Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. (Сура Бакара, 177)
„Кълна се в Аллах, който държи душата ми в могъщите Си ръце, че няма да влезнете в рая докато не повярвате. А докато не обикнете един другиму няма да повярвате." (Муслим, Иман 93-94)
Дотук разгледахме чудотворните особености на Корана от научна и историческа гледна точка. Наред с всичко това от литературна гледна точка Коранът също така притежава пораждащ възхищение, уникален стил.
Първо трябва да отбележим, че съдържанието на Корана е адресирано към всякакъв вид човешки групи от всеки един век. Коранът, независимо от нивото на познание и култура на четящия, притежава разбираем за всеки един човек език. В един айят Аллах повелява следното за Корана:
“И сторихме Корана лесен за поучение...” (Сура Камар, 22)
Въпреки че стилът на Корана е толкова лесно разбираем, то не е възможно да бъде имитиран от нито една гледна точка. Някои от айятите, в които Аллах подчертава уникалността на Корана, са следните:
“А ако се съмнявате в това, което сме низпослали (Корана) на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели освен Аллах ако говорите истината!” (Сура Бакара, 23)
“Или казват [за Мухаммад]: “Той го е измислил.” Кажи: “Донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете освен Аллах, ако говорите истината!”” (Сура Юнус, 38)
Една от причините Коранът да бъде дефиниран с думата чудо, произлиза от това, че както се подчертава и в горните айяти, чрез човешко усилие не може да бъде написан подобен на него. Ето така, колкото е по-голяма тази невъзможност, толкова по-голямо е и чудото. Поради тази причина невъзможността в продължение на векове Коранът да бъде имитиран дори от един човек от милиардите хора е и едно от доказателствата за чудотворната му страна.
Ф.Ф.Арбътнот в своята книга, озаглавена “Структурата на Библията и Корана” (“The Construction of the Bible and the Koran”), прави следния коментар относно Корана:
Когато бъде оценен от литературна гледна точка, Коранът, който е написан наполовина поетично, наполовина като прав текст, е пример за най-чист арабски език. Въпреки че езиковедите в определени случаи използват закономерности, които да съответстват на дадени шаблони и изрази, използвани в Корана, и правят многобройни опити да създадат подобна на Корана творба, известно е, че до днес никой още не е успял да постигне това.[1]
Коранът както от гледна точка на значението на използваните в него думи, така и от гледна точка на мъдростта и въздействието на стила, е изключително необикновен. Но тъй като Коранът е свещена книга, която съобщава Божиите заповеди и забрани, то тези, които не искат да повярват, излагайки разнообразни оправдания, се обръщат към неверието. В отговор на определенията, които неверниците правят по отношение на Корана, в долния айят Аллах повелява следното:
“[Мухаммад] нито го научихме на поезия, нито му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран, за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.” (Сура Йа Син, 69-70)
[1] F. F. Arbuthnot, The Construction of the Bible and the Koran (
Животът на Земята се появява внезапно и в развити форми
При изследване на земните слоеве и фосилните данни се вижда, че животът се е появил внезапно. Най-дълбокият земен пласт, в който са намерени останки на комплексни живи организми, е изчисленият на около 520-530 милиона години пласт камбрий. Останките, намерени в камбрийските скали, принадлежат на комплексни безгръбначни видове като охлюви, трилобити, гъби, мешести, морски таралежи, морски звезди и др. Странното е, че всички толкова различни един от друг видове са се появили внезапно и без никакви праотци. Ето защо това чудно събитие в зоологическата литература се среща като “Камбрийска експлозия”.
Повечето организми от този слой имат сложни системи и развити физиологични структури като око, хриле, кръвообращение, които по никакъв начин не се различават от тези на съвременните форми. Например двулещовата шуплеста структура на окото на трилобита е едно чудо на природата. David Raup, професор по зоология в университетите Харвард, Рочестър и Чикаго, казва: “Окото на трилобита притежава устройство, което може да бъде разработено единствено от много добре обучен и изключително опитен съвременен оптичен инженер.”1
Тези сложни безгръбначни се появяват спонтанно и без недостатъци, без да е открита каквато и да била връзка с предшестващите ги едноклетъчни организми или някакви междинни форми.
Едно по-задълбочено изучаване на Камбрийската експлозия ни разкрива колко огромна е дилемата, която тя предизвиква у еволюционната теория. Последните открития сочат, че почти всички видове, най-основните животински деления, се появяват внезапно през Камбрийския период. В една статия публикувана през 2001 година в списание "Сайънс" пише следното: "В началото на Камбрийския период, преди около 545 милиона години, се наблюдава внезапна поява на фосилни останки на почти всички основни животински видове, които все още доминират в растителния и животински свят днес."2 В същата статия е отбелязано, че за да могат тези комплексни и разнообразни животински групи да бъдат обяснени посредством еволюционната теория, то трябва да бъдат открити много богати фосилни пластове, които да разкриват един процес на стадийно развитие, но досега това не се е случило.
Как така земята се е препълнила внезапно с такъв огромен брой животински видове и как тези разнообразни видове, които нямат общи прародители, са се появили... Това са въпроси, които остават неотговорени от еволюционистите. Зоологът Richard Dawkins от Оксфордския университет, който е един от най-страстните защитници на еволюционната мисъл в света, във връзка с този факт казва, че той разрушава самата основа на всички идеи, които той защитавал:
Както и самият Dawkins се съгласява, камбрийската експлозия е явно доказателство за сътворението. Защото единственото обяснение организмите да са се появили внезапно и без никакви прародители е наличието на сътворение.
И биологът-еволюционист Douglas Futuyma приема този факт, като казва: “Живите организми са се появили на Земята или напълно съвършени, без никакви недостатъци, или развивайки се от видове, живели преди тях. Ако са се появили напълно съвършени и без никакви недостатъци, тогава те би трябвало да са създадени от висш разум.”3
Дарвин също пише: ”Ако наистина животът на много на брой видове от един и същи клас е започнал внезапно и едновременно, то това би бил смъртоносен удар за теорията на развитието от общ прародител чрез естествен отбор.”4 Камбрийската експлозия е именно този “смъртоносен удар”, който Дарвин формулира. Поради това швейцарският еволюционист Stefan Bengston, когато говори за периода камбрий, признава липсата на междинни форми и казва: “Това явление, объркващо и засрамващо Дарвин, все още смущава и нас самите.”5
Както се вижда, фосилните данни показват, че организмите са се появили не както еволюционната теория твърди, чрез проследяване на един процес от първични към развити форми, а внезапно и в най-съвършена форма. С една дума, организмите не са се формирали чрез еволюция, а са сътворени.
1 David Raup, "Conflicts Between Darwin and Paleontology", Bulletin, Field Museum of Natural History, Cilt 50, Ocak 1979, s. 24.
2 Richard Dawkins, The Blind Watchmaker, London: W. W. Norton 1986, s. 229.
3 Douglas J. Futuyma, Science on Trial, New York: Pantheon Books, 1983. s. 197.
4 Charles Darwin, The Origin of Species: A Facsimile of the First Edition, Harvard University Press, 1964, s. 302.
5 Stefan Bengston, Nature, Vol. 345, 1990, s. 765.
МаХДИ Е ПО ПЪТЯ НА ПРОРОЦИТЕ
Цитирано от Хузайфа:
„Сред вас Нубуввет (Пророчеството) продължава толкова, колкото Аллах пожелае и Той го премахва, когато поиска. След това настъпва един “Жесток Монархичен” режим, който продължава толкова дълго, колкото Аллах пожелае. След това Той го премахва, когато поиска. После настъпва един деспотичен режим. А след това идва “един Халиф, който следва пътя на Пророчеството.” [Рамуз Eл-Ехадис, 1/257 (От "Таялиси" на Абу Давуд - "Муснед" на Ахмед б. Ханбел)]
Исус (м.н.) и Махди (м.н.) ще пристигнат по първия път. А първият път се състои от Курб-и Нубуввет (близост до пророчеството). Там не съществува никакво посредничество. За всеки, който пристигне по този път, няма да има пречки и посредници. Той дори ще се сдобие с благополучие и всички блага без посредничеството на някой, защото посредничеството и пречките единствено съществуват по другия път. И начинът на държание на това място е отделно от това на останалите. (Писма на Раббани, Писмо ном. 534, 2/763-764)
Въпрос: Как може да бъде казано така за муджаддид (реставратор на религията)? Защото, когато Исус (м.н.) се завърне на земята, ще бъде муджаддид. Махди също ще се появи и ще бъде муджаддид. Те ще се сдобият с благополучие и
блага без посредничеството на някой друг, защото посредничеството и пречките единствено съществуват по другия път. И начинът на държание на това място е отделно от това на останалите.
Отговор: Посредничество за благоденствие съществува единствено по втория път, който споменахме по-горе. По първия път, т.е. пътят наречен Курб-и Нубуввет (близост до пророчеството) благополучието и благата не идват чрез посредник. Човек, който се изправи по този път постига целта си без посредници и пречки. Всеки, който пристигне от този път ще придобие просперитет и блага без никакви посредници или пречки. Посредничеството и пречките единствено съществуват по втория път, който е наречен Курб-и Велает (душевна близост до Бог). Тези два пътя не трябва да бъдат смесвани. Исус (м.н.) и Махди (м.н.) ще пристигнат по първия път. Абу Бакр и Омар (м.н.), първият Халиф, следваха пътя на пророчеството. Те са под закрилата на Божия Пратеник (с.а.с.). Тяхното достойнство е много високо. [Саадет-и Ебедие Х.Хилми Ъшък, 836 (123-о Писмо от Писма на Раббани)]
Терминът "пророчество" ("нубуввет" на арабски език) произлиза от корена "пророк" ("неби" на арабски език) и определя мисията на пророците по Божия заповед да призовават хората по правия път.
Бог възлага мисията на нубуввет (пророчество) на желаният от Него Свой слуга. Пророчеството не може да бъде придобито чрез усилия или по желание. Мисията на Махдизъм по същия начин може да бъде възложена единствено от Бог на този, който Той пожелае. Махди няма да получи тази служба в резултат на собствените си усилия. Докато получаването на службата на Велает (душевна близост до Бог) изисква усилия и ревност, за пророчеството не съществува такова условие; това, което е от значение тук е избранността. Другите разлики между пророчеството и пътят на Велает са следните:
1. Благата и благополучието достигат пряко до тях без никакви посредници (водачи).
2. Пътят на пророчеството е пътят на пророците, техният начин на проповядване и форма на борба се изразяват посредством тази дума. Тъй като Махди ще дойде през този път, то неговата форма на борба ще бъде същата като тази на пророците.
3. В повечето случаи пътят на велает има една насочена на вътре структура. Религиозните секти влизат в тази група. Принципът на този път е, че последователите правят опит да усъвършенстват себе си. Тъй като пътят на нубуввет обаче е път на пророчеството, то той излиза пред нас с една постоянна борба и проповедничество, т.е. със социална структура, която е отправена към всички хора.
Сътворението на Вселената
С потвърждаването на Big Bang теорията, според която Вселената се е появила в резултат на една огромна експлозия, представата за ‘вечна материя’, която формира основите на материалистическата философия, е захвърлена в кошчето за смет на историята. В този филм ще видите как съвременната астрономия и физика заключват в себе си един факт, които материалистите не желаят да приемат, а именно съществуването на Бог.
