„Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята в шест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах, Господът на световете!” (Коран, 7:54)
В някои научни списания и книги прелестите и чудесата от всички краища на Вселената понякога биват представяни по един доста ограничен начин. Винаги се описва структурата на съществуващи неща, но никога не се дава обяснение на това, как така се е случило, че са се появили или пък този въпрос бива заобиколен чрез известни повърхностни обяснения. Това обаче излага едни важни истини. За да обясним това по-добре, нека да размислим над един пример:
Нека една група учени да е поела на експедиция до Хималайските планини. По време на експедицията те откриват една пещера, която не е била известна от по-рано. И нека точно по средата на тази пещера да има един странен предмет, който да виси във въздуха: Едно странно тяло по средата, на което има образувано от съединяването на малки метални сфери „ядро” и малки метални топчета, които се въртят около това ядро в определена орбита със скорост от 1000 км/ч. ...
Ако нещо такова беше открито несъмнено щеше да се превърне в най-голямото откритие в историята на света. Целият свят щеше с любопитство да обсъжда как това странно тяло се е образувало, как така известен брой предмети са се съединили по този начин, как така металните топчета, които се въртят по орбитата, са се наредили така. Тема на най-сериозните научни статии щяха да станат въпроси като какво е горивото за това движение, което е продължило в продължение на години без да спре, или как така е станало, че с течение на времето не е спряло. Всеки щеше да се интересува от това кой е сътворил това тяло и защо го е поставил в тази пещера.
И никой нямаше да излезе и да каже: „тези предмети от пещерата с течение на времето сами са си образували една такава подредена структура … ами случайност”. Защото едно такова твърдение щеше да бъде много нелепо, щеше да бъде ясно, че намереното тяло е произведение на съзнателен дизайн& Истината, която е обяснена тук, е изключително ясна. При това положение вие сега трябва да се учудите далеч повече отколкото учените от даденият пример. Защото в действителност вие всеки един момент от живота ви сте изправени пред същото като споменатото в примера странно тяло. И то не пред едно, а пред трилиони такива. Всеки един предмет, който виждате, включително и собственото ви тяло, ръцете и компютърът ви се състоят от това смайващо тяло наречено „атом”.
Всеки един атом е чудо на равновесието и дизайна. Можем да изброим някои от нещата, които почти не са включени в някои научни източници и учебници, но върху които непременно трябва да се размисли, така
Добре, но защо? Защо се е появил един такъв ред? Това е един от въпросите, който трябва да се зададе.
Нещо повече, този появил се ред е изненадващо устойчив. Освен при много специална намеса или много висока температура атомът никога не се разпада. Нито един удар, сблъсък или експлозия на земята не могат да поместят нито атомът, нито ядрото му, нито пък електроните. Вземете един атом и в продължение на един милиард години се опитайте да го „строшите”, „повредите” чрез всякакъв вид удари, но няма да успеете. Дори и съществото, което атомът изгражда да умре, той продължава да се върти. Атомите, които съставят човека, не умират с него, електроните продължават да се въртят със същата скорост без да претърпят никаква промяна. Когато запалите едно дърво вие няма да можете да запалите атомите, които го формират. Те ще продължат да се въртят във въздуха.
Както споменахме, за да може атомът да се разпадне са необходими много специални процеси. Когато това се случи се появява една поразителна сила. Атомната бомба избухва като се извади наяве тази скрита в атомното ядро сила. В момента, в който се появи тази чудовищна сила, която унищожава градове, изпепелява хора и остава след себе си радиационни последици, продължаващи десетки години наред, е поставен в ядрото на всеки един атом.
Както ясно се вижда дотук от представените кратки примери изключително неразумно е да се твърди, че всичко това е резултат на „случайности”.
Ако Голямата експлозия (Big Bang) беше случайна, то нямаше да се появи един такъв ред, всички субатомни частици щяха безцелно да се разпръснат в космическото пространство и цялата Вселена щеше да се състои само от радиация.
Поради тази причина редът и равновесието в атома ни показват, че Вселената не се е образувала случайно, а напротив всеки един неин детайл е сътворен и подреден с безкрайна мъдрост и сила.
Това безкрайно знание и сила принадлежат на Всевишният Бог, който е сътворил всичко от небитието.
