По-голямата част от хората смятат, че еволюционната теория е била предложена първо от Чарлз Дарвин и се основава на научни доказателства, наблюдения и експерименти. Но така както Дарвин не е нейният създател, така и теорията не е базирана на никакво научно доказателство. Теорията представлява една адаптация на същността на древната догма на материалистическата философия. Въпреки че тя не е подкрепена с никакви научни открития, но в името на материализма теорията бива сляпо подкрепяна.
Този фанатизъм има за резултат бедствия от всякакъв вид. Това е така, защото заедно с разпространяването на дарвинизма и материалистическата философия, която тя поддържа, отговорът на въпроса “Какво представлява човешкото същество?” се променя. Хората, които били свикнали да отговарят: “човешките същества са сътворени от Бог и трябва да живеят според добрия морал, на който Той ни учи”, сега започват да мислят, че “човекът се е появил случайно и е животно, което се е развило, борейки се да оцелее”. За тази огромна заблуда трябва да се заплати една тежка цена. Идеологии на насилието като расизъм, фашизъм и комунизъм, както и много други варварски виждания за света, които се базират на водене на борби, черпят сила от тази заблуда.
Когато Дарвин разработва тази теория, той излиза единствено с едно предположение:
“Развитието на живата материя зависи от борбата за оцеляване. По-силният побеждава. Слабият е осъден да бъде унищожен и забравен.”
Според Дарвин в природата съществува една безмилостна борба за оцеляване и непрекъснати сблъсъци. По-силният винаги побеждава по-слабия и това дава възможност да се осъществи развитие. Подзаглавието, което той дава на книгата си “Произходът на видовете” - “Произходът на видовете със средствата на естествения отбор, или запазването на облагодетелстваните раси в борбата за живот”, обхваща този възглед. Нещо повече, Дарвин смятал, че “борбата за оцеляване” също така се осъществява и между човешките раси. Според това фантастично твърдение победителите в борбата са “облагодетелстваните раси”. От гледна точка на Дарвин облагодетелстваните раси са европейците. Африканците или азиатците изоставали в борбата за оцеляване. Дарвин отишъл още по-далеч и предположил, че тези раси скоро щели напълно да загубят “борбата за оцеляване” и по този начин да изчезнат.
“В един бъдещ период, не по-далечен от няколко века, цивилизованите човешки раси почти със сигурност ще унищожат и ще заместят маймуноподобните раси в целия свят. В същото време човекоподобните маймуни... без съмнение ще бъдат унищожени. Празнината между човека и неговите най-близки сродници ще се увеличи. Поради тази причина ще се появят много по-цивилизовани от настоящите европейски раси, а от настоящите чернокожи австралийски туземци и горилите ще останат само висшите маймуни като песоглавците.” 1
Индийският антрополог Лалита Видярди обяснява как еволюционната теория на Дарвин инспирира расизъм в социалните науки:
“Неговата (дарвиновата) теория за оцеляването на най-подходящите бе горещо приветствана от социалните учени по онова време и те вярваха, че човечеството е постигнало различни нива на еволюция, които завършват с цивилизацията на белия човек. До втората половина на деветнадесети век расизмът беше приеман като факт от повечето западни учени.” 2
Източникът на вдъхновение на Дарвин по този въпрос била книгата на британския икономист Томас Малтус “Есе за законите на населението”. Малтус изчислил, че човешкото население, оставено само да се оправя, нараснало бързо. Според него единствените фактори, които държат населението под контрол, са бедствията като войни, глад и болести. С една дума, според неговото жестоко твърдение някои хора трябва да умрат, за да може други да живеят. Съществуванието приема значението на “постоянна война”.
 |
| Томас Малтус, който бил източник на вдъхновение за Дарвин, твърдял, че войната и гладът балансират бързото нарастване на световното населен |
През 19 ти век концепциите на Малтус получават широко признание. В частност, европейската висша класа от интелектуалци поддържала тези жестоки идеи. В статията “Тайният научен ред на нацистите” значението на привързаността на Европа към вижданията на Малтус за населението е описано по следния начин:
“През първата половина на деветнадесети век членовете на управляващите класи от цяла Европа се събрали, за да обсъдят новооткрития “проблем за населението” и да разработят начини за внедряване на теорията на Малтус, за да повишат нивото на смъртност сред бедните: “Вместо да предложим чистота на бедните, ние ще ги насърчим към обратни навици. В градовете ще направим улиците по-широки, в къщите ще натъпкаме повече хора и ще способстваме за връщането на чумата. Ще построим нашите села в страната около застояли водни басейни и умишлено ще окуражаваме заселването във всички блатисти и нехигиенични местоположения и т.н .”3
В резултат на тази жестока политика по-слабият, както и онези, които изгубили борбата за оцеляване, щели да бъдат унищожени и вследствие бързият растеж на населението щял да бъде уравновесен. Тази политика, наречена “потисничество върху бедните”, наистина била осъществена през 19 ти век в Британия. Бил приет индустриален закон, според който децата на осем - деветгодишна възраст е трябвало да работят по шест часа на ден в каменовъглените мини и поради ужасните условия хиляди от тях умрели. Ето така търсената от теорията на Малтус “борба за оцеляване” станала причина милиони британци да водят един изпълнен със страдание живот.
Повлиян от тези концепции, Дарвин приложил представата за борбата върху цялата природа и предположил, че победител от тази война за съществувание излиза най-силният и най-подходящият. Нещо повече, той твърдял, че т.нар. борба за оцеляване е един справедлив и неизменен природен закон. От друга страна, той приканва хората да се откажат от религиозните си вярвания, като отрекат сътворението, а по този начин той се прицелвал към всички нравствени ценности, които могат да се окажат пречка за безпощадността на “борбата за оцеляване”.
Разпространяването на тези неправилни концепции, които водят хората към една жестокост и безпощадност, коства на човечеството през 20 ти век една тежка цена.
1. David Jorafsky, Soviet Marxism, Natural Science, s. 12.
2. Ali Demirsoy, Kalitim ve Evrim, Ankara: Meteksan Yayinlari, 1984, s. 61
3. Michael J. Behe, Darwin's Black Box, New York: Free Press, 1996, ss. 232-233
