Прошката и ползите й върху здравето

Една от нравствените особености препоръчана в Корана е снизхождението:

„Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, и страни от невежите!” (Сура Араф, 199)

В един друг айят Аллах е съобщил следното: „… И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Нур, 24:22)

Тези, които не съблюдават моралните ценности на Корана намират за много трудно да прощават на другите. Тъй като те лесно се разяряват в лицето на допусната грешка. Аллах обаче е повелил на вярващите, че снизхождението е по-пристойно:

„Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. …” (Сура Шура, 40)

„… А ако се въздържите и извините, и простите ­ Аллах е опрощаващ, милосърден.” (Сура Тагабун, 14)

Също така в Корана е разкрито, че снизхождението е възвишено морално качество: „А който търпи и прощава, това е от значимите дела.” (Сура Шура, 43) Поради тази причина вярващите са снизходителни, милосърдни и толерантни хора, които както е разкрито в Корана са: „сдържащите гнева си, и за извиняващите хората” (Сура ал-Имран, 134)

Представата на вярващите за прошка е много различна от тази на хората, които живеят отдалечени от нравствеността на Корана. Въпреки че много хора могат да кажат, че са простили на някого, който ги е обидил, въпреки всичко те се нуждаят от дълго време, за да се освободят от омразата и гневът в сърцето им. Тяхното поведение е склонно да разкрие този гняв. От друга страна, прошката на вярващите е искрена, защото те знаят, че човешките същества са подложени на изпитание в този свят и се поучават от грешките си. Те са толерантни и милосърдни. Нещо повече, вярващите също така са способни да простят дори и самите те да са прави, а отсрещната страна в грешка. Те когато прощават не правят никаква разлика между големи и малки грешки. Някой може да им причини огромни загуби по грешка. Вярващите обаче знаят, че всичко се случва под Божий контрол и според определена съдба, и поради тази причина се подчиняват на този ход на нещата като никога не се предават на гнева.

Според неотдавна проведено проучване американските учени установили, че хората способни да прощават са по-здрави както психически, така и физически. Д-р Фредерик Лускин, който е защитил докторат по Консултантска и здравна психология в Стенфордския университет, и неговият екип изследвали 259 човека, живеещи в град Сан Франциско. Учените поканили участниците в проучването да посетят шест сесии от по час и половина и по време на разговорите им имали за цел да ги обучат да бъдат снизходителни.

Участниците в експеримента казали, че страдат по-малко след като са простили на хората, които са им навредили. Проучването показва, че хората, които се научат да прощават се чувстват много по-добре не само емоционално, но и физически. Например бе установено, че след експериментът психологичните и физически симптоми като дължащите се на стрес болки в кръста, безсъние и стомашни заболявания значително намаляват у тези хора.

В своята книга „Прости за добро” (“Forgive for Good”) д-р Фредерик Лускин описва прошката като доказана рецепта за здраве и щастие. В книгата е описано как снизхождението повишава положителните душевни състояния като надежда, търпение и самоувереност като намалява гнева, страданието, депресията и стреса. Според д-р Лускин стаеният гняв поражда видими физически последици у индивида.  Той продължава със следните думи:

„В резултат на дълготрайният или продължаващ гняв вътрешният термостат на човек се пренастройва. Когато свикнете с едно системно ниско ниво на гняв, то вие няма да можете да разграничите нормалното. То създава един вид зареждане с адреналин, с което хората свикват. То изгаря тялото и прави трудно здравословното мислене – влошавайки ситуацията.”^[1]

В допълнение д-р Лускин казва, че когато тялото отделя определени ензими по време на гняв и стрес нивото на холестерол и кръвното налягане се повишават, а това е нещо, на което тялото не трябва да бъде изложено дълго време.^[2]

В статия със заглавие „Снизхождение”, публикувана в изданието от септември-октомври 1996 на Списание Лечебни Течения (Healing Currents Magazine), се казва, че гнева към човек или събитие поражда негативни чувства у хората и причинява вреди на емоционалното им равновесие, а дори и на физическото им здраве.^[3] В статията също така се съобщава, че хората след известно време осъзнават, че гнева е неприятен за тях и искат да поправят повредите в отношенията. И така те правят крачка към прощаване. Също така се казва, че въпреки всичко, което са понесли, хората не желаят да губят скъпоценните моменти от живота си в гняв и тревога, и предпочитат да простят на себе си и на останалите.^[4]

В едно друго проучване включващо 1,500 човека бе забелязано, че депресията, стресът и душевните заболявания са по-рядко срещани сред религиозните хора. Д-р Хърбърт Бенсън, който ръководел проучването, свързва това с факта, че религията насърчава към „прошка” и продължава с думите:

„Там има физиология на опрощението… Когато не простиш то ще те съсипе.”^[5]

Според статия озаглавена „Гневът е враг на вашето сърце” и публикувана в Харвард Газетте (Harvard Gazette) гневът е изключително вреден за сърцето. Ичиро Кавачи, доцент по медицина, и неговият екип научно демонстрирали това чрез разнообразни тестове и изчисления. В резултат на проучването им те установили, че свадливите хора имат три пъти по-голям риск да страдат от сърдечни заболявания, отколкото тези, които са с по-кротък нрав. „Утрояването на риска”, казва Кавачи, „включва високи равнища на гняв, експлозивен гняв, който включва чупене на вещи и нараняване на някого по време на бой.”.^[6]

Изследователите вярват, че отделянето на стресови хормони, които повишават кислородната нужда на мускулните клетки на сърцето и прибавят лепливост към кръвните тромбоцити, което води до образуването на съсиреци, обяснява как гневът повишава рискът от сърдечен удар (инфаркт).^[7] Нещо повече, по време на разгневеност пулсът се покачва над нормалното и води до повишаване на кръвното налягане в артериите, като по този начин повишава риска от инфаркт.

Според изследователите гнева и омразата също така могат да ускорят производството на възпалителни протеини в кръвта. Списанието Психосоматична медицина (Psychosomatic Medicine) твърди, че вълнението ускорява производството на възпалителни протеини, които биха могли да предизвикат втвърдяване на артериите, а това от своя страна би довело до сърдечносъдови заболявания и инфаркт.^[8] Според доцент Едуард Суарез от медицинския център на университета Дюк в Северна Каролина количеството на протеинът интерлейкин 6 (или IL-6) е много по-голямо у хората, които са разгневени и в депресия. Високото ниво на IL-6 в кръвта води до атеросклероза, натрупване на плаки по протежение на вътрешните повърхности на стените на артериите.^[9] Според Суарез сърдечните заболявания са свързани както с фактори като пушене, високо кръвно налягане, затлъстяване и висок холестерол, така също и с психологични състояния като депресия, гняв и омраза.^[10]

В друга статия озаглавена „Гневът увеличава риска от инфаркт” и публикувана в Таймс (The Times) се съобщава, че лесното разгневяване е пряк път към инфаркта и че младите хора, които реагират на стреса с гняв, са три пъти по-склонни да се разболеят от преждевременно сърдечно заболяване и са пет пъти по-склонни да получат ранен инфаркт.^[11] Учени от Университета Джон Хопкинс в Балтимор, щата Мериленд, открили, че бързо разгневяващите се хора са изложени на опасност от сърдечен удар, въпреки че никой от семейството не е страдал от сърдечни заболявания. ^[12]

Всички налични проучвания показват, че гневът е душевно състояние, което сериозно уврежда човешкото здраве. Прошката от друга страна, дори и да се стори трудна на хората, е доставяща удоволствие и е един вид възвишена нравственост, която премахва всички вредни въздействия на гнева и помага на човека да се радва на добро здраве както от психологична, така и от физическа гледна точка. Опрощението, разбира се, е една от формите на поведение, чрез която човек може да се запази здрав, и е положителна добродетел, с която всеки човек трябва да живее. Истинската цел на прошката обаче, както и на всичко останало, трябва да бъде спечелването на благоволението на Аллах. Фактът, че това морално качество, чиито ползи са открити от науката днес, е представено в множество айяти на Корана е само едно от множеството източници на мъдрост, които той съдържа.