Когато в Корана се описва поведението на вярващите, се съобщава, че нищо на земята не може да ги отвлече от споменаването на Аллах и от служенето на религиозните им задължения. (Сура Нур, 37)
Когато в Корана се описва поведението на вярващите, се съобщава, че нищо на земята не може да ги отвлече от споменаването на Аллах и от служенето на религиозните им задължения. (Сура Нур, 37)
Сърцата на тези, които нехаят обаче, противно на вярващите, е изпълнено със стремеж за притежаване на земни богатства. С този свой стремеж, в каквото и положение да се намират, те винаги се трудят, за да спечелят все повече и да живеят по-добре. Те си мислят, че ще могат да бъдат щастливи спечелвайки пари и сила. Първо се опитват да спечелят, а след това започват да трупат спечеленото. За да оправдаят и покажат като приемливи тези свои стремежи те изтъкват разнообразни оправдания. Краят, който очаква тези хора, които отбягват да печелят и харчат, за да спечелят благоволението на Аллах, които трупат богатството си единствено с цел задоволяване на земните си желания, е съобщен в Корана по следният начин:
„Който трупа богатство и все го брои! Смята, че неговото богатство ще го увековечи. Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото.” (Сура Хумаза, 2-4)
Умът на хората, които нехаят за този край, който ги очаква поради жаждата им за имот и пари, постоянно е зает от силното увлечение от печеленето и харченето на пари. Ако печели пари, то мисли за това какво може да придобие с тези пари, ако пък не може да спечели, то търси пътища за придобиване на нещата, които силно желае. Нехайството, за което тези размисли стават причина, го отвличат от споменаването на Аллах, от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Един вярващ, чието сърце е изпълнено само с желание за спечелване на благоволението на Аллах, обаче никога не забравя, че парите, които е спечелил, имуществото, което е придобил са му дадени от Аллах и трябва да харчи всички тях единствено за спечелване на удовлетворението Му. Те полагат големи усилия само стремейки се към благоволението и милостта на Аллах, с цел допринасяне с нещо на религията. При това положение не може и дума да става един вярващ да почувства жажда и силно увлечение към нещо.
Тези, които изпадат в нехайство и се отвръщат от милостта на Аллах като си мислят, че богатството, общественото положение и славата ще им донесат щастие и спокойствие, също така изпитват и голямо душевно удоволствие от местата, където се провеждат такъв вид разговори. Те говорят за неща, с които хвалят себе си и критикуват другите, с часове гледат телевизионни програми, в които се провеждат безсмислени и безполезни разговори. Докато слушат с голямо удоволствие тези разговори, които не водят до никакъв резултат и не им носят никаква полза, не им се нрави да слушат Корана и дори не могат да изтърпят да го слушат. Положението на нехайните хора е съобщено в един от айятите така:
„На онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.” (Сура Кахф, 101)
Сърцето на вярващите от друга страна пък се успокоява не от притежаването на земните блага или безполезните разговори, а само при споменаването на Аллах, при четенето на Корана и споменаването на Аллах в средата, където се намират. Това е така, защото както е съобщено в айята: „Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват." (Сура Раад, 28), сърцата се успокояват само при споменаването на Аллах.Сърцата на тези, които нехаят обаче, противно на вярващите, е изпълнено със стремеж за притежаване на земни богатства. С този свой стремеж, в каквото и положение да се намират, те винаги се трудят, за да спечелят все повече и да живеят по-добре. Те си мислят, че ще могат да бъдат щастливи спечелвайки пари и сила. Първо се опитват да спечелят, а след това започват да трупат спечеленото. За да оправдаят и покажат като приемливи тези свои стремежи те изтъкват разнообразни оправдания. Краят, който очаква тези хора, които отбягват да печелят и харчат, за да спечелят благоволението на Аллах, които трупат богатството си единствено с цел задоволяване на земните си желания, е съобщен в Корана по следният начин:
„Който трупа богатство и все го брои! Смята, че неговото богатство ще го увековечи. Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото.” (Сура Хумаза, 2-4)
Умът на хората, които нехаят за този край, който ги очаква поради жаждата им за имот и пари, постоянно е зает от силното увлечение от печеленето и харченето на пари. Ако печели пари, то мисли за това какво може да придобие с тези пари, ако пък не може да спечели, то търси пътища за придобиване на нещата, които силно желае. Нехайството, за което тези размисли стават причина, го отвличат от споменаването на Аллах, от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Един вярващ, чието сърце е изпълнено само с желание за спечелване на благоволението на Аллах, обаче никога не забравя, че парите, които е спечелил, имуществото, което е придобил са му дадени от Аллах и трябва да харчи всички тях единствено за спечелване на удовлетворението Му. Те полагат големи усилия само стремейки се към благоволението и милостта на Аллах, с цел допринасяне с нещо на религията. При това положение не може и дума да става един вярващ да почувства жажда и силно увлечение към нещо.
Тези, които изпадат в нехайство и се отвръщат от милостта на Аллах като си мислят, че богатството, общественото положение и славата ще им донесат щастие и спокойствие, също така изпитват и голямо душевно удоволствие от местата, където се провеждат такъв вид разговори. Те говорят за неща, с които хвалят себе си и критикуват другите, с часове гледат телевизионни програми, в които се провеждат безсмислени и безполезни разговори. Докато слушат с голямо удоволствие тези разговори, които не водят до никакъв резултат и не им носят никаква полза, не им се нрави да слушат Корана и дори не могат да изтърпят да го слушат. Положението на нехайните хора е съобщено в един от айятите така:
„На онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.” (Сура Кахф, 101)
Сърцето на вярващите от друга страна пък се успокоява не от притежаването на земните блага или безполезните разговори, а само при споменаването на Аллах, при четенето на Корана и споменаването на Аллах в средата, където се намират. Това е така, защото както е съобщено в айята: „Онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват." (Сура Раад, 28), сърцата се успокояват само при споменаването на Аллах.
