Планинар, който стои на върха на една планина и наблюдава забележителният пейзаж, който го заобикаля, не знае, че вижда тази необикновена прелест в мозъка си. Тази безпределна гледка обаче се формира в няколко сантиметровият зрителен център в мозъка на планинаря. А това, което вижда не е нищо друго освен извършената от мозъка интерпретация на дошлите от пейзажа лъчи. Т.е. той в действителност не вижда пейзажа, а неговото пълно копие, състоящо се от електрически сигнали.
Поради това сходство планинарят си мисли, че е изправен пред самата гледка, която е навън. Вярва, че навън съществува материя. Настоява по отношение на съществуването на планинския пейзаж, чиито първоизточник никой не е успал да види, откакто свят светува. Разбира се, съответният човек е свободен да вярва в това, т.е, че извън него съществува една планина и че той наблюдава нейния пейзаж. Но този човек никога не трябва да забравя, че след като никой не е могъл да види самата материя откакто светът е сътворен, то той казва, че "съществува" за нещо, което никой не е виждал. Единственото доказателство, с което разполага, е една илюзия, формирана в мозъка му.
При това положение можем ли да кажем, че "материята" е наименование, което хората са дали на илюзията (образите), която виждат?
Ето това е едно изключително правилно определение. Всичко, което човек знае за живота, се състои от това, което види с очите, чуе с ушите, докосне с ръцете си, с една дума от това, което възприеме чрез сетивните си органи. Досега хиляди пъти сме се срещали с милиони детайли като звездите в космоса, земята, на която живеем, милионите хора, изпълващи земята, всяко едно живо същество, което виждаме наоколо, нашият дом, мебелите в дома ни, столът, на който седим в момента, книгата, която държим в ръка. Но съществува един много съществен факт, който хората пренебрегват: Нито един човек досега не е успял да види първоизточниците на нито едно от гореизброените неща.
Хората виждат единствено формираните в мозъка копия на всеки един от заобикалящите ги детайли. Но всички те вярват в съществуването на нещото наречено "материя", което никой не е виждал. В действителност обаче материята не е нищо друго освен наименованието, което хората са поставили за обозначаване на образите, които виждат. Не е възможно нито един човек да знае какво представлява самата материя, защото нито един от тях никога не е осъществявал контакт със самата материя.
