Изваждането на вкусни храни от почвата

В едно овощно дърво или в което и да било друго растение има толкова висок разум, знание и технология, че не могат да бъдат достигнати от човека.

В семето се съдържа информация за формата и структурата на дървото, което ще образува. По-интересното обаче е, че семето съдържа сведения и за плодът, който дървото ще роди. Плодът пък сам по себе си е едно чудо. Най-впечатляващата особеност на плода е, че напълно отговаря на вкуса на човека и е полезен за здравето му. Всеки плод си има собствен вкус и мирис. Освен това цветовете им са също изключително естетични и привлекателни. Наред с това, всеки един плод е покрит със съвършена опаковка; мандарина, портокал или банан, всеки един от тях има изключително красива и лесна за обелване опаковка.

Например портокалът можеше да бъде изключително горчив. Или пък можеше да притежава хубавият си вкус, който ние познаваме, но можеше да мирише много лошо. Цветът му също можеше да бъде с цвета на кал. Всеки плод обаче има възможно най-хубавия вкус, а този вкус и мирис се произвежда с добитите от почвата вещества. Почвата обаче не мирише много добре и има неприятен вкус. Дървото обаче поема необходимите си вещества от тази почвена маса и прекарвайки ги през някои химични процеси произвежда вкус и мирис.

Тук има още едно нещо: Ние казваме, че дървото произвежда добър аромат и вкус, но всъщност ситуацията е по-сложна. Това е така, защото представата за „добър аромат” и „добър вкус” са характерни за човека и дървото не би могло да знае дали вкусът или миризмата са хубави или не. За да може да знае това, то то трябва да има представа от естетика. То трябва да научи защо човек изпитва наслада, кой вкус му харесва, каква е структурата на езика, който притежава. След като научи всичко това, дървото ще осъществи задачата, която споменахме преди малко, т.е с веществата събрани из почвата ще извърши един съвършен химичен процес.

Невероятната дарба на дървото не се ограничава само до аромата, вкуса или цветовете. Това парче дърво знае от кои витамини има нужда човешкото тяло и ги поставя в плодовете, които произвежда. Освен това, ще видим, че това подсилване с витамини се променя според сезоните: Дърветата, които дават плод през зимата, като портокал, мандарина, грейпфрут съдържат повече витамин C в сравнение с летните плодове. Целта е покриване на недостига на витамин С, от който се нуждаят хората през студените дни на зимата.

Добре, но как така това парче дърво знае всичко това? Ако се опитаме да добием по изкуствен начин това, което дървото е извършило, то ще трябва да положим доста интензивни и продължителни усилия. На първо място, не е възможно да се произведе вкусът, който произвежда едно дърво, все още никъде по света не е изобретена машина, която да изкарва плод от почвата.

Единственото нещо, което можем да добием е аромат. Ние можем да получим миризмата на един плод в развита лаборатория в резултат на дълги процеси. Всъщност, парфюмите се добиват по този начин. Но, в действителност парфюмите не са напълно изкуствени, всички те се изготвят с помощта на есенции на различни благоуханни растения. Въпреки целият разум и технология, с които разполага човека, той не притежава способността да произвежда хубави ухания като растенията или дърветата. Поради тази причина в едно овощно дърво или което и да било друго растение има толкова високо ниво на разум, знание и технология, че човек не би могъл да го достигне. Това удивително положение пък има едно-единствено обяснение: дърветата са специално проектирани от Творец, който притежава съвършен и възвишен разум, безпределно знание и умение. Задължението на дърветата е да предоставят плодове на хората и те изпълняват тази трудна задача от сътворението на света до днес с голям успех. От кафявата и лоша на вкус почва излизат най-вкусните и благоуханни храни на света. Това е така, защото Бог е сътворил дърветата с тази цял. В един айят е повелено следното:

„И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея зърно, от което ядат. И създаваме там градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори, за да ядат от техните плодове и от онова, което със своите ръце придобиват. Не ще ли бъдат признателни?” (Коран, 36: 33-35)

Неверниците се опитват да обяснят всички живи същества в природата посредством еволюционната теория. Ако попитате един еволюционист как така едно дърво притежава такъв разум и умение, защо произвежда храна за хората, той ще ви даде единствено отговора: „станало е случайно”. Нито една случайност обаче не може да познава представата за вкусно, не може да знае вкусовете, които биха се харесали на човека, нито една случайност не може да произведе ароматите, които доставят удоволствие на човека. Нито една случайност не може да помисли да даде витамини благоприятни за човешкото тяло според сезоните, не може да регулира системите, които да осигурят това.

Случайностите винаги пораждат грешки и безпорядък. Нека си представим, че сме извършили експеримент за случайно получаване на хубав аромат. Нека напълним един голям съд с почва. Нека добавим към тази почва от разнообразните „материали” в природата: минерали, тор, растителни частици. Нека върху всичко това изсипем различни химични смеси. Нека затворим съда и изчакаме. Когато след няколко дни отворите съда, вие ще се изправите пред една от най-лошите миризми, с която никога преди това не сте се сблъсквали. Колкото и варианти на този опит да направите, вие винаги ще получите все по-лоши една от друга миризми.

Красотата, естетиката и чистотата не могат да се образуват от самосебе си. Те възникват единствено в резултат на разум и трябва специално да бъдат създадени. Трябва да помислим и върху тази страна на ситуацията: ако всички храни бяха точно както ние бихме искали, но храносмилателната ни система се бе образувала „случайно”, то ние отново щяхме да живеем в големи мъки. Например един „случайно” образуван език нямаше да притежава свойството за усещане на вкус и за човек щеше да е все едно дали яде вкусна храна или гризе дъска. Такова нещо обаче не се случва, храните и храносмилателната система са в съвършена хармония. Това, което разкрихме тук, са доказателства за милосърдието и състраданието на Бог.

Едното от имената на Бог е „Реззак”, т.е. даващият препитание и даряващ ни с блага, всяко едно, от които е сътворено по съвършен начин. В Корана е съобщено какво човек трябва да направи в лицето на това:

„... Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдете признателни! ...” (Коран, 34: 15)