По време на целия си живот ние по никакъв начин няма да можем да излезем извън черепа си. Ще живеем в миниатюрната стая от няколко см3 в мозъка ни като си мислим, че целия свят е реален. Всяка една гледка, която човек види, всяка една хубава мелодия, която чуе, всяка храна, която вкуси, всяко цвете, което помирише, всяко нещо, което докосне, са само електрически поток, който се появява в тази малка стая в мозъка му. Благодарение на електрическите сигнали, предоставящи съвършено качество на всичките му усещания, човек изпитва разнообразни удоволствия. Той с удоволствие вкусва яденето, което му се сервира на масата в мозъка му. Той усеща най-прекрасните аромати от разположената в мозъка му поляна. От мястото си в мозъка гледа панорамата наоколо. Т.е. целият му живот преминава в мозъка му.
Той обаче никога не може да осъществи контакт със самата материя. Защото, дори и да приемем, че навън има нещо то никога не може да достигне до мозъка в действителната си форма, то може да бъде предадено единствено под формата на нервни стимули. Следователно, всичко, което виждаме и чуваме, в действителност са само тези нервни стимули. Човекът е прикрепен към образите в мозъка си и в никакъв случай не може да види това, което е навън. Той възприема всичко, което притежава - имущество, богатство, професия, училище, семейство или приятели, в мозъка си и никога не може да излезе извън него. Когато се прекъснат достигащите до мозъка нерви, светът, който човек смята, че съществува извън него, също изчезва.
Добре, при това положение ако човек винаги вижда само копията от мозъка си, то тогава за него ще има ли някакво значение дали навън съществуват или не първоизточниците на тези копия?
Разбира се, че съществуването на външен свят няма да означава нищо за човек. Както множество пъти досега обяснихме ние можем да виждаме единствено образите и звуците на копията, формирани в мозъка ни. Единственият свят, който познаваме, е образуваният в мозъка ни свят и това е и единственият свят съществуването, на който можем да бъдем сигурни. Ние никога не бихме могли да знаем дали навън има истински свят или не. Дори и да предположим, че навън съществуват оригиналите, ние никога не можем да достигнем до това, което е извън черепа ни. Каквото и да направим ние никога не можем да излезем извън черепа ни и да осъществим контакт с първоизточниците на образите, които виждаме. При това положение за нас няма никакво значение това, което съществува или не извън мозъка ни.
Единственото, което човек трябва да направи, е да се покори на Бог, Който е вместил цялата Вселена в тази малка скромна стаичка в мозъка, Който е позволил на душата на човек да наблюдава цялата тази Вселена.
