Народът на Саба и наводнението Арим

Народът на Саба бил една от четирите големи цивилизации, живеещи в Южна Арабия. Според историческите източници, изобразяващи този народ, това е била държава, която подобно на финикийците извършвала усилена търговска дейност. В историята жителите на Саба са известни като цивилизован народ. В ръкописите на владетелите на Саба преобладават думи като “ремонтиране”, ”посвещаване”, ”построяване”. Едно от най-съществените творения на този народ – язовирът Мариб, е важен показател за технологичното ниво, до което са достигнали.

Държавата Саба е притежавала една от най-мощните войски в региона. Благодарение на войската си можела да следва експанзионистична политика. Със своята развита култура и войска по онова време държавата Саба, в буквалния смисъл на думата, представлява “суперсила” в региона. В Корана се споменава за тази мощна армия на Саба. Една от фразите на военачалниците на войската на Саба, предадена в Корана, показва колко е надеждна. Военачалниците казват на кралицата на Саба следното:

“Рекоха: “Ние имаме сила и огромна мощ. А повелята е твоя, ти реши какво ще повелиш!”” (Сура Намл, 33)

С построяването на язовира Мариб посредством доста напреднала за онези времена технология народът на Саба получава един голям напоителен капацитет. Благодарение на придобитите чрез този метод плодородни земи и контрола, който притежават върху търговския път, им предоставят възможността да водят един разкошен и благоденствен живот. Но вместо да благодарят на Господа за всичко това, те, както е казано в Корана, “се отвърнаха“ от Аллах. И поради това язовирите им се разрушават и “наводнението Арим” опустошава всичките им земи.

Столицата на Саба е бил доста забогателият поради благоприятното си географско разположение Мариб. Столицата е доста близко до река Адхана. Мястото, където реката навлиза в планината Балак, било особено подходящо за построяване на язовир. Жителите на Саба се възползват от това и в период, когато все още са в процес на изграждане на цивилизацията си, построяват на това място язовир и започват да извършват напояване. Благодарение на този язовир те достигат едно ниво на прогресивно процъфтяване. Странстващият в този район гръцки писател Плиний (Pliny) хвали тази държава и разказва колко озеленена била тя.[1]  

Язовирът в Мариб имал височина 16 метра, широчина 60 метра и дължина 620 метра. Според извършени изчисления посредством язовира можело да се напоява площ от общо 9600 хектара, от тях 5300 хектара принадлежали на южната, а останалите на северната равнина. В надписи от Саба тези две равнини са споменати като “Мариб и двете равнини”.[2] Вследствие на този язовир и напоителната система тази област става известна като най-добре напояваната и плодородна част на Йемен. Французинът Дж. Холеви и австриецът Гласер доказват посредством писмени документи, че язовирът в Мариб е съществувал отпреди много векове. В документи, написани на химерски език, е отбелязано, че този язовир правел почвата плодотворна.

Язовирът, който се срутва през 542 г. сл.Хр., става причина за споменатото в Корана “наводнение Арим” и причинява големи разрушения. Лозята, градините и обработваемите земи, които народът на Саба е обработвал в продължение на стотици години, биват напълно унищожени. След рухването на язовира се наблюдава навлизане в процес на бърза рецесия, със завършването на който настъпва и краят на държавата Саба.  

Когато разгледаме внимателно айятите от Корана в светлината на гореспоменатите исторически факти, ще видим, че между двете съществува много точно съответствие. Археологическите открития и историческите факти сочат към написаното в Корана. Както е казано в Корана, народът, който не се поучава от предупрежденията на изпратения им пророк и не е признателен на Господа за благата, с които го е дарил, най-накрая бива наказан с ужасяващо бедствие – наводнение. Изпратеното на държавата Саба бедствено наводнение е описано в Корана по следния начин:

“За народа на Саба имаше знамение в неговата земя ­ две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!” Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти. С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме други освен неблагодарните?” (Сура Саба, 15-17)

За изпратената на народа на Саба мъка в Корана се говори като за “Сейл-юл Арим”, т.е. “наводнението Арим”. Тази използвана в Корана фраза също така показва и начина, по който става това наводнение. Това е така, защото думата “Арим” означава язовир или язовирна стена. Фразата “Сейл-юл Арим” пък описва наводнение, което е настъпило в резултат на разрушаването на язовира. Тръгвайки от термините, използвани в Корана по отношение на наводнението Арим, ислямските тълкуватели достигат до много точни констатации за време и място, свързани с темата. В тълкуванията на Мевдуди пише следното:

Думата “арим”, използвана в израза “Сейл-юл Арим” от айята, има значението на “язовир, язовирна стена” и произхожда от думата “аримен”, която се използва в южноарабския език. В новините относно извършените разкопки в Йемен думата много често се използва с това си значение. Така например след реставрирането на голямата тераса в Мариб на етиопския владетел на Йемен – Ебрехе, в един написан през 542 и 543 г. сл.Хр. ръкопис тази дума отново е използвана със значението си на язовир (язовирна стена). При това положение Сейл-юл Арим ще означава “наводнение, което е станало в резултат на рухването на язовир”. "... и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти" (Сура Саба, 16). Т.е. вследствие на настъпилото след разрушаването на язовира наводнение цялата държава била съсипана. Каналите, които жителите на Саба изкопали, изграждайки язовири между планините, се разрушават и цялата напоителна система се унищожава. В резултат на това държавата, която по-рано била като градина, се превръща в джунгла, в която растат диви треви и не остава нито един ядивен плод освен черешоподобния плод, който дават малките храстообразни дървета.[3]

Християнският археолог Вернер Келер, който е автор на книгата “Свещената книга каза истината” (“Und Die Bibel Hat Doch Recht”), също признава, че наводнението Арим е станало точно както е описано в Корана, и пише следното: 

Съществуването на един такъв язовир и това, че разрушавайки се, той унищожава целия град, доказва, че даденият в Корана пример за собствениците на градините наистина се е случил.[4]

Бедствието, което наводнението Арим носи със себе си, поставя началото и на превръщането на областта в пустиня, а с изчезването на обработваемата земя бива отнет и най-големият източник на приходи за жителите на Саба. Народът, който пренебрегва отправения им от Аллах призив да повярват и да са признателни, най-накрая бива наказан чрез ето такова нещастие.