друго освен измамливи изобретения, направени от еволюционистите с помощта на една част от медиите. Човешките същества са си били хора още от деня, в който са се появили на този свят, и са притежавали висока култура още от този ден до днес. Следователно „еволюцията на историята” също никога не се е случвала. Тази книга разкрива защо понятия като „Каменна ера” са неправилни и представя истината за сътворението с подкрепата на последните научни открития. Човечеството се е появило на този свят не чрез еволюция, а чрез безупречното сътворение на Бог, Всемогъщият и Всезнаещият.

През Последните времена посредством Махди Аллах ще позволи на хората още веднъж да почувстват усещанията като любов и привързаност, за които бленуват