1. Кълна се в отвяващите с веене [ветрове]
2. и в носещите товар [облаци],
3. и в плаващите с лекота [кораби],
4. и в разпределящите по повеля [ангели],
5. че е истина това, което ви е обещано!
6. И че възмездието ще настъпи.
7. Кълна се в небето, осеяно с пътища!
8. Объркани са вашите слова [о, неверници].
9. Отклонява се от него онзи, който е бил отклонен.
10. Проклети да са лъжците,
11. които в бездната [на неверието] нехаят!
12. Питат: “Кога ще е Съдният ден?”
13. В този Ден върху Огъня ще бъдат измъчвани.
14. “Вкусете своето мъчение! Това е, за което бързахте.”
15. Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори,
16. ще взимат онова, което им дарява техният Господ. Преди това те вършеха добро
17. малко спяха през нощта
18. и на развиделяване молеха за опрощение,
19. и в техните имоти имаше дял за просяка и нуждаещия се.
20. За убедените на земята има знамения
21. и в самите вас. Нима не съзирате?
22. На небето има препитание за вас и там е онова, което ви е обещано.
23. А то, кълна се в Господа на небето и на земята, е истина, както това, че говорите.
24. Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?
25. Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”
26. И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,
27. и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”
28. И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.
29. И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”
30. Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”
31. Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”
32. Рекоха: “Изпратени сме при хора-престъпници,
33. за да изсипем върху тях камъни от глина,
34. белязани при твоя Господ за прекаляващите.”
35. И изведохме Ние само вярващите, които бяха там.
36. И намерихме там отдадени [на Аллах] само в един дом.
37. И оставихме там знамение за онези, които се страхуват от болезненото мъчение.
38. ... И за Муса, когато го изпратихме при Фараона с явен довод.
39. И се отвърна той със своята опора, и каза: “Магьосник или луд.”
40. И сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. Вината бе негова.
41. И за адитите, срещу които изпратихме опустошителния вятър...
42. И не остави той нищо, над което премина, без да го превърне в прах.
43. И за самудяните, когато им бе казано: “Наслаждавайте се до време!”
44. И се възгордяха пред повелята на техния Господ, [затова] мълнията ги порази, както си гледаха.
45. И не можаха да се изправят, и не им се помогна.
46. И народа на Нух [погубихме] преди. Те бяха нечестиви хора.
47. И небето изградихме с [Нашата] сила. Ние даваме простор.
48. И земята Ние разстлахме. Колко прекрасно разстиламе!
49. И от всяко нещо сътворихме двойки, за да се поучите!
50. Затова към Аллах се устремете! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
51. И не приемайте друг Бог заедно с Аллах! Аз съм Негов явен предупредител за вас.
52. Така и онези преди тях, щом дойдеше пратеник, казваха: “Магьосник или луд.”
53. Нима си завещаваха това един другиму? Не, ала те са престъпващи хора.
54. Отвърни се от тях и не ще бъдеш упрекван!
55. И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.
56. Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат.
57. Не искам от тях препитание и не искам да Ме хранят.
58. Аллах! Той е Даващия препитанието, Владетеля на силата, Всемогъщия.
59. Угнетителите имат участ като участта на техните другари. Затова да не избързват!
60. Горко на неверниците в техния Ден, който им е обещан!
