Деликатната настройка във Вселената

„Който сътвори седем небеса на слоеве. Не ще видиш несъразмерност в творението на Всемилостивият. Пак обърни взор! Нима виждаш пукнатини? После пак обърни взор веднъж и още веднъж. Взорът ще се върне към теб безсилен и морен.” (Сура Мулк, 3-4)

„Нима не виждате как Аллах сътвори седем небеса на слоеве?” (Сура Нух, 15)

„Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.” (Сура Фуркан, 2)

Материалистката философия излиза с твърдението, че всички системи в природата и Вселената са като машини, които функционират самостоятелно, че безупречният ред и равновесие в тях са дело на случайността.  Днес обаче научно е доказано неговото погрешното естество, така наречената научна основа на материализма и дарвинизма. (За повече информация можете да се обърнете към „Еволюционната Измама” от Харун Яхя)

Научните открития през 20-ти век, които следват бързо едно подир друго, в областта на астрофизиката и биологията показаха, че живота и Вселената са били сътворени. С крахът на дарвинистката теза теорията за Голямата експлозия (Big Bang) показа, че Вселената е сътворена от небитието. Откритията разкриха, че съществува един велик дизайн и деликатна настройка в материалния свят, като това категорично показва неоснователната същност на твърденията на материалистите.

Имайки предвид условията, които са необходими за живота, ние виждаме, че единствено Земята осигурява тези специфични условия. За една среда подходяща за живот съществуват безброй много условия, които трябва да съществуват едновременно и без прекъсване около нас. Съществуват около стотици милиарди галактики всяка една, от които съдържа средно стотици милиарди звезди. Във всичките галактики има може би толкова планети, колкото и звезди.[1] В лицето на тези съкрушителни цифри човек по-добре би могъл да разбере значението на формирането на една такава необикновена среда на Земята.

От силата на експлозията „Биг Бенг” до физичните стойности на атома, от нивата на четирите основни сили до химичните процеси в звездите, от видът светлина излъчвана от Слънцето до нивото на вискозност на водата, от разстоянието между Луната и Земята до равнището на газове в атмосферата, от отдалечеността на Земята от Слънцето до ъгълът й на наклон към нейната орбита, и от скоростта, с която Земята се върти около оста си, до функциите на океаните и планините на Земята, всеки един детайл е напълно подходящ за нашия живот. Днес научният свят описва тези особености посредством  понятия като „Антропичен принцип” и „Деликатна настройка”. Тези понятия обобщават това, че Вселената не е сбор от безцелна, неконтролирана, случайна материя, а напротив, че има цел насочена към човешкия живот и е била сътворена с огромна точност.

В гореспоменатите айяти е обърнато внимание на точната мярка и хармония в Божието сътворение. Думата „такдиран”, която означава „да проектираш, да измерваш, да създаваш с мярка”, е използвана в айятите на Корана като 2ри айят от сура Фуркан. Думата „тибакан”, която означава „в хармония”, пък е използвана в 3ти айят на сура Мулк и 15 айят на сура Нух. Нещо повече, в сура Мулк Аллах също така разкрива с думата „тафавутин”, означаваща „разногласие, нарушаване, несъответствие, безредие, противоречие”, че тези, които търсят дисхармония няма да могат да я открият.

Терминът „деликатна настройка”, който започва да се използва в края на 20ти век, изобразява тази разкрита в айятите истина. През последният четвърт век множество учени, интелектуалци и писатели представиха как Вселената не е сбор от съвпадения. Напротив, тя има необикновен дизайн и ред, които са напълно подходящи за човешкия живот. (За повече информация можете да се обърнете към „Сътворението на Вселената”, Харун Яхя.) Множество свойства на Вселената ясно показват, че тя е била специално сътворена, така че да поддържа живота. Физикът д-р Карл Гиберсон изразява този факт така:

„През 1960-те някои физици забелязаха, че нашата Вселена изглежда, че е била деликатно настроена за наличието на човешки живот.”[2]

Британският астрофизик професор Джордж Ф. Еллис се обръща към тази деликатна настройка със следните думи: 

„В законите, които правят тази [комплексност] възможна, се появява една изумителна деликатна настройка. Реализирането на сложността, която съществува във Вселената, затруднява това да не се използва думата „чудо”.”[3]

 

Скоростта на Голямата експлозия:

Равновесията установени чрез Голямата експлозия и мигновеното формиране на Вселената са едно от доказателствата, че тя не е възникнала случайно. Според видният професор по математична физика от университета в Аделаида Пол Дейвис ако размерът на разширяване настъпило непосредствено след Голямата експлозия беше само с един милиард милиард пъти по-различно (1/10¹⁸), то Вселената нямаше да може да се формира.[4] В своята книга „Кратка история на времето” (“A Brief History of Time”) Стивън Хоукинг признава тази необикновена точност в размерът на разширяване на Вселената, така:

„Ако размерът на разширяване една секунда след Голямата експлозия (big bang) бе по-малко дори с едно на сто хиляди милиона милиона пъти, то Вселената щеше да рухне наново преди дори да е достигнала до настоящата си форма.”[5]

 

Четирите сили:

Цялото физическо движение във Вселената се появява благодарение на взаимодействието и равновесието между четирите сили приети от съвременната физика: гравитационна сила, електромагнитна сила, мощна и слаба ядрена енергия (сила). Тези сили притежават необикновено различни една от друга стойности. Майкъл Дентън, известният молекулярен биолог, описва необикновеното равновесие между тези сили така:

„Ако например гравитационната сила беше милиарди пъти по-силна, то при това положение Вселената щеше да бъде далеч по-малка и жизнената й история доста по-къса. Една средна звезда има маса милиарди пъти по-малка от тази на Слънцето и време на живот около една година. От друга страна, ако гравитацията беше по-слаба, то нямаше да могат да се формират нито звезди, нито пък галактики.  Останалите взаимоотношения и стойности не са по-малко решителни. Ако мощната ядрена енергия беше малко по-слаба, то единственият елемент, който щеше да е устойчив е водородът. Нямаше да могат да съществуват други атоми. Ако ли пък беше малко по-силна в сравнение с електромагнитната сила, то тогава атомното ядро, което се състои само от два протона, щеше да бъде единственият устойчив елемент във Вселената, което от своя страна би означавало да няма водород, и ако се бяха образували някакви звезди или галактики, то те щяха да са много по-различни от това, което са сега. Очевидно е, че ако тези различни сили и константи не притежаваха точно стойностите, които притежават в момента, то нямаше да има нито звезди, нито супернови, нито планети, нито атоми, нито пък живот.”[6]

 

Разстоянията между небесните тела:

Разпределението на небесните тела в космоса и невероятните разстояния между тях са от значение за съществуването на живот на Земята. Разстоянията между небесните тела са определени по изчисление, съгласуващо се с множество мощни световни сили по начин, по който да поддържа живота на Земята. В своята книга „Съдбата на Вселената” (“Nature’s Destiny”) Майкъл Дентън описва разстоянието между суперновите и звездите, по следният начин:

„Разстоянията между суперновите и в действителност между всички звезди са от изключително значение. Разстоянието между звездите в нашата галактика е около 30 милиона мили. Ако това разстояние беше малко по-малко, то планетните орбити щяха да станат неустойчиви. Ако ли пък беше малко по-голямо, то отломките изхвърляни от една супернова щяха да са толкова разпръснати, че една слънчева система като нашата най-вероятно никога нямаше да се формира. Ако Вселената трябва да е годно за живот място, то при това положение експлозиите на супернови трябва да е в точно определено количество и средното разстояние между тях, а и в действителност между всички звезди, трябва да е близко до настоящо наблюдаваната му стойност.”[7]

 

Гравитацията:

- Ако гравитационната сила беше по-голяма, то в земната атмосфера щяха да се съберат прекомерно количество амоняк и метан, което би имало унищожителен ефект върху живота.

- Ако ли пък тя беше по-слаба, то земната атмосфера щеше да загуби прекалено количество вода, което би направило живота невъзможен.

 

Отдалечеността на Земята от Слънцето:

- Ако това разстояние беше малко по-голямо, то планетата щеше да стане много студена, водното обръщение в атмосферата щеше да се повлияе и на планетата щеше да настъпи ледников период.

- Ако Земята беше по-близко до Слънцето, то растенията щяха да изгорят, водното обръщение в земната атмосфера щеше непоправимо да се увреди и животът щеше да стане невъзможен.

 

Плътността на земната кора:

- Ако земната кора беше малко по-дебела, то тогава прекомерно количество кислород щеше да се  предава от атмосферата към нея.

- Ако ли пък беше по-тънка, то възникналата в резултат на това количество вулканична дейност щеше да направи живота невъзможен.

 

Скоростта, с която Земята се върти:

- Ако тази скорост беше по-малка, то температурните различия между деня и нощта щяха невероятно да нараснат.

- Ако ли пък беше по-голяма, то атмосферните ветрове щяха да достигнат невероятна скорост и циклоните и ураганите щяха да направят живота невъзможен.

 

Магнитното поле на Земята:

- Ако магнитното поле беше по-силно, то щяха да се появят много силни електромагнитни бури.

- Ако пък беше по-слабо, то тогава Земята щеше да загуби своята защита срещу вредните частици отделяни от Слънцето и известни като слънчеви ветрове. И в двата случая животът би станал невъзможен.

 

Ефектът Албедо (Съотношението между получената и отразената от Земята светлина):

- Ако албедото беше по-високо, то щеше да настъпи ледников период.

- Ако албедото беше по-ниско пък парниковият ефект щеше да доведе до прекомерно затопляне. Първоначално Земята щеше да се наводни от разтопяването на ледниците, а след това да изгори.

 

Пропорцията на кислород и азот в атмосферата:

- Ако тази пропорция беше по-голяма, то жизнените функции щяха неблагоприятно да се ускорят.

- Ако ли пък беше по-малка, то жизнените функции щяха неблагоприятно да се забавят.

 

Пропорцията на въглероден двуокис и вода в атмосферата:

- Ако тази пропорция беше по-голяма, то в атмосферата щеше да настъпи прекалено затопляне.

- Ако пропорцията между въглеродния двуокис и водата пък беше по-малка, то атмосферната температура щеше да спадне.

 

Дебелината на озоновия слой:

- Ако тя беше по-голяма, то земната температура щеше да спадне невероятно много.

- Ако ли пък беше по-малка, то Земята щеше да се затопли прекалено много и да остане беззащитна срещу вредните ултравиолетови лъчи, които Слънцето излъчва.

 

Сеизмичната дейност (Земетресенията):

- Ако сеизмичната дейност беше по-голяма, то щеше да има постоянни катаклизми на земната повърхност.

- Ако ли пък беше по-малка, хранителните вещества на дъното на морето нямаше да могат да се разпространяват във водата. Това щеше да има унищожителен ефект върху живота в моретата и всички живи организми на Земята.

 

Ъгълът на наклон на Земята:

Земята притежава 23 градусов ъгъл на наклон на орбитата си. Това наклонение е нещото, което поражда сезоните. Ако този наклон беше по-голям или по-малък, отколкото е в момента, то температурните различия между сезоните щяха да достигнат изключителни размери – непоносимо горещи лета и невероятно студени зими.

 

Размерът на Слънцето:

По-малък размер на Слънцето би означавало замръзване на Земята, по-големият му размер пък би довел до изгарянето на Земята.

 

Притеглянето между Земята и Луната:

- Ако това притегляне беше по-голямо, то силното притегляне на Луната щеше да има изключително сериозни последици върху атмосферните условия, скоростта, с която Земята се върти около оста си, и върху океанските приливи и отливи.

- Ако ли пък беше по-слабо, това щеше да доведе до екстремни климатични промени.

 

Разстоянието между Земята и Луната:

- Ако те бяха малко по-сближени, то Луната щеше да се блъсне в Земята.

- Ако ли пък бяха по-отдалечени, Луната щеше да се загуби в космоса.

- Ако те бяха дори малко по-сближени, то въздействието на Луната над земните приливи и отливи щеше да достигне опасни размери. Океанските вълни щяха да залеят ниските райони. Триенето, което щеше да се появи в резултат на това, щеше да повиши температурата на океаните и щеше да изчезне прецизният температурен баланс, който е важен за живота на Земята.

- Ако Земята и Луната бяха малко по-отдалечени, то приливите и отливите щяха да намалеят, което от своя страна щеше да доведе до намаляване на подвижността на океаните. Неподвижната вода щеше да изложи на опасност живота в моретата и нивото на кислородът, който дишаме, щеше да бъде застрашено.[8]

 

Температурата на Земята и основаният на въглерод живот:

Съществуването на въглерод, основата на всичко живо, зависи от запазването на температурата в определени граници. Въглеродът е жизненоважно вещество за органичните молекули като аминокиселините, нуклеиновата киселина и протеините. Това са основните елементи съставляващи живота. Поради тази причина животът може да съществува единствено ако е основан на въглерода. Ето така, наличната температура трябва да бъде не по-ниска от -20⁰С и не по-висока от +120⁰С. Това са температурните граници на Земята.

Това са само някои от крайно деликатните равновесия, които са жизненоважни за появата и продължителността на живота на Земята. Дори само тези, които изброихме по-горе, обаче са достатъчни, за да разкрият, че Земята и Вселената не биха могли да са се появили в резултат на последователни случайности. Понятията „деликатна настройка” и „антропичен принцип”, които започват да се използват през 20ти век, още веднъж потвърждават сътворението с мярка и хармония, което е съобщено в Корана преди стотици години.