Доказване на съществуването на материалния свят, до който никога по никакъв начин не сме могли и няма и да можем да достигнем, е невъзможно. Доказателствата, които могат да бъдат представени в това отношение, също няма да бъдат нищо повече от една илюзия, която изживяваме в мозъка си. А доколко е разумно да представяме една илюзия като доказателство?
Разбира се, защитаването на нещо такова е изключително неразумно. Човек ако пожелае, въпреки всички изложени досега истини, може да продължи да твърди, че извън него съществува един изключително ужасяващ, напълно тъмен и изпълнен с тишина свят. Разбира се, той е свободен да си мисли това. Но е напълно неразумно да настоява върху съществуването на нещо, доказателството, на което е очевидно невъзможно.
Преди всичко, колкото и опити да прави, колкото и поддръжници да събере, колкото и страстно да защитава през целия си живот твърдение като това, той не може да го докаже. Нещо повече, дори и да приемем, че това нямащо доказателство твърдение е вярно, за него няма да има нищо, което да се промени и човек отново ще продължи да живее в един свят, който се състои само от илюзия, няма да може да излезе извън черепа си дори и за миг.
Въпреки всичко това, човек, който казва "извън мене съществува един свят, съществува материя, дървета, поля, къщи, хора" и целият този материален свят е едно към едно същият с този, който вижда, е свободен да продължава да заблуждава себе си. Защото това е въпрос на вяра и е негов собствен избор.
Когато един ден настъпи смъртта и се изправи лице в лице с отвъдния живот обаче ще разбере, че не е живял в свят, какъвто си е представял, че земята е напълно различна от това, което той е смятал, и че е прекарал целия си живот заблуждавайки себе си, но вече ще бъде късно за компенсация.
Във връзка с тези хора в Корана Бог е повелил следното:
Те добре познават земния живот, ала нехаятза отвъдния. (Коран, 30:7)
