Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. А Аллах е състрадателен към рабите. (Сура Бакара, 207)
Улеснявайте нещата за хората и не ги затруднявайте. Успокоявайте хората като ги благовестявате и не ги отблъсквайте. (Бухари)
Поведението на един Мюсюлманин е според моралните ценности на Корана, а не тези на мнозинството
Една от най-добрите характерни особености на Мюсюлманин, който вярва в Аллах от сърце, е, че не следва мнозинството, а независимо от обстоятелствата действа съобразно с това, което би било най-подходящо за спечелване на благоволението на Аллах, действа според гласа на съвестта си.
В обществата, в които хората не живеят според моралните ценности на Корана преобладава психологията на тълпата. Хората не постъпват съобразно със собствения си разум и съвест, а според психологията на тълпата. Тази психология продължава през целия им живот. Удоволствията, разбирането за естетика, любов и начин на говорене, характерни за тях, изчезват и на тяхно място усвояват социално приетите изкуствени и лицемерни нрави, които в повечето случай не се харесват дори на самите тях.
Тъй като поведението, което не съответства на това на обществото, привлича веднага внимание и в някои случаи предизвиква реакции, то хората, които не се ръководят от Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), напълно пренебрегват своя разум и съвест, и постъпват съобразно очакванията на обществото. Те сляпо усвояват един начин на мислене, без да пресметнат дали е правилен или не, или дали ще им донесе някаква отговорност в отвъдното или не. Ето така се появяват нелоялни, егоистични, водени единствено от своите интереси и лишени от любов, милост и състрадание хора. Хора, които са изпълнени с омраза, алчност, злоба и арогантност, които са склонни да клюкарстват и спорят. Въпреки че хората, които живеят според този морал, също страдат от вредите на тези покварени нравствени особености, те остават затворени в тази порочна система през целия си живот само защото по-голямата част от хората около тях живеят по този начин и най-вероятно защото в противен случай смятат, че ще бъдат потиснати, сразени или ще останат без защита. В един айят от Корана Аллах ни разкрива, какви последици очакват тези, които следват мнозинството, така:
„И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.” (Сура Анам, 116)
Това обаче е едно от нещата, с което се отличава искрения Мюсюлманин. Един Мюсюлманин никога не взима мнението на мнозинството като мярка за разграничаване на правилното от неправилното. Той никога не решава, че нещо е правилно, защото хората мислят така, или обратно. Един Мюсюлманин преценява всяко едно нещо съобразно с Корана и Сунната на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Ако Аллах определи дадено поведение за неправилно и порочно, то дори и цял свят да го проявява, един праведен вярващ никога не би се отнесъл снизхождение към него. Дори и никой по света да не приеме начин на поведение, който Аллах е похвалил в Корана, то Мюсюлманинът го приема с чест и достойнство. Един вярващ никога не проявява сурово поведение, което противоречи на Корана. Той запазва своето благородство във всяка една среда и под всякакви обстоятелства. Дори и хората да се обърнат към него по най-лошия начин, той знае, че винаги ще ги превъзходства и че Аллах винаги ще го закриля, докато той се отнася с тях по начин, който се харесва на Аллах и съответства на моралните ценности на Корана. Както Аллах разкрива в айята: „И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!” (Сура ал-Имран, 139), той знае, че е нравствено по-възвишен и благороден, защото има вяра.
Това, че един Мюсюлманин не следва мнозинството не означава, че обръща гръб на всичко, което вижда в обществото, и че всичко, което мнозинството върши е покварено и грешно. Един Мюсюлманин оценява това, което вижда около себе си, под светлината на Корана, той приема страните, които са в съгласие с Корана и приема за естетично това, което е хубаво. Например човек може да има определен недостатък в нравите си. Например може да е склонен да се ядосва. Въпреки това обаче може да е много безкористен. В такъв случай да пренебрегнем безкористността на този човек само заради това, че има склонност да се ядосва, и да го сметнем за лош човек като цяло, би било грешно. Един Мюсюлманин оценява хубавите страни на този човек и се опитва да оправи лошите му черти като му ги обяснява с красиви думи и мъдрост.
Мюсюлманинът има разумен и уравновесен дух. Дори да бъде държан в най-трудната обстановка погледа му веднага улавя и единствената прелест сред всичките беди, и душата му се обръща към нея. Защото знае, че Аллах се проявява във всяко едно нещо навсякъде и че всяка една прелест е благо дарено му от Аллах. Той много добре знае, че Аллах сътворява отрицателните морални особености у хората около него с определена цел, за да го накара да се поучи и да се страхува от Него. Той също така осъзнава, че Аллах специално сътворява прелестите, за да може да ги забележи и вземе за пример. Поради тази причина намерението на един Мюсюлманин под това да не следва мнозинството не е да отрича сляпо всички особености, които вижда у хората, а просто да обърне гръб на тези, които не отговарят на моралните ценности на Корана, и да усвои хубавите качества, които съответстват на Корана.
Ал - ХАЛИИМ
Най-милостивият, Най-благият
„Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете множества [при Ухуд], тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.” (Сура ал-Имран, 155)
Коранът, който Аллах е разкрил на човечеството е последната Божия Книга. Тя все още съществува в първоначалния си вид, защото Аллах е обещал да я запази непроменена, а Той винаги спазва обещанията Си. В тази Книга Аллах обяснява как трябва да Му се служи, какво е позволено и какво забранено, съобщава благата вест, че тези, които отдадат живота си на Него и се стремят да спечелят Неговото благоволение, ще влезнат в Рая и ще останат там завинаги, както и че тези, които Му обърнат гръб ще влезнат в Ада и ще бъдат подлагани на мъчения цяла вечност.
Въпреки тези факти обаче мнозинството от хората пренебрегват Корана, а някои от тях пък въобще не го и разгръщат. Пренебрегвайки айятите на Аллах те се отдават на удоволствията на този свят и ни най-малко се тревожат за това, че ще трябва да отговарят за делата си след смъртта, както и за живота си в отвъдното. Игнорирайки границите, които Той е установил те не проявяват нравствените добродетели, които Аллах очаква от тях. Те не дават от богатството си на никого и не помагат на изпадналите в нужда. Нещо повече, когато биват призовани да повярват в Аллах, те казват, че знаят какво правят. Много малко от тях обаче имат истинска вяра в Аллах и стриктно спазват Неговите заповеди.
Малко размисъл над гореказаното може да ни помогне да разберем безпределната милост и благодетелност на Аллах. Въпреки че неверниците умишлено обръщат гръб на божията религия и престъпват границите поставени от Аллах, Той не ги наказва веднага. Вместо това Той ги дарява с различни блага и им позволява да живеят в изобилие. Нещо повече, Той им дава време така, че да могат да видят истината и да се върнат по правия път. Ислямът е лесен за прилагане, което е друг израз на безкрайната милост на Аллах. В допълнение, Той не държи хората отговорни за това, което са забравили или за което са се заблудили, Той не налага никаква отговорност на незрящите, недъзите и болните. Той олекотява товарите на хората като ги информира за това да бъдат търпеливи и да имат доверие в Него. Всички тези примери са достатъчни за проумяването на безкрайната милост и благодетелност на Аллах, и непризнателността на неверниците.
Ние трябва да не забравяме още едно нещо: Аллах е безпределно справедлив и както в този, така и в отвъдния живот Той ще въздаде на всеки според заслуженото му. Този атрибут на Аллах е представен в няколко айята така:
„Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ, всеблаг.” (Сура Бакара, 225)
„Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.” (Сура Исра, 44)
„Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него. Той е всеблаг, опрощаващ.” (Сура Фатир, 41)
Аднан Октар изказва своето мнение относно приемането на Исляма на Снууп Дог и вярата на Бритни Спиърс в Аллах
Махди (ас) ще има наклонени очи
Хумран бин Аян казва: Попитах Имам Мохамед Бакир (ас): ... Махди (ас) ще има Наклонени очи... (Шейх Мохаммед ибн Ибрахим Нумани, ал-Гайбах, стр. 252)
ЛЪЖЛИВА МОРСКА ЗВЕЗДА
Възраст: 180 милиона години
Размер: 8 сантиметра (3.1 инча); Матрица: 15 сантиметра (5.9 инча) на 13.5 сантиметра (5.3 инча)
Местоположение: Eype Дорсет, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Период: Юра
Този 180 милиона годишен фосил разкрива как лъжливите морски звезди са се запазили непроменени в продължение на 200 милиона години. Факта, че тези животни не се различават от тези, които живеят днес, още веднъж разкрива недействителността на еволюцията.
Това, което е описано в тази страница е важна истина, която е изненадала много хора и е променила възгледа им за живота. Тази истина може да бъде обобщена така: "Всички събития и предмети, с които се сблъскваме в реалния живот - сгради, хора, градове, коли, местности - всъщност всичко, което виждаме, държим, докосваме, помирисваме, вкусваме и чуваме, възникват като образи и усещания в нашия мозък."
Ние сме научени да си мислим, че тези образи и възприятия са предизвикани от веществен свят извън нашия мозък, където материалните неща съществуват. В действителност обаче ние никога не виждаме реално съществуващата материя и никога не докосваме реални предмети. С други думи, всеки един материален обект, който си мислим, че съществува в живота ни, е всъщност само един формиран в нашия мозък образ.
