Артезианските кладенци

“И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесет рода-общности. И дадохме на Муса откровение, когато народът му го помоли за вода: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе си угнетиха.” (Сура Араф, 160)

Горецитираният айят разкрива как народът на Пророка Муса (м.н.) поискал от него вода и как той им осигурил места, от където всеки един род да може да пие. Очевидно народът му е страдал от недостиг на вода. Този недостиг все още съществува, защото приблизително 1.3 милиарда човека нямат достъп до питейна вода, а 2.6 милиарда човека нямат достъп до основните здравни услуги. По предварителни изчисления до 2025 година липсата на вода ще застраши една трета от населението. Всяка година около 12 милиона човека умират от недостиг на вода, 3 милиона, от които са деца, умряли от инфекциозни болести.

Затворените артезиански кладенци са ограничени от непромокаема скала, която не позволява на водата да се изтича надолу. Водата навлиза от по-горната зарядна област на гореспоменатата скала в артезианския кладенец. Течението в артезианските кладенци наподобява на водно течение в J-образна тръба. Прибавянето на вода в дългата част на тази тръба създава достатъчно напрежение, че да може да изтласка водата нагоре към по-късата част на тръбата.

Днес 31 държави, съставляващи 8 процента от световното население, е изправено пред продължителна криза на питейна вода. До 2025 година този брой се очаква да достигне до 48 страни. По предположения на ООН до 2025 необработваната питейна вода ще стане дори още по-ограничена и броят на 131 милиона човека, които имат воден проблем, ще нарастне дори на 817 милиона (при нисък растеж на раждаемостта) или 1.079 милиарда (при висок растеж на раждаемостта).

Подпочвената вода, най-големият източник на питейна вода на земята, представлява повече от 90 процента от използваемите днес сладководни резерви. И следователно е от жизнена важност за посрещане на водните нужди на над 2 милиарда човека. Подпочвената вода е първичният воден източник на над 50 процента от американското население, цифра, която нараства до 95 процента в селските области. Подпочвената вода също така е и най-сигурният и надежден източник на питейна вода. В същото време тази вода може да бъде използвана за производството на геотермална енергия и спестяване на енергия чрез използването на топлинни помпи.

Когато извлечената от почвата вода достигне до непромокаем подземен пласт, тя се насъбира там и така се формира воден източник. След това тази вода се изважда на повърхността посредством артезиански метод. Артезианските извори се формират от седиментарни скали, които могат да съхраняват подпочвена вода.

Факта, че артезианските кладенци се копаят в скалисти местности е в паралел с описанието в Корана. Това, че Аллах е заповядал на Пророка Муса (м.н.) да удари по камъка (Сура Араф, 160)би могло да ни показва този метод. (Аллах знае най-добре.) Глаголът “идриб”, преведен като “удрям”, също така има и значение на “вдигам, отварям”. Ето така, този айят би могъл да описва откриването на воден ресурс чрез повдигане на скалата. В резултат на това, херметизираната вода би трябвало да се е появила, както е описано с глагола “инбажасат” (потичам, бликвам, избликвам, лея се), както става и при артезианските кладенци. Ако се образува достатъчно напрежение водата може да продължи да тече на земната повърхност дори без да е необходима помпа.

“Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас …” (Сура Ибрахим, 32)

Особено поразително е, че днес проблемът с недостига на вода може да бъде разрешен с използването на подпочвените водни ресурси. Всъщност един от най-ефективните методи за това са артезианските кладенци. С други думи ние можем да последваме примера на Пророка Муса (м.н.), който ударил или повдигнал скалата, за да намери решение на проблема си. Следователно, в 160-и айят от сура Араф би могло да се споменава за артезианските кладенци, първият от които е открит през 1126 във френския регион Артоис. (Аллах знае най-добре.)