Един от съществените показатели за милосърдие на даден човек е това да може да прощава. Ето как в Корана Аллах призовава Своите раби да бъдат снизходителни:
Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите! (Сура Ал-Араф: 199)
Това е нещо, което хората биха намерили за трудно, но това е поведение, което ще бъде добре възнаградено от Аллах. Хората лесно биха могли да се ядосат и да откажат да простят дадена грешка. Но Аллах е разкрил на вярващите, че е по-добре да простят, и им е препоръчал това поведение:
Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах... (Сура Аш-Шура: 40)
В един друг айят Аллах разкрива, че: "който търпи и прощава, това е от значимите дела" (Сура Аш-Шура: 43), и е подчертал, че това е една много висша форма на нравственост. С думите: “И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Ан-Нур: 22), Аллах насърчава вярващите да обмислят своето собствено положение, когато трябва да бъдат опростени. Това е така, защото всеки иска Аллах да му прости, да го закриля и да прояви милост към него. По същия начин всички ние се надяваме останалите хора да ни простят, ако сме направили грешка. Ето така Аллах повелява на вярващия да се отнася с останалите по същия начин, по който би желал да се отнасят и с него. Това е едно важно задължение, което подтиква вярващите да бъдат снизходителни един към друг. Пророкът Мохамед (с.а.с.) насърчава вярващите да бъдат снизходителни със следните думи: “Аллах непременно ще възвеличи всеки човек, който е опростил несправедливост или жестокост.” (Ахмад).
Тъй като вярващите знаят, че биха могли във всеки един момент да допуснат грешка, то те се отнасят толерантно към останалите. Това е така, защото айятите от Корана, които третират въпроса с покаянието, поясняват, че важното не е да не се допуска грешка, а по-скоро веднага след като човек е осъзнал, че е допуснал такава, да прояви решителност да не я допусне пак. Един от тези айяти разкрива следното:
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър. (Сура Ан-Ниса: 17)
Докато тези условия, разкриващи искреността на човека, съществуват, вярващите ще се отнасят по-снизходително и милостиво един към друг. Ако някой, който е допуснал грешка, искрено се разкае за това, то тогава те не могат да съдят този човек за миналите му действия. Нещо повече, дори и вярващите да са напълно прави, а отсрещната страна да е в пълна грешка, то те не биха се поколебали да простят. Това е така, защото Аллах препоръчва едно такова поведение като пример за добър морал:
Които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните. (Сура Ал-Имран: 134)
Що се отнася до опрощението, вярващите не правят разлика между голяма и малка грешка, и не нагаждат своя възглед относно прошката според това. Някой може да е допуснал грешка и да е причинил голяма загуба на живот или огромна финансова загуба и по този начин да е нанесъл тежка вреда на останалите. Вярващите обаче знаят, че всичко, което се случва, става с Божие позволение и е част от определената от Него съдба, и затова, в лицето на нещо такова оставят себе си в ръцете на Аллах и не изпитват индивидуален гняв.
От друга страна, човек би могъл да е нарушил този закон от Корана и да е преминал определените от Аллах граници. Следователно Аллах е единственият, който може да осъди поведението на този човек. Това означава, че не е работа на вярващия да осъжда или да отказва да прости на който и да било по какъвто и да било въпрос. При положение че човек наистина съжалява и се е разкаял, той ще получи своето възнаграждение единствено при Аллах. Всъщност Аллах е разкрил в много айяти, че освен “съдружаването с Него” Той ще опрости греховете на вярващите, ако искрено се покаят. Тъй като вярващите не биха могли да знаят това, те просто прощават така, както им е разкрил Аллах, и ако в Корана е казано нещо по отношение на съответния въпрос, то те се отнасят към човека, който е допуснал грешка, в светлината на това.
