1. Кълна се в зората
2. и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
3. и в четното, и в нечетното,
4. и в нощта, когато отминава!
5. Нима в това няма клетва за разумния?
6. Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
7. и с ирамитите, имащи високи постройки,
8. подобни на които не бяха сътворени по земите,
9. и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
10. и с Фараона, владетеля на войските,
11. които безчинстваха из селищата
12. и множаха в тях развалата?
13. Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.
14. Твоят Господ надзирава.
15. И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
17. Ала не! Вие не почитате сирака
18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
20. И обичате богатството с голяма любов.
21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах
22. и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,
23. и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?
24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”
25. В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,
26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава.
27. О, душа успокоена,
28. завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!
29. Влез сред Моите раби,
30. влез в Моя Рай!
