Най-добрият пример за поведението на Мюсюлманите към хората на Писанието, както и във всяко едно друго отношение, е Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). Той винаги се е отнасял изключително справедливо и милостиво към Юдеите и Християните и се е опитал да създаде една среда, основана на помирението и любовта между тези три религиозни общности. По време на Пророка Мохамед (с.а.с.) и след това са сключени разнообразни споразумения и дадени гаранции, които позволявали на Християните и Евреите да живеят като автономни религиозни общности. По време на първите години от възникването на Исляма, поради жестокостта и потисничеството, които меканските езичници упражнявали над Мюсюлманите, някои от тях по препоръка на Пророка Мохамед (с.а.с.) потърсили убежище при Християнския крал на Етиопия Негус (или aл-Наджаши). От друга страна, Мюсюлманите, които по-късно емигрират в Медина заедно с Пророка Мохамед (с.а.с.), развиват един модел на съвместно съществуване с Еврейската общност в този град, който ще се превърне в пример за всички следващи поколения. Толерантността, която бива проявена към Християнските и Юдейски общества, населяващи Арабия по времето на Ислямската експанзия, е влязла в историческите книги като важен пример за справедливостта и разбирателството на Мюсюлманите към хората на Писанието.
Един такъв пример е прочитането от Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) на айята: “И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: ‘Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.'” (Коран, 29:46), след като е написал следните думи в текста на споразумение, подготвено за Християнина Ибн Харрис бин Каб и неговия народ: “Религията, църквите, животът, целомъдрието и имането на всички Християни, живеещи на изток и запад, са под закрилата на Бог, Неговия Пророк и всички вярващи. Никой от Християните няма да бъде насилван да приеме Исляма. Ако някой Християнин бъде изложен на убийство или несправедливост, Мюсюлманите са длъжни да му помогнат.”. 1
Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) позволил на Евреите да вземат участие в Мединската спогодба, сключена с племената Авс и Хазрадж, което им дало възможност да продължат съществуванието си като отделно религиозно общество. Основата на тази толерантност към Еврейската вяра и традиции е била поставена именно в този период с клаузата от Мединската спогодба, която гласи следното: “Юдеите на Бану Авф [немюсюлмански малцинства] заедно с вярващите формираха един народ. Евреите си имат своя религия и Мюсюлманите си имат своя религия.”. 2
Запазени са шест от оригиналните писма на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари), с които призовава различни царе и управители на провинции към Исляма. Тези исторически документи показват неговото възвишено целомъдрие, толерантност към останалите и решителността му да проповядва Исляма. Владетелите и техните граждани били призовани по най-уместния начин да живеят според истинната религия. Писмата със своя въздействащ и умерен стил станал причина много хора да приемат Исляма. Този изпълнен с мъдрост стил на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) трябва да служи за пример на всички Мюсюлмани. Гореизложеното писмо е било изпратено на ал-Мундхир бин Сава, владетел на Бахрейн. В писмото пише:"... Мир вам! Аз ви призовавам да възхвалявате Господа и ви съобщавам, че няма друг бог освен Него и Мохамед е Негов слуга и Пророк. Аз ви напомням за Бог, Всемогъщия и Всемилостивия. Всеки, който се вслуша в съвета, ще направи това за свое добро. И който последва моите пратеници и се подчини на напътствията им, той в действителност се е подчинил лично на мен..."
"Хвала на Господа за благата, с които те е дарил, защото няма друг бог освен Него. Той е Владетелят, Пресветият, Съвършеният, Утвърждаващият, Наблюдаващият! Аз свидетелствам за това, че Исус, синът на Мария, е много чист, целомъдрен и отказал се от земния живот, той е Духът и Словото Божие, които Той отпрати към Дева Мария, която така зачена Исус. Бог го сътвори, вдъхвайки му от Своя дух. Аз ви призовавам към Бог, Който е единствен, без никакви съдружници, и да Му се подчините, да ме последвате и да повярвате в това, което ми е изпратено, защото аз съм Божий пророк. ... Аз призовавам теб и твоята армия да се преклоните пред Бог. Аз изпълних моето задължение и ви дадох съвет, за това последвайте моя съвет. Мир над всички, които следват праведния път." |
Като необходимост на предписания от Бог морал Пророкът Мохамед (с.а.с.) не само проявил милост и разбиране към хората на Писанието, но също така учел и своите ученици, че Евреите и Християните, живеещи под Ислямско управление, трябва да бъдат защитавани. Привилегиите, които той им дава в селищата Адрух, Макна, Хайбар, Наджран и Акаба, са доказателство за това как Мюсюлманите не само гарантират живота и собствеността на тези хора на Писанието, но също така признават и тяхната свобода на вяра и богослужение. Следният откъс от споразумението между Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) и Християните от Наджран заслужава да му бъде обърнато внимание:
Животът, собствеността, религията, всичко, което имат или нямат, семействата, църквите и всичко, което притежават Християните от Наджран и съседните територии, ще бъде взето под закрилата на Бог и Неговия Пророк.
Нито един епископ няма да бъде преместен от своята епархия, нито някой монах от манастира си, нито пък някой свещеник от паството си, и те ще продължат да се радват на всичко както преди... Те няма да бъдат подложени на никакъв гнет или унижение и земите им няма да бъдат окупирани от нашата армия.
Всеки, който търси справедливост, ще я намери, и няма да има нито несправедливост, нито потисничество.3
Освен това съществуват и някои слухове, според които Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е присъствал на сватбите, посещавал е болните и е бил много великодушен към хората на Писанието. Пророкът Мохамед (с.а.с.) дори застлал своето наметало, за да могат Християните от Наджран, които дошли да го посетят, да има върху какво да седнат. След неговата смърт доброто отношение на Мюсюлманите към хората на Писанието продължило да се основава на толерантността, която Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) им е оказвал по време на своя живот.
-------------------------------------------------
1. Yrd. Doc. Dr. Orhan Atalay, "Co-existence in Eastern-Western Sources", (Istanbul: Gazeteciler ve Yazarlar Vakfi Publications, 1999), 95 .
2.“Islam and anti-Semitism,” 31 January 2004; www.worldhistory.com/wiki/I/Islam-and-anti-Semitism.htm
3.“Muhammad's Treaties with non-Muslims; ”www.fortunecity.com/marina/commodity/1089/id94.htm
Писмото до Християнския крал на Етиопия Негус (или aл-Наджаши) е важен пример за отношението на Мюсюлманите към Християните. След прочитане на писмото на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) и провеждането на разговора с Мюсюлманските пратеници крал Негус обявил, че ще защитава всички Мюсюлмани, които потърсят убежище в неговата страна. В писмото се казва така: