Превъзхождащата нравственост на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства)

Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благословен човек, който е прославен и има високо място при Аллах. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), когото Аллах е предпочел пред народите и е изпратил, за да му се служи, е най-надеждният сред хората. Той представлява пример със своята почтеност и притежава превъзхождащ нрав. Той е благословеният пратеник на Аллах, който Той е дал за пример на всички хора с богобоязънта, възвишения си морал и благи нрави. Той е „муршид” (човек, който поправя хората и ги напътва) за хората. По време на целия си живот той е напътвал всички Мюсюлмани със своето милосърдие, вежливост, деликатност, толерантност, смиреност, решителност и търпеливост. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е благороден човек, който е станал пример за целия Мюсюлмански свят след него.

Ибрахим б. Мохамед от внуците на Али (Аллах да е доволен от него), описвайки Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), разказва така:

„Когато дядо ми Али (Аллах да е доволен от него) разказваше за Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), той го описваше така:

… Той бе най-великодушният, най-искреният, с най-благородния нрав и най-дружелюбният сред хората. Тези, които го видеха ненадейно, изпитваха много силно вълнение пред величествеността му, а тези, които, знаейки възвишените му качества, присъстваха на беседите му, го обичаха повече от всичко. Човек, който се опитваше да опознае приоритетите и прелестите му, признаваше неспособността си да го опише, като казваше: „Аз не съм виждал подобен на него нито преди него, нито пък след него”. Нека милостта [Молитвата, молбата за прошка и милосърдие, богослужението за Пророка (Аллах да го приветства)] и приветствието на Аллах да бъдат над него.”[1]

В обществото, в което е живял, Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) се е прославил като ал-Амин (надежден). Съществувало е всеобщо съгласие по отношение на неговата искреност и надеждност. Всъщност лицето на Божия пратеник (Аллах да го приветства) е било сияещо и благородно, така че всеки, който го видел, можел да се увери в почтеността му. Всеки, който, вслушвайки се в гласа на съвестта си, е говорил с него или е присъствал на неговите беседи, е забелязал необикновеността в него, видял е множество ясни доказателства за неговото пророчество. Разумът и проницателността му, високата нравственост, която е притежавал, са станали причина дори и съдружаващите от народа му да се обърнат към него, за да разреши разногласията между тях. 

Относно възвишената нравственост и добродетели на Пророка (Аллах да го приветства), на които сподвижниците му винаги са ставали свидетели, Ибн-и Сад предава следните сведения от Ибн-и Асакир Давуд б. Хусайн:

„Пратеникът на Аллах беше най-превъзхождащият сред народа от гледна точка на почтеността, най-прекрасният от гледна точка на нравствеността, най-съвършеният от гледна точка на общителността, най-щедрият от гледна точка на съседството, най-напредналият от гледна точка на сговорчивостта и надеждността, най-право говорещият, той беше отгледан така, че да отдава най-голямо значение на отглеждането и възпитаването. Беше в доста добри отношения с всеки. Поради тази причина го бяха нарекли „ал-Амин – изключително искрен и надежден”.”[2]

От Раби б. Хасйем пък Ибн-и Сад предава следното:

„Преди Исляма, по време на периода на невежество, всеки се обръщаше към Пратеника на Аллах, за да им разреши проблемите.”[3]

Якуб б. Суфян и Байхаки са предали следното от Ибн-и Шихаб:

„Когато курайшите отново построиха Кааба, изпаднаха в разногласие във връзка с поставянето на Хаджар-и Асвад на мястото му. Всяко едно племе искаше то да го постави. После казаха така: „Нека който мине пръв по този път, да отсъди помежду ни. Първият, който мина оттам, пък бе Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства), който по онова време бе още младеж. (Според „Надеждни пътища” (Произведенията, които описват нравствеността и живота на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), възрастта му е била тридесет и пет.) Те го направиха съдия. А той каза: „Донесете едно платно”. След това каза: „Сега поставете всички заедно камъка върху него”. След като поставиха камъка върху платното, каза: „Хайде, нека дойде водачът на всяко едно племе и да хване платното от единия край”. В резултат на това по един човек от всяко едно племе дойде и хвана платното от един край. По този начин занесоха камъка до мястото му. А той се качи отгоре и постави на мястото му камъка, който взе от тях. С порастването си спечели уважението и обичта на всички. Тъй като се прочу с почтеността си, пък му дадоха името „ал-Амин – изключително надежден човек”. Тези неща бяха, преди да му бъде низпослано откровението.”[4]

През целия си живот Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) е напътвал хората, обучавал е сподвижниците си и постоянно е говорел с идолопоклонниците, за да ги напъти по правия път. В резултат на обучението на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) хора, които живеели в пустинята и били невежи, със светлината на вярата засияли и се превърнали в хора с прекрасна нравственост. Това е голямо чудо. Наред с възвишения морал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) по време на живота му са се проявили по този начин и още множество други чудотворни качества. На тези чудеса са станали свидетели сподвижниците на Пророка (Аллах да го приветства), а понякога и самите неверници. Чудесата на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), които са все по-значими едно от друго, имат качеството си на доказателство за истината, на средство за вяра и напътствие за всички съвестни хора.

Пророкът (Аллах да го приветства) е проповядвал Ислямската религия по най-идеалния начин и е проявил голяма решителност в това. Въпреки че е бил подложен на големи мъчения, че са му били предлагани големи възможности в замяна на това да спре да съобщава религиозния морал, той отвърнал с отказ на всички тези предложения. Пророкът Мохамед (Аллах да го приветства) винаги решително е предпочитал Божието благоволение, облагите на Исляма и Мюсюлманите. Дори в ситуациите, които изглеждат най-трудни, той настойчиво се е надявал да получи помощ от Аллах, вярвал е, че Аллах винаги ще дари с победа него и вярващите. И наистина той винаги е бил под закрилата на Аллах, въпреки жестокостта и агресивността на неверниците никога не е пострадал. В Корана Аллах е съобщил за добродетелите на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства) по следния начин:

„За теб има несекваща награда. Ти наистина имаш велик нрав.” (Сура Калам, 3-4)

„Той [Коранът] е слово на достоен пратеник, имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона. Покоряват му се [ангелите] там, доверен е. И не е луд вашият другар [Мухаммад]. Той го видя на ясния хоризонт. И [вести] от неведомото не укрива.” (Сура Такуир, 19-24)

Великият Ислямски учен Имам Газали е разказал за възвишения морал на Пророка Мохамед (Аллах да го приветства), осланяйки се на сведенията, които събрал от видните хадисни учени Тирмизи, Табарани, Бухари, Муслим, Имам Ахмед, Абу Дауд, Ибни Мадже:

„Пратеникът беше с най-благия характер, най-добрият, най-справедливият и най-почтеният сред хората. Той беше най-щедрият сред хората. Фурма, ечемик или каквото и да било друго от това, с което Аллах го е дарил, той взимаше само колкото му е необходимо за една година, а останалото раздаваше по пътя на Аллах. Когато му се поискаше нещо, което притежаваше, го даваше.

Той също така бе и най-превъзходният по възпитание сред хората. Той се гневеше заради Господа, но не се ядосваше заради себе си. Дори той или сподвижниците му да претърпят щети, той прилагаше справедливото.

Пратеникът на Аллах беше най-скромният, най-красноречивият (човек, който говори открито, правилно, приятно, остроумно), с най-хубавото лице сред хората. Нито едно нещо от земните дела не го подтикваше към безпокойство.

Ходеше на посещение на болните от другия край на Медина, харесваше хубавите аромати. Седеше с бедните, ядеше със сиромасите. Отнасяше се любезно с всеки, приемаше извинението на този, който му се извинеше. Шегуваше се, но казваше истината.

Когато видеше допустими игри, не ги забраняваше, съревноваваше се със съпругите си. Не презираше сиромасите поради бедността им, на богатите пък не отдаваше почит поради богатството им, призоваваше и този, и онзи към Аллах по един и същи начин. Всеславният Аллах бе обединил в него възвишения нрав и съвършена политика...

Всеславният Аллах го е научил на всички прелести на нравствеността, на добрите пътища, на сведения относно събитията, които са се случили преди и ще се случат след това, на нещата, които ще доведат до спасение и щастие в отвъдното, и всичко, към което може да бъде изпитван копнеж и да бъде преследвано, както и това, което не трябва да бъде преследвано.

Нека Всеславният Аллах ни дари с успех в подчинението пред заповедите му и в следване на пътя му.”[5]