Съсипващият ефект на времето явно се забелязва върху всяко нещо. Една кола, която е закупена като последен модел, в рамките на няколко години се издрасква, уврежда и неизбежно остарява. Една много харесвана къща след 5-10 години (ако не й бъде направена поддръжка) ще се превърне в остаряло място с излющена боя. Наред с всичко това обаче човек става свидетел на най-голямото износване върху собственото си тяло; с изминаване на годините тялото, на което човек отдава толкова голямо значение, претърпява безвъзвратно увреждане. Тази промяна, която човек претърпява в рамките на определен период от време, е съобщена в Корана по следния начин:
„Аллах е, Който ви сътвори немощни, после след немощ ви даде сила, после след силата немощ и посивяване (остаряване). Сътворява Той каквото пожелае. Той е Всезнаещият, Всемогъщият.” (Сура Рум, 54)
Старостта е един период, за който в повечето случаи не се желае да се мисли и който не се включва в плановете за живота. Хората се опитват да мислят възможно най-малко за периодът на старост, който прекарват в известни физически слабости. Когато от време на време пък стане въпрос за това, те изпадат в страх и тревога, но не след дълго се връщат към всекидневния си живот и продължават да живеят все едно, че не се е случило нищо. Една от най-големите причини, поради която не желаят да си помислят за старостта е, че тази мисъл им напомня, че няма да останат да живеят вечно на земята. Именно поради тази причина те много малко мислят за този период, срещу който рано или късно ще се изправят.
Много голяма е грешката, в която изпадат тези хора. Това е така, защото всеки зрял човек, когато се обърне и погледне към останалият зад него живот, той ще види, че от него са останали само някои избледнели спомени. В такъв случай човек трябва да остави настрана всичките си предубеждения и да размисли по-реалистично над живота си. Както споменахме по-рано времето отминава много бързо и с всеки изминат ден човек не става по-млад и динамичен, а напротив, както е споменато в айята „немощен”. Накратко, остаряването е важен показател за слабостта на човека. Очевидна истина е унищожителното действие, което времето оказва над тялото и мисловната способност на човека. За немощта, в която изпада човек с остаряването си, в Корана е съобщено следното:
„Аллах ви сътворява, после ви прибира душите. А някой от вас бива довеждан до най-окаяната възраст и тогава не знае нищо, след като е знаел. Аллах е всезнаещ, всесилен.” (Сура Нахл, 70)
Периодът на старост в медицината се нарича „период на второ детство”. Това е така, защото уврежданията настъпили в тялото, правят човека зависим от грижи и защита, точно както едно дете. Този процес несъмнено не е настъпил случайно. Ако Аллах бе пожелал можеше да направи така, че човек да живее млад до края на живота си, нямаше да създаде никакви недостатъци или болести в тялото. Но Аллах създавайки някои физически недостатъци в човека по време на старостта още веднъж му напомня за временния характер на земния живот. Освен това, показвайки недостатъците на този свят, Той иска да увеличи копнежът на човек към отвъдното, т.е към истинският му дом – раят.