Тайната в желязото

Желязото е един от елементите, на които е обърнато внимание в Корана. В сура Хадид, т.е. „Желязото”, се казва следното:

„... И изсипахме желязото. В него има огромна сила и облаги за хората...”  (Коран, 57:25)

Специално използваната в айята дума за желязо „ензелна”, т.е. „изсипва”, погледната в преносен смисъл, може да се приеме със значение като предоставяне в служба на хората. Но когато вземем предвид буквалното значение на думата, което е „физическо изсипване от небето”, ние осъзнаваме, че айятът съдържа едно много голямо научно чудо. Това е така, защото откритията на съвременната астрономия разкриват, че желязото, което се намира на Земята, е дошло от гигантски звезди от космическото пространство.[1]

Не само желязото на Земята, но и това в цялата Слънчева система произхожда от космическото пространство. Защото температурата на Слънцето не е достатъчна за възникването на елементите на желязото. Желязото може да се формира единствено от много по-големи от Слънцето звезди, където температурата достига няколкостотин милиона градуса. Когато желязото при тези, т. нар. „нови” или „свръхнови”, звезди надмине определено ниво, то те не могат повече да го носят и експлодират. В резултат на тази експлозия съдържащите в себе си метал метеори се разпръскват и обикалят свободно, докато не попаднат в гравитационното поле на някое небесно тяло.[2]

Един научен източник ни дава следната информация по този въпрос:

Съществуват и доказателства за по-стари случаи на свръхнова (експлозия на масивна звезда): натрупалото се върху морското дъно желязо-60 се приема като доказателство за случилата се преди около 5 милиона години на 90 светлинни години от Слънцето експлозия на една свръхнова. Желязо-60, което се формира от експлозията на супернова, представлява радиоактивен изотоп, който има 1,5 милиона години полуразпад. Изотопът желязо-60, който се намира в подземните слоеве на Земята, се е формирал в резултат на частици от близкия космос, които, претърпявайки  ядрен синтез, първо преминават през земната атмосфера, а после проникват в подземните слоеве.[3]

От всичко това можем да направим извод, че находищата на желязо не са се образували на Земята, а точно както е съобщено в айята, са „изсипани на Земята” с помощта на метеори, които пренасят свръхновите. Очевидно е, че през 7 век, когато е низпослан Коранът, е било невъзможно този факт да бъде установен. Но тази истина се съдържа в Корана, който е словото на обгръщащия всичко с безпределната си мъдрост Аллах.

Астрономията също така е разкрила, че други елементи също се формират извън Земята. В израза „И изсипахме желязото” от айята със съюзът „и” е възможно да се има предвид тази идея. Факта, че в айята специално се споменава желязото обаче е доста поразително като се има предвид, че тези открития са направени в края на 20ти век. В своята книга „Съдбата на природата” (Nature’s Destiny) известния микробиолог Майкъл Дентън подчертава значението на желязото:

„От всички метали няма по-важен за живота от желязото. Натрупването на желязо в центъра на звезда е това, което предизвиква експлозията на една супернова и последващото разпръскване на жизненоважните за живота атоми из целия космос. Гравитационното притегляне на железните атоми към центъра на предисторическата земя е това, което произведе топлината, която предизвика първото химическо диференциране на земята, отгазяването на ранната атмосфера и накрая формирането на хидросферата. Разтопеното желязо в центъра на земята е това, което действа като гигантско динамо, генерира магнитното поле на земята, което от своя страна създава лъчевите пояси на Ван Ален, които защитават повърхността на земята от унищожителната високо енергийна проникваща космична радиация и предпазва съдбоносния озонов слой от космично лъчево унищожение…

Без железния атом в космоса не би съществувал основан на въглерода живот; не би имало супернови, нагряване на първичната земя, нито пък атмосфера или хидросфера. Не би съществувало защитно магнитно поле, нито пояс на Ван Ален, нито озонов слой, нито метал за изграждането на хемоглобин [в човешката кръв], нито метал за смекчаване на реактивността на кислорода, нито пък кислороден метаболизъм.

Любопитното и дълбоко взаимоотношение между живота и желязото, между червения цвят на кръвта и смъртта на някоя отдалечена звезда не само показват връзката на металите към биологията, но също така и биоцентричността на космоса…”[4]

Това обяснение ясно изобразява значението на железния атом. Факта, че в Корана е обърнато особено внимание на желязото също подчертава значението на този елемент. В допълнение, в Корана съществува още една скрита истина, която обръща внимание на значението на желязото: 25ти айят от сура ал-Хадид, който се отнася за желязото, съдържа два доста интересни математични кода.

„Ал-Хадид” е 57-а сура от Корана. Численото значение на арабската дума „ал-хадид”, т.е. числото, което получаваме в резултат на извършеното изчисление чрез ебджед, е също „57”.

Численото значение само на думата „хадид” е 26. Числото 26 е атомният номер на желязото.

Нещо повече, през 2004 година бе извършена операция против рак, използвайки частици железен окис, в следствие на която били забелязани положителни последици. Екип ръководен от д-р Андреас Джордан в световно известната болница Чарите (Charité) в Германия успял да унищожи ракови клетки чрез тази нова технология, разработена за раколечение – магнитна течна хипертермия (силно нагорещена магнитна течност). В резултат на тази техника, за първи път приложена върху 26 годишния Николас Х., в следващите три месеца не били забелязани никакви нови ракови клетки у пациента.

Лечебния метод може да бъде обобщен по следния начин:

1. В туморът бива инжектирана течност, съдържаща частици железен окис, посредством специална спринцовка. Тези частици се разпръскват из туморните клетки. Тази течност се състои от 1 cm³ железен окис, изграден от хиляди милиони частици, които са 1,000 пъти по-малки от червените кръвни телца и които лесно могат да проникват във всички кръвоносни съдове.[5]

2. След това пациентът бива поставен в машина със силно магнитно поле.

3. Това магнитно поле, прилагано външно, започва да привежда в действие железните частици в тумора. През това време температурата в тумора, съдържащ частиците железен окис, се покачва с 45 градуса.

4. В рамките на няколко минути раковите клетки, неспособни да защитават себе си от топлината, отслабват или се унищожават. След това туморът може напълно да бъде премахнат с химиотерапия.[6]

При това лечение единствено раковите клетки са тези, които биват повлияни от магнитното поле, тъй като само те съдържат частици железен окис. Разпространяването на тази техника представлява огромен напредък в лечението на тази потенциално смъртоносна болест. Използването на желязото, представено в Корана с израза: „В него (желязото) има огромна сила и облаги за хората” (Коран, 57:25), при лечението на една толкова широкоразпространена болест като рака е особено забележително. Всъщност в този айят на Корана може да се посочват облагите на желязото за човешкото здраве. (Аллах знае най-добре.)