Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност. (Сура Нур, 37) |
Предадено от Абу Муса (аl-Асари): Пророка (Аллах да го приветства) повели: "Това вярващите да са солидарни един към друг е като сграда, чиито части са съединени и укрепени помежду си." (Сахих-и Бухари) |
Една от най-важните черти от характера на вярващия е „да може да прощава“
Аллах е сътворил на земята множество хубави блага, от които хората да изпитват голяма наслада. Голяма част от хората обаче поради лошите си навици и поведение остават далеч от тях. Един от лошите и унищожителни навици на хората е именно „неспособността им да прощават“. Много хора само защото не могат да прощават сами се лишават от красотата и благата на земния живот.
Без съмнение едни от най-влиятелните чувства, които не позволяват на хората да си прощават са „омраза и гняв“. И особено ако човек си мисли, че е прав в гнева си, то тогава ще му е още по-трудно да успее да прости. А това право в повечето случаи се дължи на това, че отсрещния човек е направил наистина голяма грешка. „Как може да ми причини такова нещо?”, „Как може да бъде толкова безразсъден, себелюбив и глупав?” Това са въпроси, които човек си задава, когато наистина е прав и насрещния е с наистина лошо поведение, но от своя страна те позволяват на гнева да се задълбочи и задържи по-дълго в сърцето му.
Тук обаче е пропуснато нещо много важно: Разбира се, че човек не е безгрешен. Не е възможно да живее до края на живота си без да допусне никаква грешка. Аллах съобразно с определена мъдрост е създал човека така,че да греши. Ето защо не бива да очакваме от отсрещния да бъде безгрешен през целия си живот. Дори най-перфектния човек, човека с най-прекрасен морал на света в основата си е „човек”. И според принципа на сътворението от Аллах човек непременно ще се случи да забрави, да се заблуди и сгреши.
Но ако човек наистина е с добри намерения, ако е искрен и честен, то той ще направи всичко възможно, за да поправи грешката си и да се реваншира. Ето защо оценявайки един човек не трябва да взимаме за критерий очакването изобщо да не греши и като направи това не трябва да го изтрием от живота си. Напротив, не трябва да забравяме, че той може да сгреши и трябва да обърнем внимание на това колко искрено се опитва да поправи грешката си.
Да простиш обаче е много по-лесно, много по-успокояващо, много по-благородно и красиво чувство отколкото да мразиш. Човек, дори когато е 100 процента прав, трябва да може да прощава и тогава ще се почувства много по-спокоен, весел, радостен и удовлетворен. Аллах е този, който го кара да изпита тези красиви чувства. Аллах предоставя това благо от Себе си на хората, които въпреки целия натиск на личността си, са успели да запазят морала, който Аллах харесва . Човек, който не прощава, всеки ден, всяка секунда изпитва болка и нещастие предизвикани от злобата. И докато се измъчва от въпроса „Да бях ли простил?“, милостивия човек, благодарение на добрите си морални ценности, се озарява от обич, уважение и добри приятелски взаимоотношения.
И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на [съгрешилите от] роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека прощават! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е опрощаващ, милосърден. (Сура Нур, 13)
И защото нарушиха своя обет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги. И забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните. (Сура Маида, 13)
Страстта на древните хора към музиката
Интересът, който хората, живели преди около 100 000 години, са проявявали към музиката, е още един показател за това, че са изпитвали удоволствие от почти същите неща, от каквито и ние днес. Най-старият известен музикален инструмент, открит в Хауа Фтех, Либия, е фосил на флейта, изработена от птича кост и на възраст, оценена между 70 000 и 80 000 години. Пролом ІІ е място в Източна Кримея, където са били открити 41 свирки. Това място датирало отпреди 90 000 - 100 000 години.
|
Музикалните познания на хората от онова време обаче са били далеч по-големи. Музикологът Боб Финк анализирал една друга флейта, направена от бедрената кост на мечка, открита през юли 1995 г. от археолога Иван Турк в пещера в Северна Югославия. Финк доказал, че тази флейта, чиято възраст, установена посредством радиовъглеродни проби, е между 43 000 и 67 000 години, издава четири ноти и има половин и цял тон. Това откритие показва, че неандерталците са използвали гами от седем ноти – основната формула на съвременната западна музика. Изследвайки флейтата, Финк забелязал, че разстоянието между втората и третата й дупка било двойно на това между третата и четвъртата дупка. Това означава, че първият интервал представлява цял тон, а интервалът до него – половин тон. Финк пише: „Тези три ноти… неминуемо са двутонни и ще звучат почти съвършено в рамките на всеки вид стандартна двутонна скала, била тя модерна или антична.” Това разкрива, че неандерталците са били хора с музикален слух и познания.
Тези артефакти и археологически открития увеличават броя на въпросите, на които дарвинизмът, който твърди, че човешките същества и маймуните са произлезли от общ прародител, не може да даде отговор. Например защо и как маймуноподобните същества, за които еволюционистите твърдят, че са живели преди десетки хиляди години и само са сумтели и водели животински начин на живот, са започнали да се социализират? Това е една голяма дилема за еволюционистите. Еволюционната теория няма научни и разумни отговори за това защо тези маймуноподобни същества са слезли от дърветата на земята, как са успели да се закрепят на два крака и как техният интелект и умения са се развили. „Обясненията” не са нищо друго освен предубеждения и вълшебни приказки, основани единствено на фантазия.
От беседата с Шейх Назъм Ал Хаккани относно Аднан Октар (Януари 2011)
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР:Скъпи учителю преди 25 години в Истанбул, в Джихангир, живееше един наш брат на име Юксел Шенол. Тогава нашия учител Аднан Октар тъкмо беше излязъл от затвора и болницата и беше отишъл в къщата на Юксел Шенол, тогава, онази вечер Вие проведохте един разговор… Дори го има и в интернет.
ШЕЙХ НАЗЪМ: Стаята, в която бяхме, беше едно дълго помещение. МашаАллах. А той беше благороден, благороден. Срещу него не можеха да се говорят празни приказки.
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР: Аллах да е доволен от Вас.
ШЕЙХ НАЗЪМ:Той е един от тези в сърцата ни.
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР:Тогава, може би нашите по-малки братя и сестри не знаят, но преди 25 години аз бях там. Бях един малък младеж. Там, тогава Вие казахте това за нашия учител: „Този затвор, болница станаха място за уединение за теб. Аллах там те прие сред търпеливите и нещо повече сред доволните.“ „След време“, казахте, „Ще направите много добри тълкования, обяснения относно Корана, ще имате книги. Ще служите най-вече на младежта. Вие сега сте като цветна пъпка, която след време ще разцъфне и ще се разбере вашия цвят и мирис. Това, учителю, го казахте преди 25 години. За щастие в рамките на тези 25 години нашия учител, както казахте тогава, написа около 300 книги, преведени са на 63 езика, проведе множество мероприятия в служба на младежта.
ШЕЙХ НАЗЪМ:Удивително проявление, върху него има удивително проявление. Има силно проявление. За да обяснява на тези празноглавците и няма човек, който да опровергае, това което той казва и пише. Който и да било… Аллах Аллах. Прииска ми се да се видим.
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР:Жив и здрав да сте.
ШЕЙХ НАЗЪМ:Аллах да е доволен от теб.
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР:Учителю, всъщност на нашия учител (Аднан Октар) много му е домъчняло за Вас, за това и толкова често ни изпраща при вас.
ШЕЙХ НАЗЪМ:Ние ще се видим с духовността му. Сега има много пречки, които не ни позволяват да се видим физически. Но нашият дух никога няма да го изостави.
ИБРАХИМ ТУНДЖЕР:Той изпитва голяма обич към Вас.
ШЕЙХ НАЗЪМ: Ей Аллах. И аз го обичам, обичам. Има удивително проявление. Той е единствен в Турция, друг като него няма. Може да има друг, ама от друг източник. В сферата, в която сина ми Аднан Октар не може да влезне друг. През Суецкия канал може да мине само един кораб. Втори не може да мине. Единия минава, а другия не може да мине. И той е от този тип хора. Той върви по един път. Там където той влиза друг не може да влезе. Проявлението на всеки е различно. Мъдростта в сътворението на всеки при Аллах също е различно.
Религията, която Исус (м.н.) е донесъл, е „правата вяра, вярата в това, че Бог е един и единствен”. Проповедта на тази свята личност обаче след възнесението му при Бог се отклонила от същността си и на мястото на истинското Християнство възникнала нова вяра, която приема като основа изкривените идеи като „триединство и епитимия”. И тази вяра била представена на хората като „безусловен закон”, който трябва да бъде приеман „без размишляване, задаване на въпроси или проучване”.
В този сайт, в светлината както на Християнските източници, така и на айятите на Корана, ще покажем как истинското Християнство е правоверна (вяра в единствеността на Бог) религия, която взима за основа единобожието. Нашата цел е да изпълним съобщената от Бог в множество айяти на Корана заповед „повелявай одобряваното и възбранявай порицаваното” и да помогнем на благоразумните Християни да видят истините. Искреното ни желание е всички Християни да осъзнаят тази заблуда и напълно да се откажат от всички вярвания, които не съответстват на единобожието.
Салама ибн Зуфар разказва: “Когато един човек близо до Худайфа каза: ‘Махди се е появил’, Худайфа каза: “Ако Махди се беше появил, вие сте хора близки до времето на Пратеника на Аллах (саас) и неговите другари все още живеят сред вас. В такъв случай вие ще бъдете много щастливи и задоволени хора. Но не, това не е вярно, МАХДИ ЩЕ СЕ ПОЯВИ, КОГАТО ХОРАТА СА ИЗМОРЕНИ ОТ ЗЛО, ЖЕСТОКОСТ И ПОТИСНИЧЕСТВО И КОГАТО НИТО ЕДИН ЧОВЕК, ЖИВЕЕЩ В УЕДИНЕНИЕ, НЯМА ДА Е ТОЛКОВА ВЕЛИК И ОБИЧАН, КОЛКОТО НЕГО.” (Aс-Суюти, Aл-Хави Лил-Фатави, том. 2, стр. 159 |
