Ние живеем в епоха, в която света може би изпитва най-силна необходимост от мир, приятелство и солидарност. Напрежението и конфликтите, които бяха определящи за двадесети век, продължават и през този нов век, и невинни хора от цял свят продължават да страдат от тях.
Въпреки незабавната нужда от солидарност и сътрудничество, определени кръгове подтикват към конфлики то по-специално към конфликт между двете най-големи и основни цивилизации в света. Този въпрос трябва да бъде разгледан внимателно,тъй като войната на цивилизациите, които те предвиждат би могла да има катастрофални последици за човечеството. Единот най-добрите начини да предотвратим едно такова бедствие е да засилим диалога и сътрудничеството между тези цивилизации. Това не е трудна задача, защото не съществуват фундаментални различия между Исляма и Западния свят. А напротив, между Ислямската цивилизация и Юдео-Християнската култура, която формира основата на Западната цивилизация, има много общи черти. Имайки предвид настоящата ситуация и естеството на световните проблеми, то споделените ценности ще направят сътрудничеството неизбежно, за да могат да бъдат решени тези проблеми.
Днес, идеологическите борби продължават да разединяват света. Да, обаче Мюсюлманите не са на единият полюс, а Евреите и Християните на обратният. В действителност единият полюс представлява хората, които вярват в съществуването и единството на Бог, а другият полюс представлява неверниците, които вярват в антирелигиозни идеологии като материализма и дарвинизма. Съществува само един начин за сразяване на съюза на различните нерелигиозни групи на идеологическо ниво: премахване на негативните и разрушителни въздействия на антирелигиозния материализъм и създаване на общество, в което да преобладават добрите нрави, щастие, спокойствие, сигурност и просперитет. Това ще бъде постигнато формирайки съюз между всички съзнателни хора, т.е между искрените Християни и набожните Евреи и Мюсюлмани, които ще се съберат и обединят в името на тази обща кауза.
В миналото между членовете на тези три религии може да е имало различни конфликти или спорове, това е исторически факт. Но те не са се дължали на вярванията на Християните, Евреите и Мюсюлманите, а на погрешните решения и начин на мислене на определени държави, нации и индивиди, които в повечето случаи преследват своите собствени икономически или политически изгоди. Една от общите цели на тези три Божии религии е да осигурят щастие, сигурност, мир и спокойствие на всички хора, като се противопоставят на конфликтите от всякакъв род.
Следователно, този диалог и съюзничество трябва да бъдат основани на търсенето на справедливост, мир и подкрепа за всички народи от страна на искрените вярващи. Формираният диалог няма да бъде ограничен само до срещи и конференции, но ще бъде утвърден един съюз между хора, които защитават общи ценности, борят се в името на една и съща кауза и търсят дълготрайни решения на общите си проблеми.
Мюсюлмани, Християни и Евреи притежават общо религиозно богослужение, закони и морални ценности и са изправени пред едни и същи опасности. Ето защо хората на Писанието (Християни и Юдеи) биват призовани да се обединят с Мюсюлманите като вярващи събратя и да се противопоставят на атеизма, антирелигиозността и социалната, а също така и морална дегенерация. Всички Евреи, Християни и Мюсюлмани, които са искрени, добросъвестни, толерантни, отзивчиви, отстъпчиви, разумни, целомъдрени, миролюбиви и честни, признаващи, че вярваме в един и същи Бог и се стремим да живеем и разширим обсега на Божията нравственост, трябва да разпространят тази добродетел из целия свят.
Ние Мюсюлманите обичаме и уважаваме Пророците Мойсей (м.н.) и Исус (м.н.), които е известно, че са обичани и любими при Бог, и вярваме във всички Негови Пророци. Нещо повече, ние уважаваме Еврейските и Християнски вярвания, ценности и традиции, защото Бог е повелил да приканим хората на Писанието да се обединим в “едно общо слово”:
Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”(Коран, 3:64)
Мюсюлманите са хора, които вярват в разкрития на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) Коран, както и в по-рано низпосланите от Бог Писания:Писанията на Ибрахим[Авраам] (м.н.),разкритата на Муса [Мойсей] (м.н.)Тора (Петокнижие), Псалмите низпослани на Дауд [Давид] (м.н.) и Евангелието разкрито на Исус (м.н.). С течение на времето обаче тези книги били подправени и поради тази причина съдържат както правилни (напр. вярата в Бог, целомъдрието, Съдния ден и отхвърляне на идолопоклонничеството), така и неправилни сведения. В някои от айятите е казано следното:
Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелиетоза напътствие на хората... (Коран, 3:3-4)
Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал тези са неверниците. (Коран, 5:44)
Бог ни съобщава, че хората на Писанието са вярващи:
Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите. (Коран, 3:113-15)
Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка. (Коран, 3:199)
Следователно отношението на един Мюсюлманин към хората на Писанието отразявапредполагаемото съществуване на истински правоверни хора сред тях. Единствено Бог знае какво има в сърцата на хората и Той разкрива, че някои Евреи и Християни са спечелили Неговото благоволение.
Бог разкрива, че е сътворил закон и път за всички нации. Из цялата история Той е изпращал пророци на народите, за да им съобщят Неговите закони, заповеди и забрани. В основата си всички пророци са призовавали своите народи да повярват и да се прекланят на Боги да се подчинят на ограниченията, които Той е установил за човечеството.С други думи, всички истинни религии в автентичната си форма са основани на принципите да не се съдружава никой с Господа и стремежа за спечелване на Божието благоволение, милост и Рай. От всички нации се очаква непременно да следват Божията воля и да вършат праведни дела, за да могат да спечелят Неговата награда:
... За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори] за да ви изпита в онова, което ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие. (Коран, 5:48)
