Донесохме им Книга, която разяснихме със знание като напътствие и милост за хора вярващи. (Сура Араф, 52)
Предадено от Абу Са’ид Aл-Кудри: Някои попитал Пратеника на Аллах: „Кой е най-добрия човек?” Той отговорил: „Вярващият, който полага усилия по пътя на Аллах със своя живот и богатство.” Човекът попитал: „Кой е на следващо място?” Той казал: „Човек, който се оттегля в тясна долина и се прекланя на своя Господ.” (Aл-Бухари и Муслим)
Значението на смирението пред съдбата
Фактът, че миналото и бъдещето вече са сътворени при Бог и че всичко се е случило и съществува при Бог, ни показва една изключително важна истина: всеки се намира в пълна зависимост от своята съдба. Така както човек не може да промени миналото си, така той не може да промени и своето бъдеще, защото както миналото, така и бъдещето вече се е случило. Всичко, свързано с бъдещето, е определено - къде и кога ще се случат събитията, какво ще яде, с кой ще разговаря, какво ще дискутира, колко пари ще спечели, от какви болести ще се разболее, както и кога, къде и как ще умре. Всички тези неща вече съществуват при Бог и вече са изживени в Божията памет. Но тези сведения все още не са поставени в човешката памет.
Следователно тези, които са опечалени, объркани, нервни и притеснени за своето бъдеще, се тревожат напразно. Бъдещето, за което те толкова много са загрижени и разтревожени, вече се е случило. И независимо какво ще направят, те не могат да променят нещата.
Именно тук е от изключително значение да отбележим, че е необходимо да избегнем погрешното разбиране на съдбата. Някои хора я схващат погрешно и си мислят, че това, което им е отредено от съдбата, по един или друг начин ще се случи и поради тази причина те няма какво да правят. Вярно е, че всичко, което ни се случва ни е отредено от съдбата, че преди да изживеем дадено събитие, то вече се е случило при Бог и е записано с всичките си подробности в Книгата-майка (Левх-и Махфуз) при Господ. Но Бог дарява всеки човек с усещането, че може да променя нещата, може сам да прави избор и да взима решения.
Например, когато човек иска да пие чаша вода, той не казва "Ако ми е писано, ще пия" и да седне без да се помръдне. Напротив, той става, налива си чаша вода и я изпива. В действителност той пие предопределена вода в предопределена чаша. Но когато прави това, той има чувството, че действа по свое собствено желание и воля. Той усеща това през целия си живот за всяко едно нещо, което извършва. Разликата между човек, който се е смирил пред Господа и съдбата, която му е отредил, и човек, който не може да проумее тази действителност, е следната: този, който се е отдал на Бог, знае, че всичко, което върши, е съобразно с Божията воля, независимо от усещането, че той сам извършва всичко. А другият човек погрешно си мисли, че той прави всичко със своя собствен разум и сила.
Така например, когато човек, който се е покорил на Господа, разбере, че е болен той знае, че тази болест се съдържа в съдбата му и се доверява на Бог. Той вярва, че след като Господ му е отредил тази болест, то тя със сигурност ще му донесе огромна полза. Но той не стои да чака, без да предприеме никакви мерки, като си мисли, че ако му е отредено да оздравее, ще оздравее. Точно обратно, той предприема всички възможни предпазни мерки - отива на лекар, спазва това, което му предпишат, и взима необходимите лекарства. Но той не забравя, че силата на въздействие на лекаря, лечението, лекарствата, както и това дали ще се почувства по-добре или не, всички са отредени в съдбата му. Той знае, че всичко това се съдържа в Божията памет и е съществувало там още преди той да се появи на този свят. В Корана Бог разкрива, че всичко, което се случва на хората, е записано предварително в една книга:
Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно. За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало, и да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците. (Сура Хадид, 22-23)
Поради тази причина всеки, който вярва в съдбата, няма да изпитва ни най-малка тревога или отчаяние от нещата, които му се случват.
Ал – ВАСИ
Всеобхватният, Необятният
„О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (Сура Маида, 54)
Аллах обхваща цялата вселена. Аллах, който е сътворил всичко от небитието, не е ограничен в пространството. Той е над всички пространства, защото пространството също е сътворено от Него. В множество общества е широко разпространено вярването, че Аллах е на небето. Ето така, отправяйки поглед към небето, когато Му се молят, те изпадат в голяма грешка. Истината обаче е, че: „На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.”(Сура Бакара, 115)
Аллах ни информира, че Той е Господът на небесата и земята. Той ни повелява, че е Всеобхватен. Неговите блага никога не свършват, Неговата милост е безпределна, Неговото опрощение е необятно и Неговото състрадание и милост са безкрайни. Името ал-Васи на Аллах се проявява най-вече върху вярващите. Тъй като неговата милост и състрадание са необятни, Той обхваща Своите предани раби със Своята милост и ги защитава. Например някои неверници искат да причинят вреда на религията като предизвикват трудности, като например, казвайки: „... Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да се разотидат! ...” (Сура Мунафикун, 7). Но всички тези усилия са безполезни, защото Аллах дарява Своята безпределна милост и богатство, на когото пожелае, тъй като Той притежава съкровищата на небесата и земята. В един айят се съобщава, че Той е всеобхватен, така:
„И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: „Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: „Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.” (Сура ал-Имран, 73)
Споменатият в Евангелието „човек, който носи стомна с вода“се отнася за Махди (ас)
В някои пасажи от Евангелието се говори за човек, който носи стомна с вода. Този човек, който ще донесе изобилие, красота, справедливост и любов към човечеството, е Махди (мир нему).
В астрологията понятието „човек, който носи стомна с вода“ се отнася за зодията водолей. Това може да е знак, че Махди(ас) също може да е роден под знака на зодията Водолей. (Аллах знае истината.)
Пророка Исус(м.н.) съветва своите последователи и всички Християни да се подчинят и да обърнат внимание на този надежден човек от зодия водолей и ги съветва да го следват до последните дни. В Евангелието се споменава за този човек, водолеят, така:
А те (апостолите) Му рекоха: „де искаш да приготвим?“Той им отговори: „ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе.“ (Лука 22, 9-10)
... Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. (Марко 14, 13)
ГЪСЕНИЦА
Възраст: 25 милиона години
Местоположение: Доминиканска република
Период: Олигоцен
Подобно на останалите фосили, тези в кехлибар показват, че живите организми не са се развили постепенно едни от други, а притежават напълно същите качества още откакто съществуват. Факта, които фосили като този показват, е, че гъсениците винаги са съществували като гъсеници и никога не са преминавали през еволюция.
Исус (м.н.) не е Божий син, а Божий пророк
Религията, която Исус (м.н.) е донесъл, е „правата вяра, вярата в това, че Бог е един и единствен”. Проповедта на тази свята личност обаче след възнесението му при Бог се отклонила от същността си и на мястото на истинското Християнство възникнала нова вяра, която приема като основа изкривените идеи като „триединство и епитимия”. И тази вяра била представена на хората като „безусловен закон”, който трябва да бъде приеман „без размишляване, задаване на въпроси или проучване”. Хората обаче вече са започнали да задават въпроси относно тези погрешни вярвания, приети с „мнозинство” на съборите. В миналото хората, които изразявали съмненията си относно вярата в троицата, били изправяни пред инквизиционните съдилища и осъждани на смърт, но вече тези дискусии не се смятат за престъпление. Навсякъде започна да се говори за това как вярата в троицата, за която в продължение на векове не се е говорело, не е била дискутирана, не е включена в Християнските свещени текстове и е добавена в Християнството 3 века след Исус (м.н.). В настоящата книга, в светлината както на Християнските източници, така и на айятите на Корана, ще покажем как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Нашата цел е да изпълним съобщената от Бог в множество айяти на Корана заповед „повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното” и да помогнем на благоразумните Християни да видят истините. Искреното ни желание е всички Християни да осъзнаят тази заблуда и напълно да се откажат от всички вярвания, които не съответстват на единобожието.
