Аллах притежава безкрайно милосърдие към вярващите, Той е опрощаващ, всеблаг и състрадателен. Аллах, който е предоставил в служба на човека всички блага във Вселената, подкрепил го е с пратеници, които го напътват по правия път, насочва го да бъде праведен раб чрез откровенията Си, всяко едно от които е водач към благодатта, е всемилостив и милосърден. Аллах е Халим (всеблагият), Адл (притежателят на безкрайната справедливост), Афюв (извиняващият), Асим (закрилникът), Берр (предобрият към рабите си), Гаффар (всеопрощаващият), Хафиз (закрилящият, грижовният), Керим (прещедрият), Лятиф (владетелят на благодатта), Мухсин (притежателят на безкрайната благодат), Рауф (състрадателният, всемилостивият), Селям (изкарващият в безопасност рабите си от всякакви опасности), Тевваб (приемащият покаянието) и Веххаб (всеопрощаващият, даряващият).
Вярващите забелязват закрилата, безкрайната щедрост и благодат на Аллах върху тях. Поради тази причина полагат сериозни усилия, за да бъдат раби, от които Аллах да е доволен, които да са достойни за Неговата милост и вечен рай. Една от най-ясно очертаните особености на вярващите е, че са любвеобилни и милосърдни. Мюсюлманите същевременно са много благи и винаги се отнасят добре с хората. Аллах е дал за пример на вярващите благия нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.):
„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им …” (Сура ал-Имран, 159)
В айята е съобщено как благия нрав на Пророка Мохамед (с.а.с.) е имал много положително въздействие над хората и е допринесъл за това хората да се привържат още повече към него. В Корана също така са дадени за пример на хората и любвеобилните и благи нрави и на останалите пророци. Един от тези пророци е изпратеният при мадянитите Пророка Шуайб (м.н.). В айята е съобщено, че народът е казал следното за Пророка Шуайб (м.н.):„… Наистина ти си състрадателният, разумният!” (Сура Худ, 87). Пророкът Ибрахим (Аврам) (м.н.) също е образец за всички хора с възвишената си нравственост. В Корана Аллах е съобщил, че Пророка Ибрахим (м.н.) е бил „състрадателен, умоляващ, каещ се”. (Сура Худ, 75)
В Корана е представен един модел за хората, според който човек изпитва силна обич към всички сътворени от Аллах същества, който изразява тази своя обич по най-добрия начин, който винаги е на страната на разбирателството и толерантността, който никога, дори и в най-трудния момент не изоставя хубавото слово, извършва саможертва на драго сърце и с удоволствие, който винаги иска доброто на хората, винаги оставя на заден план личните си изгоди, който не иска за хората това, което не иска и за себе си, който веднага се втурва на помощ на изпадналият в нужда, който категорично не одобрява потисничеството. Това несъмнено е един модел, за който всички хора копнеят, и нуждата, на който усещат.
