Пророкът Мохамед (с.а.с.) бе уповаващ се на Аллах раб

В Корана Аллах е дал множество напътстващи примери от живота на пророците и възвишената им нравственост. Пророкът Мохамед (с.а.с.) също е притежавал възвишен нрав и е образец за цялото човечество с дълбоката си вяра в Аллах и своята искреност. В събитията свързани с Пророка Мохамед (с.а.с.), които са представени в Корана, ясно се виждат неговото доверие и покорство пред Аллах. Например в един айят са съобщени думите на Пророка (с.а.с.), когато се е укривал заедно с другарят си в една пещера след напускането на Мека:

„Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха ­ и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах ­ най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър.” (Сура Тауба, 40)

Със своето доверие в Аллах Пророкът Мохамед (с.а.с.) е станал пример за всички Мюсюлмани и е напомнил, че човек никога не би могъл да промени нещо, което е дошло от Аллах:

„... Когато искаш нещо, го искай от Аллах. Ако ще помолиш за помощ, помоли се за помощ на Аллах. Това е така, защото дори и рабите да дойдат тук, за да ти бъдат от полза по отношение на нещо, което Аллах не е предписал, то те няма да бъдат способни да ти осигурят тази полза. Ако дори се съберат да ти навредят с нещо, което Аллах не е предписал, то те отново няма да са способни да направят това.” 

Всеки вярващ, който следва суната на Пророка Мохамед (с.а.с.), трябва като него да се уповава на Аллах в лицето на събитията, които изглеждат като нещастие, трябва да вярват, че във всяко нещо има мъдрост и  добрина. Също така не трябва да се забравя, че Пророкът Мохамед (с.а.с.), който е бил един от най-богобоязливите раби на Аллах, е изпитван чрез много големи трудности и тежки събития. Преди всичко, сред народа, на който е проповядвал, е имало хора, които са били готови да създадат всякакъв вид пречки: Такива, които постъпвайки лицемерно се опитват да изготвят капан на Пророка Мохамед (с.а.с.), съдружаващите, които отказват да изоставят религията на предците си, хора, които искали от Пророка (с.а.с.) да съобщи айят, който да се нрави на душите им, такива, които искали да убият, прогонят или заловят Пророка (с.а.с.) и още множество други, които постоянно създавали спънки на Пророка Мохамед (с.а.с.).

Срещу това поведения на неверниците Пророка Мохамед (с.а.с.) винаги е проявявал търпение, с голяма решителност е съобщавал Божията религия и защитавайки Мюсюлманите от опасностите ги е обучавал чрез Корана. В основата на тази негова непоколебимост, успех и смелост стоят силната му вяра, доверие и покорство пред Аллах.

Най-добрият образец за вярващите са думите и действията на Пророка Мохамед (с.а.с.). Поради тази причина всеки вярващ, който се изправи пред трудност или ситуация, която не се харесва на душата му, трябва да помисли над айятите от Корана, за това, че Аллах е сътворил всичко, трябва да вземе за пример покорството на Пророка Мохамед (с.а.с.), както и да покаже, че се е подчинил на съдбата, която Аллах сътворява във всяко едно събитие.

В Корана Аллах е дал множество напътстващи примери от живота на пророците и възвишената им нравственост. Пророкът Мохамед (с.а.с.) също е притежавал възвишен нрав и е образец за цялото човечество с дълбоката си вяра в Аллах и своята искреност. В събитията свързани с Пророка Мохамед (с.а.с.), които са представени в Корана, ясно се виждат неговото доверие и покорство пред Аллах. Например в един айят са съобщени думите на Пророка (с.а.с.), когато се е укривал заедно с другарят си в една пещера след напускането на Мека:

„Ако вие не му помогнете [на Мухаммад], Аллах вече му помогна, когато неверниците го прогониха ­ и бе един от двамата, когато бяха в пещерата; когато рече той на своя другар: “Не страдай! Аллах е с нас.” И низпосла Аллах Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте, и стори Той словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах ­ най-възвишеното. Аллах е всемогъщ, премъдър.” (Сура Тауба, 40)

Със своето доверие в Аллах Пророкът Мохамед (с.а.с.) е станал пример за всички Мюсюлмани и е напомнил, че човек никога не би могъл да промени нещо, което е дошло от Аллах:

„... Когато искаш нещо, го искай от Аллах. Ако ще помолиш за помощ, помоли се за помощ на Аллах. Това е така, защото дори и рабите да дойдат тук, за да ти бъдат от полза по отношение на нещо, което Аллах не е предписал, то те няма да бъдат способни да ти осигурят тази полза. Ако дори се съберат да ти навредят с нещо, което Аллах не е предписал, то те отново няма да са способни да направят това.” 

Всеки вярващ, който следва суната на Пророка Мохамед (с.а.с.), трябва като него да се уповава на Аллах в лицето на събитията, които изглеждат като нещастие, трябва да вярват, че във всяко нещо има мъдрост и  добрина. Също така не трябва да се забравя, че Пророкът Мохамед (с.а.с.), който е бил един от най-богобоязливите раби на Аллах, е изпитван чрез много големи трудности и тежки събития. Преди всичко, сред народа, на който е проповядвал, е имало хора, които са били готови да създадат всякакъв вид пречки: Такива, които постъпвайки лицемерно се опитват да изготвят капан на Пророка Мохамед (с.а.с.), съдружаващите, които отказват да изоставят религията на предците си, хора, които искали от Пророка (с.а.с.) да съобщи айят, който да се нрави на душите им, такива, които искали да убият, прогонят или заловят Пророка (с.а.с.) и още множество други, които постоянно създавали спънки на Пророка Мохамед (с.а.с.).

Срещу това поведения на неверниците Пророка Мохамед (с.а.с.) винаги е проявявал търпение, с голяма решителност е съобщавал Божията религия и защитавайки Мюсюлманите от опасностите ги е обучавал чрез Корана. В основата на тази негова непоколебимост, успех и смелост стоят силната му вяра, доверие и покорство пред Аллах.

Най-добрият образец за вярващите са думите и действията на Пророка Мохамед (с.а.с.). Поради тази причина всеки вярващ, който се изправи пред трудност или ситуация, която не се харесва на душата му, трябва да помисли над айятите от Корана, за това, че Аллах е сътворил всичко, трябва да вземе за пример покорството на Пророка Мохамед (с.а.с.), както и да покаже, че се е подчинил на съдбата, която Аллах сътворява във всяко едно събитие.