Аллах има безгранична милост към вярващите, Той е снизходителен, покровителствен и благ. Той е Всемилостивият и Милосърдният, Който е дал всички блага във Вселената в полза на човека, Който го е подкрепил с пратеници, разкриващи правия път, и чрез откровенията Си е напътил всички хора да бъдат Негови искрени слуги. Нашият Господ е Халим (Най-благият), Адл (Господът на безграничната справедливост), Афув (Най-опрощаващият), Асим (Закрилникът), Берр (Този, Който благославя Своите раби), Гаффар (Най-снизходителният), Хафъз (Закрилникът и Застъпникът), Керим (Щедрият и Великодушният), Лятиф (Господът на добрините), Мухсин (Господът на безграничната доброта), Рауф (Най-големият покровител и Най-състрадателният), Селям (Този, Който спасява рабите Си от всички опасности), Тевваб (Този, Който приема покаянията) и Веххаб (Този, който дава, но не очаква нищо в замяна).
Вярващите знаят, че са под Божията закрила, под Неговата безгранична благодат и нежност. Поради тази причина те имат огромно желание да станат такива Негови раби, от които Той да е доволен, и да заслужат Неговия рай и милост. Както вече видяхме, един от отличителните белези на вярващите е, че те са изпълнени с любов и милосърдие. Мюсюлманинът също така е и човек, който се държи много внимателно и винаги се отнася учтиво към останалите хора. Аллах е дал за пример на всички вярващи благия нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.):
По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему. (Сура Ал-Имран: 159)
В този айят е описано как благият нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.) е оказал едно много позитивно въздействие над хората и че това е и причината, поради която те са се привързали към него още повече. Благият нрав на останалите скъпи пророци също е даван за пример в Корана. Единият от тях е Пророкът Шуайб (м.н.), който е бил изпратен като вестител на народа на Мадян. Един айят разказва за това какво хората са му казвали: “... Наистина ти си състрадателният, разумният!” (Сура Худ: 87). Пророкът Ибрахим [Авраам] (м.н.) също е пример за всички със своята възвишена нравственост. В Корана Аллах ни съобщава, че той е бил нежен, благ и любвеобилен. Айятите, разкриващи това, са както следва:
Молбата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Ибрахим бе умоляващ, благ. (Сура Ат-Тауба: 114)
Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се. (Сура Худ: 75)
Аллах е заповядал на вярващите винаги да се държат любезно, да говорят мило и да се отнасят добре с останалите. Божиите пратеници също са се отнасяли с хората по начина, по който Той е повелил, и никога не са нарушавали добрите си нрави. Например Аллах призовава Пророка Муса [Мойсей] (м.н.), който е бил изпратен при един от най-безмилостните и жестоки владетели на онова време – Фараона, по следния начин:
“Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате! Идете при Фараона! Той наистина престъпи. И му говорете с благи слова, за да си припомни или да се побои!” (Сура Та Ха: 42-44)
Горецитираните айяти представляват едно изключително важно напомняне за човечеството. Дълг на всеки един човек е да живее напълно и изцяло според морала, разкрит в Корана, и да усвои нравствеността на пророците. В Корана е представен следният човешки модел: изпитва привързаност към всички Божии творения, изразява любовта си по най-добрия възможен начин, винаги е на страната на компромиса и толерантността, никога не говори грубо дори и при най-непоносимите условия, жертва се с охота и щастие, винаги търси и иска най-доброто за хората, винаги измества личните си интереси на заден план, не желае за хората това, което не желае и за себе си, винаги се притичва на помощ на нуждаещите се и отхвърля всички форми на жестокост. Няма съмнение, че това е точно моделът, който човечеството търси.
