Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават]. (Сура Фуркан, 63)



„Скромността не увеличава нищо друго освен възвишеността на човек. Бъдете скромни, за да ви възвиши Аллах. Прошката и снизходителността единствено увеличават честта на човек. Простете, за да ви прости и Аллах.” (Исфахани)




Формирането на петрола

 

„Прославяй пречистото име на твоя Господ, Върховният, Който сътвори и осъразмери, Който прецени и напъти, Който изважда [тревата на] пасбището и го превръща в черно стърнище!” (Сура Аля, 1-5)

 

Както знаем, петролът се образува от останките на мъртви растения и животни в морето. След като тези останки гният в морското корито в продължение на милиони години всичко, което остава зад тях са мазни вещества. Тогава тези мазни вещества, които остават под пластовете от тиня и скали, се превръщат в петрол и газ. Движенията в земната кора понякога стават причина моретата да се превръщат в почва и скалите съдържащи петрол да потънат на хиляди метри дълбочина. Формиралият се петрол понякога изтича през порите на скалните пластове на километри дълбочина и се издига на повърхността, където се изпарява (превръща в газ) и оставя след себе си маса от минерална смола (битум).

 

Трите елемента определени в първите четири айята на сура Аля съответстват на формирането на петрола. Твърде възможно е думата „алмараа”, която означава пасище или ливада, да се отнася за органично основаните вещества, участващи във формирането на петрола. Втората важна дума от айята „ахва” се използва за описване на възчерно-зеленикав, зеленикаво-черен, тъмен или опушен цвят. Тази дума може да се приеме, че описва отпадъчните растителни вещества, които се натрупват под земята и постепенно почерняват, защото тези думи са подкрепени от третата дума – „гутаан”. Думата „гутаан”, която е преведена като „стърнище”, също така може да означава растения във вода от наводнение, растения събрани заедно от отпадъчните материали, които са отнесени и насъбрани около реките, отпадъци, листа или пяна. Поради допълнителното значение на „изхвърлям, бълвам”, което притежава тази дума, в някои източници е преведена като „заливам с избълвано вещество” и описва начинът, по който земята „избълва” петрола. В действителност, в светлината на формирането на петрола, начинът, по който той се появява, неговият пянообразен вид и цвят, човек може по-добре да види с каква мъдрост са използвани думите в айятите.

Както се вижда превръщането на растението от айята в една тъмна и леплива течност притежава изключително сходство с формирането на петрола. Описването на едно такова формиране обхващащо такъв дълъг период от време в период, когато образуването на петрола е било неизвестно, е несъмнено още едно доказателство за това, че Коранът е Божие откровение.




АМЕРИКАНСКА ПЪСТЪРВА (Percopsidae)

 

 

Възраст: 50 милиона години

Размер: 9.4 сантиметра (3.7 инча); Матрица: 17.5 сантиметра (6.8 инча) на 12.3 сантиметра (4.8 инча)

Местоположение: Фосил Лейк, Кеммърър, Уайоминг

Формация: Формация Грийн Ривър

Период: Еоцен

 

Еволюционистите твърдят, че рибата се еволюирала от безгръбначни като пикаиа (pikaia), че земноводните и днешните риби са еволюирали от така нар. риба-прародител. Влечугите са еволюирали от земноводните, птиците и бозайниците от влечугите и най-накрая човешките същества и маймуните, съществуващи днес, се еволюирали от един общ прародител. Но за да могат да докажат това твърдение те трябва да могат да представят фосилите на тези междинни „липсващи връзки”. Но както казахме по-рано не съществуват никакви следи от тези въображаеми същества.

 

От друга страна, стотици милиони фосили разкриват, че предполагаемият еволюционен процес никога не се е случвал. Тези фосили доказват, че рибите винаги са си били риби, птиците винаги са си били птици, влечугите са си били влечуги, бозайниците са си били бозайници, и човешките същества винаги са били човешки същества. 50 милиона годишния фосил на американска пъстърва, изложен на снимката,  също показва как живите същества не са еволюирали, а са били сътворени.




ХОРАТА ЩЕ ГЛЕДАТ МАХДИ В ДОМОВЕТЕ СИ, ПО УЛИЦИТЕ, ЩЕ ГО ГЛЕДАТ ЧЕСТО, НО НЯМА ДА РАЗБЕРАТ, ЧЕ Е МАХДИ.

 

Садир-и Сайрефи казва: Чух от имам Абу Абдуллах Джафер-и Садък (м.н.): ... Вашият потиснат и скрит имам (МАХДИ), на който е отнето правото и е отречен, ЩЕ СЕ РАЗХОЖДА МЕЖДУ ТЯХ, ЩЕ ОБИКАЛЯ ПО ПАЗАРИТЕ, ЩЕ МИНАВА ОТ ТАМ, ОТ КЪДЕТО ТЕ МИНАВАТ. НО ТЕ НЯМА ДА ГО ПОЗНАЯТ, докато накрая Аллах не го представи на хората, така както им е позволил да познаят Йусуф (мир нему).1

 

Амр бин Са’д предава от Амирулмъминин Aли бин Аби Талиб (м.н.): „... Кълна се в Господа на Али, доказателството (МАХДИ) ЩЕ БЪДЕ НА КРАКА, ЩЕ ВЪРВИ ПО ЗЕМНИТЕ ПЪТИЩА, ЩЕ ВЛИЗА В ДОМОВЕ И ДВОРЦИ, ЩЕ СЕ РАЗХОЖДА НА ИЗТОК И ЗАПАД ПО ЗЕМЯТА, ДУМИТЕ МУ ЩЕ БЪДАТ ЧУТИ, ЩЕ ПОЗДРАВИ ОБЩЕСТВОТО, ЩЕ ВИЖДА, но преди да дойде предопределеното време и преди да се появи този звук от небето няма да бъде известен на хората.”2

 

Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил, че преди Махди да се появи ще бъде забелязван сред хората често, че хората ще стоят в дома му, ще го виждат, докато се разхождат по улиците, ще чуват гласа му и ще го виждат по телевизията и интернет, ще чуват името му, но въпреки това няма да го познаят и да разберат, че това е Махди. По същия начин Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) съобщава, че Махди ще се разхожда сред хората по пазари и чарший, но тъй като няма да очакват той да е Махди, то ще го вземат за случаен човек. Тези сведения, представени в хадисите, ни показват, че Махди е човек, който ще бъде известен, познат на хората, който ще бъде пред очите на всеки, чието име и слава ще бъдат известни на всеки, но който няма да е известен с ‘названието Махди’.



1 (Şeyh Muhammed b. İbrahim-i Numani, Gaybet-i Numani, s. 189)

2 (Şeyh Muhammed b. İbrahim-i Numani, Gaybet-i Numani s. 167)




ТАЙНАТА ОТВЪД МАТЕРИЯТА

 

Това, което е описано в тази страница е важна истина, която е изненадала много хора и е променила възгледа им за живота. Тази истина може да бъде обобщена така: "Всички събития и предмети, с които се сблъскваме в реалния живот - сгради, хора, градове, коли, местности - всъщност всичко, което виждаме, държим, докосваме, помирисваме, вкусваме и чуваме, възникват като образи и усещания в нашия мозък."

 

Ние сме научени да си мислим, че тези образи и възприятия са предизвикани от веществен свят извън нашия мозък, където материалните неща съществуват. В действителност обаче ние никога не виждаме реално съществуващата материя и никога не докосваме реални предмети. С други думи, всеки един материален обект, който си мислим, че съществува в живота ни, е всъщност само един формиран в нашия мозък образ.