Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Той може да прави тези точни определения чрез съвършения дизайн на ехолокационната система разположена в черепа му. Делфинът събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети.
На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за употребата на една такава сложна система. Докато един опитен възрастен делфин може да долови повечето предмети чрез няколко сигнала, един млад такъв трябва да прави опити в продължение на години.
Делфините не използват своя ехолокатор само, за да определят околностите си. Понякога те се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората (20,000Hz. и нагоре). Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това липидно вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува също така и в хидролокаторът (сонарът) на китовете.
Различните липиди (мастни съединения) насочват свръхзвуковите (звукови вълни надминаващи нашият слухов обхват) звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Различните липиди трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Тази сонарна система не е възможно да се е формирала постепенно както твърди еволюционната теория. Това е така, тъй като единствено, докато липидите се развият в крайната им форма и място тези създания биха могли да използват тази съдбоносна за тях система. В допълнение, съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Очевидно е, че ехолокацията е „несъкратимо сложна” система, която е напълно невъзможно да се е развила постепенно. Следователно, очевидно е, че тази система е друго съвършено Божие творение.
