Неверниците, които отправяли множество все по-жестоки една от друга клевети по адрес на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), са пренебрегнали факта, че един човек не може да лъже по време на целия си живот. Не е възможно един човек непрекъснато от началото до края на своя живот да изрича лъжи и да живее в съответствие с тях. Освен това, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е човек, който денонощно се е прекланял на Аллах, извършвал е големи саможертви, бил е изключително търпелив, с възвишена нравственост и милост за народите от Аллах. Пророкът (Аллах да го приветства), който е спял най-малко от всички около него, който е участвал храбро във всяка война и се е сражавал в предните редици, дори и изложен на смъртни заплахи, е продължил да провъзгласява на хората истината.
Той е препоръчвал на хората да бъдат милостиви и снизходителни, като по време на целия си живот е бил и този, който ги е защитавал и прилагал най-решително. Когато неверниците злословели по адрес на този толкова свят Пророк, е трябвало да размислят над следното:
Отстояването на една лъжа в продължение на цял живот, без човек да се издаде, не е нещо, което да е по силите на човешката природа. В никакъв случай не е възможно за един човек да живее без никакво противоречие с хилядите айяти, които се намират в пълна хармония помежду си, и да изрича лъжи през целия живот, придържайки се към тези айяти. Освен това, защо един човек, който лъже, да продължи упорито да прави това до края на живота си? Защо да жертва собствения си живот, за да допринесе за напътствието и спечелването на отвъдния живот на хората? Освен това, възможно ли е в думите на един човек, който лъже, да има толкова голяма мъдрост? Отново, възможно ли е всичко, което каже, да е съвършено от литературна гледна точка, да притежава някои цифрови шифри и всичко, което е казал в продължение на 23 години, да е във взаимна хармония от литературна, математическа и научна гледна точка, всяка една негова дума да е изпълнена с напътствие, да дава отговор на всеки въпрос, отговорът, който всеки човек съвестно търси, да съдържа всички правила, свързани със социалния живот, и да е съвършена? Всъщност неизбежно е човек, който не казва истината, един ден да има изказвания, които да си противоречат помежду си. Всичко, което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил обаче, е излязло правилно и множество хора от вярващите и неверниците са станали свидетелство на това.
Несъмнено всяко едно от чудесата, които са били дарени на всички пророци, са от голямо значение. Но това, че на някои от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са станали свидетели големи маси от хора, го разграничава от други пророци. Така например, когато Пророкът Исус (Аллах да го приветства) е съживил мъртъв човек или е изцерил някой болен, е твърде вероятно това чудо да е видяно само от присъстващите там хора. Или пък чудесата на Пророка Муса [Мойсей] (м.н.), на тях са станали свидетели само Фараонът, народът му и синовете на Израил. (Аллах знае най-добре.) Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил, че първо ще настъпи война, а след това ще дойде и победа, свидетелите на това и на съответната война са целият народ. На тези чудеса са станали свидетели хиляди, а дори и стотици хиляди хора.
Можем да открием едно от съобщените в Корана предсказания за бъдещето в първите айяти от сура Рум. В тези айяти е съобщено, че Византийската империя ще претърпи поражение, но много скоро след това отново ще победи, ето така:
„Алиф. Лам. Мим. Ромеите бяха победени на най-ниската земя. Но след поражението им те ще победят след няколко години. На Аллах е повелята и преди, и след това. В този ден вярващите ще ликуват.” (Сура Рум, 1-4)
Тези айяти са низпослани около 620 година сл. Хр., почти седем години след жестокото поражение на византийците, които са Християни, от идолопоклонниците персийци. В айятите също така е разкрито, че не след дълго Византия ще стане победител. По това време обаче Византия била претърпяла такива големи загуби, че изглеждало невъзможно да оцелее, пък камо ли да излезе отново победител. Персийците победили византийците през 613 година сл. Хр. в Антакия и продължили победите си със завладяването на Дамаск, Киликия, Тарсус, Армения и Йерусалим. Особено загубването на Йерусалим през 614 година сл. Хр. и опустошаването на църквата на „Божи гроб” бил голям удар за византийците. (http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclius)
Не само персийците, но и аварите, славяните и ломбардците представляват сериозна заплаха за Византийската империя по онова време. Аварите достигат чак до стените на Константинопол (Истанбул). Византийският император Хераклий заповядва всичкото злато и сребро от църквите да се претопи и да се превърне в пари, с които да се покрият разходите на армията. Когато те се оказали недостатъчни, дори бронзовите статуи били разтопени и превърнати в пари. Много областни управители се изправят срещу император Хераклий и империята била на ръба да се разпадне. Месопотамия, Киликия, Сирия, Палестина, Египет и Армения, които по-рано принадлежали на Византия, били завладени от идолопоклонниците персийци. (Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ss. 287-299)
Накратко, всеки очаквал Византийската империя да рухне. Точно по това време обаче биват низпослани първите айяти на сура Рум, които съобщават, че в рамките на няколко години Византия ще триумфира. Арабските идолопоклонници смятали, че тази победа, съобщена в Корана, никога няма да се случи. Но както всички останали вести от Корана, така и тази без съмнение била вярна. През 622 година сл. Хр. Хераклий завладява Армения и спечелва различни битки срещу персийците. (http://fstav.freeservers.com/emperors/heraclius.html) Около седем години след низпославането на първите айяти от сура Рум, през месец декември 627 година сл. Хр., близо до развалините Нинова на 50 км източно от река Тигър се провежда още една голяма битка между Византийската и Персийската империя. И този път византийската армия побеждава персийската. Няколко месеца по-късно персийците биват принудени да сключат договор, с който се задължават да върнат на Византия завладените земи. (Warren Treadgold, A History of the Byzantine State and Society, Stanford University Press, 1997, ss. 287-299)
Победата на византийците завършила с победата на император Хераклий над персийския владетел Хосров II през 630 година сл. Хр., връщането на Йерусалим и преминаването на църквата на „Божи гроб” отново под Християнско владичество. (http://web.genie.it/utenti/i/inanna/livello2-i/mediterraneo-1-i.htm) Ето така „византийската победа” , за която Аллах ни съобщава в Корана и която Пророкът (Аллах да го приветства) е разкрил на хората, като по чудо става реалност.
Друго чудо, разкрито в тези айяти, е съобщаването на геоложки факт, който не е възможно да е бил известен на който и да било по онова време.
В трети айят от сура Рум е споменато, че ромеите са победени на най-ниското място на Земята. Този израз, който на арабски език е една „ал-ард”, в някои преводи на Корана е преведен като „най-близкото място”. Но този превод не е точното съответствие на оригиналния израз, а негово метафорично тълкувание. Арабската дума една „означава ниско”, тя е производна на думата „дени”, която от своя страна означава „най-ниско”. Думата „ард” означава земна повърхност. Поради тази причина изразът една „ал-ард” означава „най-ниското място на Земята”.
Някои преводачи (тълкуватели), взимайки под внимание близостта на съответната област с арабите, предпочитат значението „най-близко” . Но истинското значение на думата сочи към един много важен геоложки факт, който не е възможно да е бил известен през периода, когато Коранът е бил низпослан. Когато проучим къде е най-ниската област на Земята, то ще открием, че това е мястото, където византийците са били разгромени през 613-614 година, а именно басейнът на Мъртво море (езерото Лот). Най-тежкият удар от това поражение, както споменахме и по-рано, е загубата на разположения близо до Мъртво море Йерусалим, който е символ на Християнството.
Мястото, където се провежда битката между Византийската империя и персийците, е басейнът на Мъртво море, което е разположено на пресечната точка между земите на Сирия, Палестина и днешна Йордания. И както споменахме, околностите на Мъртво море, което е на 395 метра под нивото на Средиземно море, е най-ниската област на земната повърхност. (World Book Encyclopedia, 2003, Contributor: Bernard Reich, Ph.D., Professor of Political Science and International Affairs,
Мястото, на което трябва да обърнем внимание тук, е, че височината на Мъртво море може да бъде измерена единствено със съвременни измерителни уреди. По-рано не е било възможно някой да знае, че Мъртво море е най-ниското място на Земята. Но тази област бива описана в Корана като най-ниската земя. Този факт очертава още едно доказателство за това, че Коранът е слово на Аллах и много голямо чудо, с което Аллах е дарил Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).
„Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате. И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.” (Сура Фатх, 27)
Докато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) бил в Медина, в един от сънищата си видял как вярващите влизат в Свещената джамия в безопасност и извършват поклонение в Кааба, и ги благовестил с това. Това е така, защото преселилите се от Мека в Медина вярващи оттогава не можели да влизат в Мека.
Като помощ и подкрепа Аллах низпослал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) 27-и айят от сура Фатх и му съобщил, че сънят му щял да се сбъдне и ако Аллах пожелае, вярващите щели да могат да влязат в Мека. И наистина, благодарение първо на споразумението Худайбия, а после и на завоюването на Мека вярващите влизат в Свещената джамия в безопасност, точно както се съобщава в айята. Ето така Аллах ни показва как благата вест, която е съобщил на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), се сбъдва.
Бухари предава от Ибн-и Аббас следното относно завоюването на Мека:
„Ибн-и Аббас казваше, че под мястото на завръщане, споменато в айята: „Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането...” (Сура Касас, 85), се има предвид Мека.”(Buhârî, Tefsir, Kasas Suresi 2, Kütüb-i Sitte- 729)
Но тук има нещо, на което трябва да обърнем внимание. Ако разгледаме внимателно 27-и айят от сура Фатх, ще видим, че преди завладяването на Мека се споменава и за настъпването на друго завоевание. В действителност така, както е съобщено в айята, Мюсюлманите първо завладяват Хайберската крепост, която е в ръцете на Евреите, и после навлизат в Мека. (Imam Taberi, Taberi Tefsiri, Cilt 5, Ümit Yayıncılık, İstanbul, s. 2276) В известното тълкувание на Джалалайн 27-и айят от сура Фатх е обяснен по следния начин:
„Кълна се, че Аллах изпълни съня на Своя Пророк. В годината на Худайбия, преди да потегли на поход, Пратеникът на Аллах видял в съня си как той и сподвижниците му влизат с обръснати глави в безопасност в Мека, с това благовестил и сподвижниците си. Те също се зарадвали. Когато настъпил моментът, потеглил заедно с тези, които били с него. Когато неверниците ги възпрели при „Худайбия” и се върнали обратно, това силно им натежало. Някои лицемери пък изпаднали в съмнение. Ето тогава бе низпослан този айят. „Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате. И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.” А това беше завоюването на Хайбер. И на следващата година сънят се сбъдна.” (Celâleyn Tefsiri Tercümesi, Tercüme: İbrahim Serdar, Yusuf Şensoy, Faith Enes Yayınevi, İstanbul, 1997, 3. Cilt, s. 1843)
На осмата година от преселението Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) влиза в Мека и завладява града. Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) благовестява вярващите, съществуващата ситуация въобще не е била в тази посока. Дори условията показват точно обратното, неверниците изглеждали силно решени в никакъв случай да не позволяват на вярващите да влязат в Мека. А това става причина онези, в чието „сърце има болест”, да гледат с недоверие на това, което Пророкът (Аллах да го приветства) казва. Но Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), доверявайки се на Аллах, без да се интересува от това какво биха казали хората, повярвал в това, с което Аллах го благовестил, и го съобщил на хората. Фактът, че тази информация от неведомото, която Господ е съобщил на Пророка (Аллах да го приветства), се сбъдва не след дълго, е и едно много голямо чудо, на което станали свидетели милиони хора.
Завоюването на Египет
„Вие ще завладеете Египет. Там е мястото, където (парите) се наричат „кират”. Препоръчайте добрина на народа там. Те имат един дълг и една милост (право).”(Prof. Dr. İbrahim Canan, Kütüb-i Sitte Muhtasarı Tercüme ve Şerhi, 15. cilt, Akçağ Yayınları, Ankara, s. 420)
В този свой хадис Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) благовестява за завоюването на Египет. По времето, когато Пророкът (Аллах да го приветства) съобщава тази вест, Египет се е намирал под римско владичество. Освен това, Мюсюлманите все още не разполагали с толкова голяма сила. Думите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) обаче се изпълнили и не дълго след смъртта му, по време на халифството на Омар (Аллах да е доволен от него), през 641 г. сл. Хр., Египет бил завладян от Мюсюлманите под ръководството на Амр бин Ас. (H.U. Rahman, İslam Tarihi Kronolojisi, Birleşik Yayıncılık, İstanbul 1995, s. 70-71) Това събитие е една от осъществилите се вести от неведомото, които Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил.
Завоюването на римските и иранските земи
„След като Кисра умре, няма да има друг Кисра. А когато умре и Цезар, след него няма да има друг Цезар. Кълна се в Господа, в чиито ръце е душата ми, вие ще харчите по пътя на Аллах богатствата и на двамата.” (Prof. Dr. İbrahim Canan, Kütüb-i Sitte, Muhtasarı Tercüme ve Şerhi, 15. cilt, Akçağ Yayınları, Ankara, s. 416)
Думата „Кисра”, спомената в този хадис, е наименование, използвано в миналото за назоваване на иранските царе. Наименованието „Цезар” пък е било използвано за римските владетели. В своя хадис Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благовестил вярващите с това, че богатствата и на двамата владетели ще станат техни.
Това, на което трябва да обърнем внимание тук, е, че в периода, в който Пророкът (Аллах да го приветства) е дал тази блага вест, от военна, икономическа и политическа гледна точка Мюсюлманите все още не са притежавали силата да извършат едно толкова голямо завоевание. Освен това през този период Иран и Римската империя били най-силните държави. Поради тази причина, когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) съобщил за тези две завоевания, политическите и военни обстоятелства изглеждали неподходящи за това. Тези съобщени от Пророка (Аллах да го приветства) събития обаче се изпълнили. По времето на Омар (Аллах да е доволен от него) бил завладян Иран и с това завоевание владичеството на Кисрите достигнало до своя край. (http://www.mustakiim.de/Islam/Islam%20Tarihi/bilgi5.htm)
Смъртта на Цезар и оставянето на богатствата му на Мюсюлманите пък започнало със завладяването на центровете от изключителна важност, принадлежащи на Римската империя, по време на Халифите Покровители. Започвайки от периода на Абу Бакр (Аллах да е доволен от него), били напълно завладени важните центрове като Йордания, Палестина, Дамаск, Йерусалим, Сирия и Египет, които били под владичеството на Цезар. Със завладяването на Константинопол (Истанбул) през 1453 година от османския падишах Мехмед II Фатих и рухването на Римската империя титлата Цезар е погребана в историята. (http://www.mustakiim.de/Islam/Islam%20Tarihi/bilgi5.htm) Ето така тези значителни завоевания, които по времето на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) са изглеждали невъзможни от политическа и икономическа гледна точка, се изпълнили като чудо, дарено на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) от Аллах.
Пророкът Мохамед (с.а.с) е знаел за събития, който никой друг не е знаел
В Корана Аллах ни е съобщил за едно събитие, което е с качество на чудо, в което Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е казал една тайна на някои от съпругите си. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е доверил на някои от съпругите си тайна новина, но когато една от тях издала тази тайна и я съобщила на друг, Аллах съобщил на Пророка това нейно поведение. Когато Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) казал на съпругата си, която издала тайната, че има знание за това, тя го попитала откъде е разбрал. В отговор на този въпрос Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) й казал, че Аллах му е съобщил. Аллах е представил това събитие в Корана така:
„Пророка тайно довери на една от своите съпруги новина. А когато тя я съобщи [на Аиша] и Аллах му разкри това, той сподели [с нея] част и избягна друга. И щом й го съобщи, тя рече: „Кой ти го съобщи?” Рече: „Съобщи ми го Всезнаещият, Сведущия.”” (Сура Тахрим, 3)
Благодарение на благосклонността на Аллах към Пророка (Аллах да го приветства), той е притежавал знание. Аллах му е съобщавал новини, които никой не е било възможно да знае. Това, че Аллах му е казал за грешката, която е допуснала съпругата му, е само едно от тези чудеса. Освен това, в някои айяти от Корана е съобщено как Аллах е дал знание на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) за тайните страни на хората, за техните мисли и действия, които той сам е било невъзможно да е знаел. Наред с тези сведения Аллах е съобщил и на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) за това как трябва да се държи и какво трябва да каже в техен отговор. Една част от тези айяти са, както следва:
„И казват: „Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник.” (Сура Ниса, 81)
„Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат: “Задържаха ни нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!” Изричат с езиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: “Кой ще попречи с нещо на Аллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?” Да, сведущ е Аллах за вашите дела.” (Сура Фатх, 11)
В айятите се съобщава за множество вести от неведомото, които Аллах е низпослал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Като чудо от Господа на Пророка (Аллах да го приветства) са били съобщени лъжите, капаните, нещата, които спотайват, и истинските намерения на лицемерите. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) с позволение на Аллах е можел да познае лицемерите, които се представяли за много по-различни, по изображението на лицата им. Несъмнено това е много голямо чудо. Никой не би могъл да разбере, че един човек, който изпълнява множество обреди, който точно копира поведението и начина на говорене на Мюсюлманите, който представя себе си като Мюсюлманин и дори е участвал във войните заедно с Пророка (Аллах да го приветства), е лицемерен враг на религията. Има множество хадиси, предадени от сподвижниците на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), за това как той с позволение на Аллах е разпознавал тези хора. В Корана Аллах е съобщил за това знание на Пророка (Аллах да го приветства) така:
„И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммад] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела.” (Сура Мухаммад, 30)
Сведенията за последните времена съобщени от пророка Мохамед (с.а.с.)
Последните времена са период, който ще настъпи преди Съдния ден. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) ни е съобщил множество сведения, които ще се случат през Последните времена (Последния период). Това, че тези събития се случват едно по едно през нашето време, е едно от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства). Той е описал подробно събитията, които ще настъпят 1400 години след периода, в който е живял, сякаш е видял този период със собствените си очи.
Множество знамения като разпространените по всички краища на света масови убийства, войни и сблъсъци, нарастването на покварата, това, че религиозните забрани получават одобрение, силното ускоряване на нравствената дегенерация, откритото отричане на Аллах, изоставянето на моралните ценности на Корана, това, че Мюсюлманите са изправени пред много големи трудности, безпричинното убиване на невинни хора, разпространяването на бедността и гладуването, появата на лъжливи свещеници, наклонността към магиите и гадателството, нарастването на измамничеството, подкупите и блудството, появата на лъже-месии и още множество други такива са толкова широко разпространени през Последният период, в който живеем, колкото не са били никога преди това. Това, че знаменията, които Порокът Мохамед (Аллах да го приветства) е съобщил подробно преди векове, настъпват един по един във „векът, в който живеем” във всеки един край на света точно по начинът, по който са съобщени в хадисите, несъмнено е едно от чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства).
