Терор...
Война, изселване и масово клане...
Тук е Палестина...
От десетилетия насам Свещените земи са потънали в кръв, сълзи и болка...
Някога съществуваше време, когато Палестина бе олицетворение на мира, добронамереността и справедливостта. Тук хората, изповядващи различни религии, живееха като братя и извършваха своите богослужения с дух на насрещно уважение и толерантност. Този мирен период остава в историята с подписа на Мюсюлманското владичество по тези земи.
Региона преминава под Ислямско управление с превземането му от Халиф Юмер през 637 г.. Това ново управление проявило голяма толерантност към Християните и Евреите в страната. Мюсюлманските владетели, подчинявайки се на Ислямския морал, позволили на хората от различните религии да живеят според собствените си вярвания.
Османската империя, която завладяла региона през 1517 г., проявила същата толерантност и справедливост, каквато и предишното Мюсюлманско управление. Причината, поради която Мюсюлманските владичества и Османската империя са установили едно изпълнено с толерантност, справедливост и цивилизованост управление, се крие в придържането им към възвишения морал, на който Бог ни учи в Корана.
В Корана Бог заповядва на Мюсюлманите така:
Аллах ви повелява да връщате поверените имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Как прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Аллах е всечуващ, всезрящ. (Сура Ан-Ниса, 58)
Завладяването на Палестина от Ционизма
През 20ти век региона се отделя от Мюсюлманското господство. Мирната обстановка в Палестина отстъпва място на войната и насилието.
Англия, която контролира региона, защитава ционисткото движение, чиято цел е създаването на Еврейска държава в Палестина. Не след дълго обаче ционисткото насилие щеше да се обърне срещу самата Англия. Радикално настроените Евреи започват да нападат английските части и да бомбандират държавни учреждения, влакове, кораби и хотели.
С появата на ционизма взаимното уважение между Араби и Евреи, което било наблюдавано в продължение на векове, започнало да изчезва.
Ето какво казва един млад арабски лидер:
“В миналото арабите не се възпротивяваха на Евреите. Никой не се бе противопоставил и на значението, което Стената на плача представляваше за Евреите. Но с появата на ционизма Евреите напълно се промениха... Те станаха лицемерни и агресивни. За нас стана невъзможно да осъществим контакт с тях.”
От този момент нататък Палестина щеше да се превърне в сцена на сблъсъци, които щяха да оставят своят отпечатък в столетието. Tова, което се издигаше от развалините, бяха нечовешки сцени на нетърпимост, насилие и антагонизъм.
С напускането на Англия през 1947 г. тези сцени обхващат цялата страна и се поставя началото на безкрайните окупации и кръвопролития на Израел.
Израелските окупации и масови кланета стават причина за силното намаляване на мюсюлманското население, като същевременно със започване на имиграцията на Евреите в региона нараства броя на Еврейското население. Палестинското население бива насилствено изселвано от своите земи, докато Еврейските имигранти биват настанявани в създадените жилищни територии.
Сега палестинските земи биват разделени между Евреи и Мюсюлмани. Най-плодородните 55% от земята били дадени на Евреите, а останалите 45%, които били напълно неподходящи за земеделие, били оставени на Мюсюлманските араби.
През 1948 г. Евреите завземат още 15% от принадлежащата на Мюсюлманите земя. В резултат на това приблизително един милион Мюсюлмани били прогонени от домовете си. Към Западния бряг, ивицата Газа и съседните арабски страни...
Днес над 4 милиона палестинци все още живеят в множество различни страни. Приблизително един милион от тях продължават да живеят в лагери в съседните страни, на Западния бряг и по ивицата Газа. Условията за живот в тези лагери са непоносими. Ограниченост на жилищната площ, липса на инфраструктура, бедност достигаща до 98%, безработица достигаща до 60%...
Нещо повече, тези бедни райони от десетилетия живеят под окупацията и възбраните на израелската армия...
За да може да завземе тези територии за постоянно, там Израел създава селища.И под предлог, че защитава тези селища израелската армия изгражда стотици контролни пунктове и барикади. Сутрин, когато палестинците отиват на работа, трябва да преминават през унизителните проверки на израелските войници.
Незаконните Еврейски заселници по палестинските земи са също един от факторите, които усложняват живота на палестинците. По-голямата част от тези заселници са въоръжени и многократно са извършвали нападения срещу палестинците, убивайки невинни хора. Вместо израелските войници да спрат тези радикални заселници, те извършват убийства заедно с тях.
С тези заселнически области Израел дава сигнал, че няма да напусне оставените под палестинското управление територии. Днес Западния бряг и ивицата Газа все още са под израелска окупация. Населените от палестинците райони са обградени от бодлива тел и бетонни стени, точно като в затвор.
Палестински баща, който носи хляб на семейството си, може да бъде малтретиран пред очите на жена му и децата му.
Той може да бъде задържан безпричинно и да бъде подложен на нечовешки изтезания.
Къщата му може да бъде бомбардирана и което е по-лошо: с неговото семейството все още вътре в нея...
Палестинска жена може да бъде убита в резултат на стрелба от хеликоптер.
Тя може да бъде пребита докато води децата си на училище.
Или дори да стане мишена за обстрелване.
Палестински Мюсюлманин може да се изправи лице в лице с оръжието на израелските войници докато отива на джамия.
Палестинско момче може да загуби живота си в резултат на бомба хвърлена в двора на училището.
Всичко това, в действителност се е случило и израелските войници не могат да представят никаква причина за тези убийства. Докато от една страна израелската държава използва военната си сила, за да угнетява палестинския народ, от друга пък прави така, че палестинците да обеднеят икономически, като по този начин им отнема правото на живот. Целият този натиск е част от плана на радикалните израелски политици за отстраняване на палестинската действителност.
В лицето на тези факти никой съвестен човек не би могъл да остане безчувствен към кръвопролитието в Палестина. Не може да се правим, че не виждаме как беззащитни хора живеят под натиска, изтезанията и постоянния обстрел на израелската войска. Всички съвестни хора трябва да станат гласа на палестинците и да защитят правото им да живеят в мир и сигурност, както всички останали народи. Всеки един от убитите и страдащи невинни хора е предупреждение, което постоянно ни напомня за този наш дълг.
Разграничаване на Ционизма от Еврейството
Добре, но защо Израел прибягва към такъв терор? Как е станало така, че невинният народ, които е бил изправен пред нацисткото масово избиване през Втората световна война, сега извършва подобно кръвопролитие в Палестина?
Отговорът на този въпрос се крие в идеологията наречена Ционизъм.
Тази идеология е изложена в края на 19ти век от австрийския Еврейски журналист Теодор Херцл. Ционизмът бе една национално-държавна идеология, която има за цел основаването на независима Еврейска държава. Но тя бе една агресивна идеология.
Причината за това бе факта, че Ционизмът се основава на доминиращитe през 19ти век в Европа теории на колонизация и социален дарвинизъм. Според тези теории, индустриално развитите западни страни имат правото да колонизират по-слабо развитите. Това било представяно като естествен резултат от тезата на Дарвин за “борбата за оцеляване между нацийте”.
Ярък израз на това са думите относно палестинския народ на известния израелски лидер Ицхак Шамир:
Недопустимо е народи, които се състоят от хората току-що слезли от дърветата, да се смятат за световни лидери... Как биха могли едни такива примитивни същества да имат собствено мнение? / израелски всекидневник “Йедиот Ахронот”, ноември 14, 1975/
Менахем Бегин, който участвал в кървавите терористични атентати през 1940-те години и по-късно станал премиер на Израел, не чувства ни най-малко притеснение да се обръща към палестинците като към “двукраки животни”. Радикалните ционисти можеха да успокояват съвестта си относно масовите убийства единствено отричайки, че палестинците са хора. Именно тази расистка идеология е и причината за потисничеството по палестинските земи, което продължава вече половин век.
В същото време ционистите използват такива понятия, взети от Еврейската религия, като “избран народ” и “обещаната земя”. Това обаче няма нищо общо с истинската преданост към религията. A точно обратно, Еврейството, което е Божия религия, се бе превърнало в средство на ционизма, който е една земна идеология.
Проблемът не е Еврейството и Евреите, а по-скоро ционизмът и ционистите. Връзката между ционизма и Еврейската религия никога не е била реална. Тези, които излагат ционистката идеология, са хора, които нямат нищо общо с религията. Макс Нордау, вторият съществен лидер на движението след Херцл, бил известен атеист. По-голямата част от благочестивите Евреи определят ционизма като антирелигиозна идеология и го отхвърлят.
Днес неудобрението на благочестивите Евреи към ционизма все още продължава. Човек, който се разхожда из религиозните области на Йерусалим, би могъл да види надписи от сорта на “Ционизмът и Еврейството са напълно противоположни”.
Благочестивите Евреи се противопоставят на ционизма като организират протести с лозунги от вида на “Евреите и Израел са напълно противоположни”, “Израелците са откраднали името Израел”, “Ако Израел трябва да живее, то другите трябва да умрат ли?”.
Всичко това са знаци, които показват, че между израелския терор и Еврейството съществува една огромна бездна. В действителност не е възможно един чистосърдечен, благочестив Евреин да използва насилие срещу другите народи. Въпреки че основата на тази религия – Тората, е бил интерпретиран чрез човешки слова и променен след низпославането му, в крайна сметка в него се повелява установяването на мир и справедливост сред хората.
Ето защо праведните Евреи осъждат Израелския терор в нарушаване на законите на Тората. Един от тях, главния равин на Англия проф. Джонатън Сакс, критикува факта, че израелската политика се третира като равнозначна на Еврейството, като в изказването си, което прави през 2002 година, казва че “Нещата, които се случват на палестинците, ме карат да се чувствам неудобно от това, че съм Евреин”.
Дори и една част от израелските войници се бяха противопоставили на суровата правителствена политика. През 2002 г. близо 250 войници отказват да служат в окупираните територии, като казват, че “не искат да нападат невинни хора”.
Избягване на крайности в борбата
Каква позиция трябва Мюсюлманите да заемат срещу терора на Израел?
Така както в ежедневния си живот, така и при необикновени ситуации като война и изселване всеки Мюсюлманин трябва да постъпва в съответствие с морала, на който ни учи Корана. В Корана Бог призовава вярващите в установяване на толерантност и мир по света. Той заповядва на хората да постъпват справедливо без да се интересуват от националността, езика или религията на другите. Поради тази причина не може и дума да стане, за това Мюсюлманите да изпитват омраза към Евреите поради тяхната религия и вярвания.
Според Корана Евреите са едни от “хората на Писанието”, т.е. хора, които вярват в Божиите откровения. Отношението, което един Мюсюлманин може да има към хората на Писанието, е само такова на справедливост, толерантност и доброжелателство. В айятите от Корана Бог е възбранил убиването на невинни и беззащитни жени, деца и възрастни. Пророкът Мохамед (мир нему) също е предупреждавал военачалниците си да не нараняват цивилното население.
През последните години обаче някои палестинци започват да извършват самоубийствени атентати в заселените райони, в резултат, на които биват убити множество невинни и беззащитни деца, жени и възрастни. Този безмилостен метод е наследство от Марксистко-Ленинската идеология, която някога била популярна в Палестина и която напълно противоречи на Исляма.
В Корана Бог заповядва на Мюсюлманите да се защитават при вражеско нападение, но не и да изпадат в крайност при борбата:
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите (Сура Ал-Бакара, 190)
В един друг айят Мюсюлманите биват предупредени да не се отклоняват от пътя на справедливостта, оставайки се гнева им срещу другия народ да ги обладае:
О, вярващи, стойте твърдо зад Аллах свидетели със справедливостта! И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, та да сте несправедливи! Бъдете справедливи, то е най-близо до богобоязливостта! И се бойте от Аллах! Сведущ е Аллах за вашите дела. (Сура Ал-Маида, 8)
Нещо повече, тези нападения срещу невинното население правят така, че палестинците, от правата страна в борбата, се превръщат в погрешната. Палестинците трябва непременно да се откажат от тези подходи, които водят единствено до по-големи страдания и кръвопролития. Оръжието на Палестина трябва да бъде разума, културата, дипломатичността и диалога, а не камъните и бомбите.
Мир в Палестина
Безспорно, желание на всеки един съвестен човек е да види края на тази, продължила половин век, кървава борба в Палестина, както и мирното съжителстване на Евреи и Араби. Този мир е възможен ако и двете страни бъдат ръководени от техния разум, мъдрост и съвест. Нито един дълготраен мир не може да бъде основан на тиранията над невинното население.
За да може това да е един истински мир, то Израел трябва да се откаже от стремежа си “Една Палестина само за Евреи” и да приеме да “живее заедно при равни условия с арабите”. Арабите пък трябва да признаят правото на Евреите да живеят в Палестина.
Израел е необходимо да се оттегли от окупираните през 1967 г. територии. Източен Йерусалим трябва да бъде отворен за всички общности намиращи се под палестински контрол.
Палестинското управление трябва да бъде признато като независима държава. И трябва да се даде възможност на изселените палестинци да се върнат обратно.
Най-важният елемент на пътя към мира са общите ценности и вярвания, лежащи в същността на Исляма и Еврейството. Арабите и Евреите не трябва да бъдат врагове. Това е така, защото те вярват в единствеността на Бог, уважават едни и същи пророци и защитават едни и същи морални ценности. Спазването на тези вярвания и ценности, искреното обвързване към Божиите закони, които ни учат на тях, са пътя към спасението и на двата народа. Когато Мюсюлманите започнат искрено да живеят според Ислямския морал, а Евреите според този на Авраам и Мойсей, когато напълно се отърсят от останките на идеологии като социалния дарвинизъм и марксизмо-ленинизма, в района, в който от един век цари хаос, ще настане мир и спокойствие.
