Пророците, със своята привързаност към Аллах, дълбока богобоязън и силна обич към Аллах, са пример за всички Мюсюлмани. Те надлежно са изпълнявали проповедническата служба, която Аллах им е възложил, и предпазвайки хората от злото и повелявайки им доброто са ги подтиквали към хубавия морал.
Една от множеството особености, които извисяват Пророците е силното, смирено и решително поведение, което проявяват в лицето на натиска и насилието упражнявано им от страна на неверниците. Мюсюлманите, които взимат за пример Пророците, също се отличават в обществото, в което живеят, с разумния си начин на мислене и поведение, със силната си личност и искрен стил, с благородната си външност. Подобно на Пророците те също не изпитват страх и скръб в лицето на каквото и да било събитие, те тълкуват всяко едно събитие като благоприятно и постоянно призовават хората около себе си към доброто. Те често споменаватАллах, знаят, че всяко едно от събитията, срещу които се изправят, е сътворено от единственият им приятел Аллах, те пренебрегват без дори да се поколебаят напразните обещания на дявола и не жадуват за временните земни страсти.
Тези възвишени черти на вярващите; това, че не клонят към земните измамливи прелести, че в лицето на нито едно събитие не изпадат в паника, не се огорчават, не се страхуват и винаги запазват своя здрав разум, пробужда удивление у тези, които не познават и не живеят според моралните ценности на Корана. Това, че праведните вярващи живеят един изключително комфортен, щастлив и спокоен живот въпреки, че са изложени на натиск и насилие от страна на неверниците за това, че живеят според своята вяра и проповядват религията на Аллах, нещо повече, въпреки че са заплашвани с пропъждане, изпращане в затвор и смърт, е нещото което неверниците никога не биха могли да разберат.
Това, че Мюсюлманите, които защитават добрите морални ценности и ги препоръчват на хората и заради това са изложени на голям натиск от страна на някои части на обществото, продължават безукорно да изпълняват богослужението си и да проявяват добра нравственост въпреки разнообразните трудности, е ясен показател за привързаността им към Аллах. Без съмнение това са действия, които не е възможно да бъдат копирани. Това е само поведение, което е типично единствено за вярващите, които искрено се боят от Аллах.
Неверниците, които постоянно се интересуват, но никога не могат да разберат, от къде идва радостта на Мюсюлманите, които винаги се обръщат към Аллах, които Му се молят, които проявяват поведение, което би Му харесало, за да спечелят Неговото благоволение и да се сближат с Него, т.е. посвещават целия си живот само на Него и виждат добро във всяко едно събитие сътворено от Господа, не могат да уловят ни най-малко подобие на тази радост и спокойствие по време на целия си живот. Колкото и да преследват щастието, тъй като субективната им преценка е изкривена, те не могат да открият истинското щастие. Вярващите от друга страна изпитват естествена радост и щастие, радват се, носейки надежда за рая, който Аллах им е обещал, развеселяват се с вярата, с която Аллах ги е дарил. Поради това, че могат да виждат айятите (знаците) на Аллах, че имат надежда да бъдат братя с Пророците и всички останали праведни вярващи в отвъдното, поради това, че се намират под опеката на Аллах и поради още множество други причини вярващите изпитват постоянна радост. Вярата е несравним лукс, един страхотен дар от Аллах. Човек, на който е дадена вяра, е получил много голямо блаженство от Аллах.
Аллах съобщава в айятите, че Мюсюлманите не трябва да изпадат в отчаяние и изтощение в лицето на трудностите и заплахите отправени им от неверниците:
За онези, на които хората рекоха: „Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” (Сура ал-Имран, 173)
„Които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и търпеливите пред онова, което ги е сполетяло, и отслужващите молитвата, и раздаващите от препитанието, което сме им дали.” (Сура Хадж, 35)
Кажи [о, Мухаммад]: „Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (Сура Тауба, 51)
Това, че Мюсюлманите, независимо какво им се случи, остават предани на Аллах, силни, уверени в себе си, решителни и същевременно спокойни, не само смайва неверниците, но поражда и страх у тях. Всъщност това е поведение, с което те не са свикнали. Те са хора, които при най-малка трудност изпадат в отчаяние, в лицето на малка негативност веднага развалят настроението си. Те не могат да разберат, че източника на тази морална сила на Мюсюлманите е тяхната вяра. Те изпадат в ужас в лицето на тази решителност. Аллах съобщава в айятите Си за страха, който неверниците изпитват от силната вяра и личност на вярващите, така:
„Сякаш са подплашени диви магарета, бягащи от лъв?” (Сура Мудассир, 50-51)
„В сърцата им вие сте по-страшни от Аллах. Това е, защото са хора, които не схващат.” (Сура Хашр, 13)
