Прецизните изчисления в сътворението на Слънцето

Бог толкова прецизно е регулирал ядрените реакции, които протичат в Слънцето, че ако тези изчисления бяха дори малко по-различни, то Слънцето никога нямаше да съществува или пък щеше да се разпадне от мощна експлозия веднага след формирането си.

Слънцето превръща водорода в хелий, като тази реакция е източникът на неговата енергия. Водородът, първият елемент на тази реакция, е най-простия елемент във Вселената, защото неговото ядро се състои от един протон. В ядрото на хелия има два протона и два неутрона. Процесът, който протича в Слънцето, е синтезирането на четири водородни атома и превръщането им в един хелиев атом. По време на този процес се освобождава огромно количество енергия. Почти цялата топлинна и светлинна енергия, която достига до Земята, е резултат на тази слънчева ядрена реакция.

Всъщност тази ядрена реакция е доста неочакван процес. Не е възможно произволно придвижващите се четири атома да се съединят и да образуват хелий. За да се случи това трябва да настъпи един двустепенен процес. Първо, двата водородни атома се съединяват и образуват едно междинно ядро, наречено „деутрон”, което се състои от един протон и един неутрон.

Добре, но коя е тази сила, която създава деутрона чрез притискането на двете ядра заедно? Тази сила е „Мощната ядрена енергия”, една от четирите основни сили във Вселената. Това е най-мощната физическа сила във Вселената и е милиард милиард милиард милиард пъти по-силна от гравитационната сила. Нищо освен тази сила не може да обедини тези ядра по този начин. (Харун Яхя, „Сътворение на Вселената”)

Сега, наистина най-любопитното нещо относно всичко това е, че проучванията показват, че сила като тази на мощната ядрена енергия е само силна толкова, колкото да е достатъчна за това, което прави. Ако тя е малко по-слаба, отколкото е, тя няма да може да обедини двете ядра. Вместо това, двата протона, приближаващи се един към друг, щяха веднага да се отблъснат и реакцията в Слънцето щеше да се провали преди още да е започнала. С други думи, Слънцето нямаше да съществува като звезда, излъчваща енергия. Във връзка с това Джордж Гриинщайн казва следното: „Ако мощната енергия беше малко по-слаба осветлението на земята никога нямаше да светне.” (Джордж Гриинщайн, „Симбиотичната Вселена” , стр.100)

Добре, а какво щеше да стане ако мощната ядрена енергия беше по-силна? За да дадем отговор на този въпрос ние първо трябва да разгледаме малко по-подробно процеса на превръщане на двата водородни атома в един деутрон. Първо, единият от протоните се освобождава от своя електрически заряд и се превръща в неутрон. А след това този неутрон, обединявайки се с един протон, формира един деутрон. Силата, която причинява това обединяване е „мощната ядрена енергия”. Силата, която превръща протона в неутрон, обаче е различна и се нарича „слаба ядрена енергия”.

На слабата ядрена енергия са й необходими приблизително 10 минути, за да превърне един протон в неутрон. На атомно ниво това е едно много дълго време и причинява забавяне скоростта на реакцията, настъпваща в Слънцето.

Нека сега повторим нашия въпрос: Какво би се случило ако мощната ядрена енергия беше по-силна? Отговорът е, че реакцията в Слънцето щеше напълно да се промени, защото слабата ядрена енергия щеше напълно да бъде изключена от реакцията. Мощната ядрена енергия нямаше да чака 10 минути протона да се превърне в неутрон, а щеше да слепи двата протона. В резултат на това на мястото на деутрона, щеше да се образува едно атомно ядро с два протона.

Учените наричат ядра като това „ди-протон”. Това е една теоретична частица дотолкова доколкото никога не е забелязана да се появява по естествен път. Но ако мощната ядрена енергия беше по силна отколкото е, то тогава в Слънцето щеше да има истински ди-протони. И какво от това? Е, отървавайки се от превръщането на протона в неутрон, ние бихме могли да отстраним „регулаторът”, който кара слънчевият „двигател” да работи толкова бавно. Джордж Гриинщайн обяснява каква би била последицата от това:

„Слънцето ще се промени, защото първият етап от формирането на хелия няма вече да е формирането на деутрон. Той ще бъде формирането на ди-протон. И тази реакция няма да включва превръщането на протона в неутрон. Ролята на слабата ядрена енергия ще бъде елиминирана и ще бъде включена единствено мощната ядрена енергия … и в резултат на това слънчевото гориво внезапно ще стане много много добро. То ще стане толкова мощно, толкова силно реактивно, че Слънцето и всяка една друга звезда като него мигновено ще експлодират.” (Джордж Гриинщайн, „Симбиотичната Вселена” , стр.100)

Експлодирането на Слънцето ще стане причина Земята и всичко на нея да пламне, и в рамките на няколко секунди синята планета ще се изпепели. Но тъй като мощната ядрена енергия е сътворена, така, че да не бъде нито много силна, нито много слаба, то ядрената реакция на Слънцето е забавена, което й позволява да отделя светлина и топлина в продължение на милиарди години.

Тази точна настройка е нещото, което дава възможност на хората да живеят. Ако настъпи дори най-малко отклонение в този ред, звездите (включително и нашето Слънце) няма да съществуват или пък ако съществуват, то те ще експлодират за много кратко време.

С други думи, структурата на Слънцето не е нито случайна, нито неумишлена. Точно обратното: Бог е сътворил Слънцето, за да може хората да живеят.

В Корана Бог е разкрил, че е дал Слънцето в служба на човека и че то следва движението, което Той му е определил:

„И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи.” (Коран, 16:12)

„И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият.” (Коран, 36:38)