Истината за съдбата

„Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае. Аллах е всезнаещ, премъдър.” (Сура Инсан, 30)

 

В резултат на осъществените през 1973 г. експерименти професор Бенджамин Либет, неврофизиолог в Калифорнийския университет, разкрива, че всички наши решения и избори са определени предварително и че съзнанието влиза в действие половин секунда след като всичко е завършило.^[1] Това е интерпретирано от другите неврофизиолози със значението, че ние в действителност  живеем в миналото и че нашето съзнание е като монитор, който ни показва всичко с половин секунда по-късно.

 

 

 

 

 

Следователно нито едно от преживяванията, които възприемаме, не е в реално време, а са забавени с по половин секунда от самите реални събития. Либет провежда своето проучване използвайки факта, че мозъчната хирургия може да бъде осъществявана без използването на наркоза или с други думи, докато пациентът е в пълно съзнание. Либет стимулира мозъците на своите пациенти с електрически потоци и когато те получат усещане, че ръцете им са докоснати, те казват, че са усетили това „докосване” преди около половин секунда. В резултат на своите измервания Либет достига до следното заключение: Всички възприятия по правило се предават към мозъка. Тъй като те са подсъзнателно оценени и интерпретирани, то егото не осъзнава нищо. Информацията, която се появява пред нашия мозък, т.е., която можем да осъзнаем, се предава към мозъчната кора, седалището на нашето съзнание, с определено закъснение. ^[2]

 

 

 

 

Изводът от всичко това може да бъде обобщен така: Решението за задвижване на някой мускул се изпълнява преди това решение да е достигнало до съзнанието. Между неврологичният процес или процесът на възприятие и осъзнаването ни на мисълта, усещането, възприятието или движението, което  той представя, винаги съществува забавяне. Или казано друго яче, ние можем да знаем за едно решение едва след като това решение бъде взето.

 

 

 

В експериментите на професор Либет това забавяне варира между 350 и 500 милисекунди, въпреки че направеният извод не е подчинен на тези цифри. Това е така, тъй като според Либет независимо от това каква е продължителността на забавянето, без значение дали е голяма или малка, дали продължителността е час или микросекунда, нашият материален свят винаги е в миналото. Това показва, че всяка мисъл, емоция, усещане или движение се случва преди да достигне до нашето съзнание и доказва, че бъдещето е изцяло извън нашият контрол.^[3]

 

 

В други експерименти професор Либет оставя изборът за това, кога пациентите да мърдат пръстите си, на самите тях. Мозъкът на пациентите бил наблюдаван в момента, в който раздвижили пръстите си, и било забелязано, че релевантните мозъчни клетки преминали в действие преди пациентите фактически да са взели решение. С други думи, командата „направи!” достига до индивида и мозъка е подготвен да осъществи действието, за което индивидът ще узнае едва след половин секунда. Той или тя не взимат решение за действие и след това не извършват това действие, а по-скоро осъществяват действието предопределено за него или нея. Мозъкът обаче извършва времева регулация и премахва усещането за това, че човек в действителност живее в миналото. Поради тази причина моментът, към който се обръщаме като към „сега”, в действителност представлява преживяни от нас събития приключили в миналото. Както вече казахме тези изследвания излагат факта, че всичко се случва по Божия воля, както е разкрито и в 30 айят на сура Инсан.