Хората са нуждаещи се от Аллах. Аллах е този, Който храни и дава на човек да пие, който го дарява със здраве и му дава знание. Благата, с които Аллах дарява хората са толкова много, че не могат да бъдат изброени или обобщени. В един айят на Корана Аллах е съобщил тази важна истина така:
И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Аллах е опрощаващ, милосърден. (Сура Нахл, 18)
Много малко обаче са хората, които размишляват над тези блага и над това колко нуждаещи са от Аллах. Повечето живеят без въобще да мислят повлечени от ежедневието си. Те не съзнават, че всичко, което притежават всъщност им е дар от Аллах. Те нехаят да размишляват над това, че здравето, съзнанието и разумът им, къщите, в които живеят, храните, които ядат, дрехите, които обличат, всички видове блага и хората, които обичат, са от благодатта на Аллах към тях. Тези хора осъзнават ценността на благата само, когато им бъдат отнети, а някои хора дори и тогава не забелязват, че Аллах е този, Който им е дал тези блага. Това разбира се е много голяма неблагодарност към Аллах. Всеки съвестен човек трябва да се въздържа от едно такова поведение, той трябва да забележи благата, които притежава и постоянно да благодари на Аллах, който му ги е дал.
Независимо от това в какво положение или какви условия се намира човек, той винаги притежава блага, за които да благодари на Аллах. Един много беден човек трябва да е признателен за здравето, разума и вярата си и трябва да може да види множеството блага, с които Аллах го е дарил, в същите тези условия. Един болен човек трябва да благодари за здравето, с което Аллах го е дарил дотогава, а също така и да е признателен за настоящото си положение, тъй като е възможно състоянието му да се влоши. Могат да бъдат дадени още множество примери от този сорт, но важното е човек винаги да гледа с добро око на положението, в което се намира, да може да забележи благата, които Аллах му е дарил. В това отношение пророците са много добър пример за хората. Например Пророкът Юсуф [Йосиф] (м.н.), когато бил хвърлен от братята си в кладенеца или несправедливо държан в продължение на дълги години в тъмницата, Пророкът Юнус (м.н.), когато останал затворен в устата на рибата, Пророкът Мохамед (с.а.с.), когато бил заедно с другарят си в пещерата, всички те постоянно възхвалявали Аллах, уповавали се на Него и Му благодарили. Истинското образцово поведение за Мюсюлманите е тяхното.
Вярващите трябва да благодарят словесно, а също така да покажат и признателността си използвайки дарените им от Аллах блага за спечелване отново на Неговото благоволение. Задължително е изразяването на благодарност чрез възпоменаване и възхваляване на Аллах. Всяко благо трябва да бъде използвано по начин, който би се харесал на Аллах. Това е важна отговорност на всеки човек. Това е така, защото в отвъдното човек ще отговаря за това, което е притежавал на земята. Денят на равносметката е възможно най-трудният ден, с който човек би могъл да се срещне по време на живота си. В този ден ще могат да се спасят само тези, които са живели всеки миг от своя живот в рамките на благоволението на Аллах и които са спечелили удовлетворението на Аллах.
