Мухаммад е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланят и да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение. Техният белег е по лицата им от следите на поклоните. Такова е описанието им и в Тората, и в Евангелието като посев, който подава кълн и го укрепва, и той наедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите за да гневи Той чрез това неверниците. Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведни дела, опрощение и велика награда. (Сура Фатир, 10) |
"Да се усмихнеш на брат си (по религия) е милостиня. Да повеляваш одобряваното и възбраняваш порицаваното е милостиня. Да напътиш този, който е загубил пътя си, е милостиня. Да повдигнеш неща като камък, трън или кокал също е милостиня за теб." (Тирмизи) |
Лошите черти на душата: страст и ревност
В Корана Аллах е съобщил, че в душите на хората има две различни особености. Едната от тях е „съвестта”, която възбранява злото и повелява доброто, а другата е „фудж’р”(„нечестивостта”). Значението на арабската дума „фудж’р” означава „извършване на грях и протест, нечестивост, изричане на лъжа, бунтарство, отвръщане от справедливото, разваляне на реда, морален крах, липса на богобоязън”. Т.е. понятието наречено фудж’р (нечестивост) обхваща всички отрицателни качества на душата на човека. В Корана Аллах е съобщил, че е посочил на душата нечестивостта, а същевременно й как да се пречисти от нея, като й е внушил съвестта.
Две от съществените особености на фудж’р (нечестивостта), които са посочени в Корана са „страст” и „ревност”. Човек, който се е обърнал към земния живот и не мисли за отвъдното, то той се задоволява само със земния живот и временните блага, които ще получи в него, и се привързва към тях със страст и ревност. Той започва да живее сякаш смъртта и отвъдното са много далеч. Всъщност в обществата, които живеят отдалечени от моралните ценности на Корана, притежаването на едно такова стремление е похвално, а дори и търсено качество. Колкото повече един човек се е привързал към живота и колкото повече усилия полага, за да се сдобие със земни облаги, толкова повече той бива ценен от хората, притежаващи същото изкривено разбиране. Този начин на мислене е погрешен. Разбира се, че човек трябва да полага усилия, за да води един хубав живот и винаги трябва да се старае да върши всяка една своя задача възможно най-добре. Но тази решителност и упоритост трябва да бъдат насочени към водене на „един живот, от който Аллах би бил доволен”. Някои хора обаче забравят, че всичко, което притежават им е дарено от Господа, и изпадат в голяма грешка като ревностно се привързват към земния живот и се отдалечават от моралните ценности на Корана.
С айята: „И обичате богатството с голяма любов.“ (Сура Фаджр, 20) е обърнато внимание на страстната любов на неверниците към земните богатства. В един друг айят от Корана: „... Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за богобоязливите ...” (Сура Ниса, 77), пък Аллах е подчертал, че благата, към които хората са се привързали страстно са „наслада на земния живот”, а тази наслада е много кратка. Поради тази причина земните блага, с които хората ревностно се опитват да се сдобият са много без стойностни и изкуствени в сравнение с тези в отвъдното.
Човек трябва винаги да е благодарен на Аллах за благата, с които го е дарил, като в периодът на намаляване на благата, като изискване на изпитанието, не намалява признателността си. Никога не трябва да изпада в ревност, за да придобие това, което не притежава, а към това, което притежава пък не трябва да се привързва със страст и трябва да е признателен и да го използва по пътя на Аллах.
ИЗМАМАТА ОТНОСНО „ПОЛИРАНИЯ КАМЪК”
От запазилите се до днес археологически останки най-впечатляващите са от каменоделството. За да може на камъка да бъде придадена една толкова детайлна и правилна форма, в повечето случаи е необходимо използването на здрави стоманени инструменти. Човек не може да изработва правилни форми и шарки чрез моделиране и триене на един камък с друг. За прецизното рязане на твърди камъни като гранит и изработването на шарки върху тях е от изключително значение наличието на техническа инфраструктура.
 |
Едната от гривните на горната рисунка, тази отляво, е изработена от мрамор, а другата – отдясно, от базалт. Те датират отпреди 8 500 – 9 000 г. пр.н.е. Еволюционистите твърдят, че през този период са били използвани единствено сечива, изработени от камък. Но базалтът и мраморът са изключително твърди материали. За да може тези камъни да бъдат превърнати в такива извити и заоблени халки, е необходимо използването на стоманени остриета и инструменти. Не е възможно да са били отрязани и оформени без употребата на стоманени инструменти. Ако дадете на някого един камък и го накарате да го използва, за да превърне парче базалт в гривна като тази на картината, какъв ли успех би имал той? Триенето на един камък в друг или удрянето им един в друг, разбира се, не може да изработи гривна. Нещо повече, тези артифакти показват, че хората, които са ги изработили, са били цивилизовани индивиди с усет за естетика и разбиране за красота. |
 |
Илюстрациите показват ръчно изработени инструменти от обсидиан и кост, куки и други предмети, изработени от камък. Очевидно е, че човек не би могъл да получи толкова правилни форми, удряйки сурови материали с камък. Грубите удари просто ще счупят костта и ще попречат на постигането на желаната форма. По същия начин е очевидно, че тези материали, изработени от твърди камъни като гранит и базалт, не могат да бъдат толкова правилно отрязани, оформени и изострени чрез удари с камък. Тези камъни са отрязани правилно, все едно че се реже плод. Техният блясък идва не от това, че са били полирани, както еволюционистите твърдят, а от самото им разрязване. Тези, които са изработили тези предмети, трябва да са имали инструменти от метал и стомана, които да им позволят да оформят тези материали както си пожелаят. Плочите от твърд камък могат да бъдат отрязани толкова прецизно единствено използвайки по-твърд материал като стоманата. |
Множество каменни сечива са се запазили остри и лъскави, което се дължи на прецизното рязане и оформяне. Това, че учените еволюционисти определят тази лъскавина като полиране и приемат този период като „Полирана каменна ера”, е напълно ненаучно. Не е възможно полирането да бъде съхранено в продължение на хиляди години. Въпросните камъни са лъскави поради точното им отрязване, а не поради това, че са полирани, както се твърди. Тази лъскавина произлиза от вътрешността на самия камък.
Времето започва да разваля човешкото тяло, когато безделничи
АДНАН ОКТАР: Времето е много ценно. Ние трябва да го използваме по възможно най-добрия начин. Когато човек започне да си губи времето в безделие, тогава времето започва да разваля неговото тяло. Боли го. Т.е времето действа срещу човека. Например, когато човек, който безделничи, каже „Отегчен съм“, неговата плът започва да се разпада отвътре. Неговите кости започват да се разлагат отвътре. Отегчението означава, че тялото напада себе си. Защо се отегчава? Защото бездейства, той няма идеи и цели. Ето така тялото не може да стои безделно и го напада. Но ако той върши добра и продуктивна работа, то тогава тялото му не го напада. При това положение, тялото се насочва към тази работа и насочва своята енергия и сила към нея. Така се постига една полезна и успешна работа.
Това, което е описано в тази книга, е важна истина, която е изненадала много хора и е променила възгледа им за живота. Тази истина може да бъде обобщена така: "Всички събития и предмети, с които се сблъскваме в реалния живот - сгради, хора, градове, коли, местности - всъщност всичко, което виждаме, държим, докосваме, помирисваме, вкусваме и чуваме, възниква като образи и усещания в нашия мозък". Ние сме научени да мислим, че тези образи и усещания са предизвикани от един триизмерен свят, който е извън мозъка ни, където съществуват материални неща. В действителност обаче ние никога не виждаме реално съществуваща материя и никога не докосваме реални предмети. С други думи, всеки материален обект, който вярваме, че съществува в нашия живот, всъщност е само един създаден в мозъка ни образ. Това не е философска спекулация. Това е доказан от съвременната наука емпиричен факт. Днес всеки учен, който е специалист по медицина, биология, неврология или която и да било друга област, занимаваща се с мозъчни изследвания, когато бъде запитан как и къде виждаме света, ще ни отговори, че виждаме целия свят в разположения в мозъка ни визуален център.
Този факт е научно доказан през двадесети век и въпреки че може да изглежда изненадващо, той неизбежно съдържа в себе си отговорите на два въпроса: "Ако нашият живот представлява образи, създадени в мозъка ни, то кой е този, който създава тези образи? Също така кой е този, който вижда тези образи в мозъка ни, без да има очи, който изпитва удоволствие, вълнува се и се радва?". В настоящата книга ще откриете отговорите на тези два важни въпроса.
В един коментар по този въпрос Ибн Хаджар казва, че през Последните времена ще има голяма поквара, която ще направи Махди да притежава морални ценности."Той ще има множество добродетели поради трудностите от покварата по неговото време." (Ибн Хадшар, стр. 71) |
.gif)
