1. Алиф. Лам. Мим.
2. Аллах! Няма друг Бог освен Него - Вечноживия, Неизменния!
3. Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието
4. за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които не вярват в знаменията на Аллах, наистина има сурово мъчение. Аллах е всемогъщ, въздаващ отмъщение.
5. Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.
6. Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия.
7. Той е, Който низпосла на теб Книгата. В нея има понятни знамения, те са основата на Книгата, и други - неясни. А онези, в чиито сърца има изкривяване, следват неясното в нея, стремейки се към смут и стремейки се към тълкуването му. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването му. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Господ.” Но само разумните се поучават
8. [и зоват:] “Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.
9. Господи, Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Аллах не нарушава обещаното.”
10. Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.
11. Подобно на рода на Фараона и на онези преди тях, те взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. Аллах е строг в наказанието.
12. [О, Мухаммад] кажи на онези, които не повярват: “Ще бъдете поразени и събрани в Ада. И колко лоша постеля е той!”
13. Имаше за вас знамение в две дружини, които се срещнаха - една сражаваща се по пътя на Аллах, и друга - невярваща. И им се видяха на око двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ когото пожелае. В това има поука за прозорливите.
14. Разкрасена е за хората любовта към страстите - към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах.
15. Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За богобоязливите при техния Господ има градини, сред които реки текат - там ще пребивават вечно, - и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Аллах съзира рабите,
16. които казват: “Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!”
17. [Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.
18. Аллах свидетелства, че няма друг бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието свидетелстват същото - Той отстоява справедливостта. Няма друг бог освен Него - Всемогъщия, Премъдрия.
19. Ислямът е религията при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, едва след като знанието дойде при тях. А за невярващите в знаменията на Аллах - Аллах бързо прави равносметка.
20. И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах - аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Писанието, и на неграмотните: “Отдадохте ли се?” И ако се отдадат, вече са на правия път, а ако се отвърнат - твой дълг е само да съобщиш. Аллах наблюдава рабите.
21. Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за болезнено мъчение!
22. Те са онези, чиито дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители.
23. Не видя ли ти дарените с дял от Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им. После някои се отвръщат, противейки се.
24. Това е, защото рекоха: “Нe ще ни засегне Огънят, освен само в броени дни.” И ги заслепи в религията им онова, което бяха съчинили.
25. И как ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила, и не ще бъдат угнетени.
26. Кажи: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила.
27. Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш.”
28. Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.
29. Кажи: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила.”
30. В Деня всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще иска то да се отдалечи от нея. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.
31. Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”
32. Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се - Аллах не обича неверниците.
33. Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран
34. потомство едни от други. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
35. Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”
36. И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!”
37. И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече: “О, Мариам, откъде имаш това?” Тя рече: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.”
38. Там Закария позова своя Господ. Рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”
39. И както стоеше, молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”
40. Рече: “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”
41. Рече: “Господи, дай ми знак!” Рече: “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!”
42. И когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените от народите!
43. О, Мариам, смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд, и се кланяй с покланящите се!”
44. Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си - кой от тях да се грижи за Мариам. Не бе там и когато се караха.
45. Когато ангелите рекоха: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].
46. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”,
47. рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Рече: “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.
48. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието.
49. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.
50. [И дойдох] в потвърждение на Тората, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено... И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!
51. Наистина Аллах е моят Господ и вашият Господ. На Него служете! Това е правият път.”
52. И когато Иса почувства неверието у тях, рече: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици рекоха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че сме отдадени!”
53. Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!”
54. И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.
55. Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”
56. А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”
57. А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.
58. Това ти го четем [о, Мухаммад] от знаменията и от Мъдрото напомняне.
59. Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.
60. Истината е от твоя Господ. Не бъди от съмняващите се!
61. А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”
62. Това е истинната вест. Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.
63. А отвърнат ли се, Аллах знае сеещите развала.
64. Кажи: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас - да не служим на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”
65. О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим? Тората и Евангелието бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?
66. Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Аллах знае, вие не знаете.
67. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от съдружаващите.
68. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на вярващите.
69. Една група от хората на Писанието искаше, ако може, да ви заблуди. Ала заблуждават само себе си, но не усещат.
70. О, хора на Писанието, защо не вярвате в знаменията на Аллах, след като сте свидетели?
71. О, хора на Писанието, защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, знаейки?
72. А една група от хората на Писанието рече: “При начеването на деня вярвайте в низпосланото на вярващите, а в края му се откажете, та дано и те се преобърнат!
73. И се доверявайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате,] че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Господ.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Аллах е всеобхватен, всезнаещ.
74. Той отличава с милостта Си когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.
75. Сред хората на Писанието има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат, но сред тях има и такива, на които и динар да повериш, ще ти го върнат, само ако все над тях стоиш. Това е, защото рекоха: “Нямаме вина за неграмотните.” И изричат лъжа за Аллах, знаейки.
76. Но онзи, който изпълнява своя обет и е богобоязлив - Аллах обича богобоязливите.
77. Онези, които продават на нищожна цена обета към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено мъчение.
78. А група от тях - четейки - си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и изричат лъжа за Аллах, знаейки.
79. Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а: “Бъдете господни съгласно Писанието, което сте преподавали и изучавали!”
80. И не ще ви повели такъв да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах?
81. И когато Аллах прие обета на пророците: “Колкото и да ви дарявам от писание и мъдрост, после при вас ще дойде Пратеник, да потвърди наличното у вас. Вярвайте в него и му помагайте!”, рече: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Рекоха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!”
82. А който след това се отметне, тези са нечестивците.
83. Нима търсят друга религия освен тази на Аллах, когато на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.
84. Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”
85. А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.
86. Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че Пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знаци? Аллах не напътва хората-угнетители.
87. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на ангелите, и на всички хора
88. в него те ще пребивават вечно. Нито ще се облекчи мъчението им, нито ще се забави,
89. освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е опрощаващ, милосърден.
90. От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.
91. От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.
92. Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.
93. За синовете на Исраил бе разрешена всяка храна, освен онова, което Исраил сам си възбрани, преди да бъде низпослана Тората. Кажи: “Донесете Тората и я прочетете, ако говорите истината!”
94. А който след това измисли лъжа за Аллах - тези са угнетителите.
95. Кажи: “Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе от съдружаващите.”
96. Първият Дом, съграден за хората, е в Бека - благословен и за напътване на народите.
97. В него има ясни знамения - мястото на Ибрахим, - и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома - за онзи, който може да отиде, а който откаже - Аллах не се нуждае от световете.
98. Кажи: “О, хора на Писанието, защо не вярвате в знаменията на Аллах? - Аллах е свидетел на делата ви.”
99. Кажи: “О, хора на Писанието, защо отклонявате от пътя на Аллах онези, които са повярвали, стремейки се да изкривите пътя, а сте свидетели [на истината]? Аллах не подминава вашите дела.”
100. О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници.
101. А как не вярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник? А който се привърже здраво към Аллах, вече е напътен по правия път.
102. О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само отдадени!
103. И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.
104. И нека сред вас има общност, която зове към благото и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.
105. И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение
106. в Деня, когато лица ще побелеят и лица ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, [ще чуят]: “Нима станахте неверници, след като повярвахте? Вкусете мъчението заради своето неверие!”
107. А онези, чиито лица побелеят, те са в милостта на Аллах, в нея ще пребивават вечно.
108. Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. Аллах не иска гнет за народите.
109. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата.
110. Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.
111. Не ще ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб. После няма да им се помогне.
112. Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората. И изпитаха гнева на Аллах, и ги беляза нищетата. Това е, защото отричаха знаменията на Аллах и убиваха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха и престъпваха.
113. Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност - четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд.
114. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.
115. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.
116. А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
117. Онова, което те изразходват в земния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на хора, угнетили себе си. И не Аллах ги е угнетил, а те сами се угнетяват.
118. О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели.
119. Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Аллах знае съкровеното в сърцата.
120. Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.
121. [Припомни, о, Мухаммад] когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш вярващите по места за битката... Аллах е всечуващ, всезнаещ.
122. Когато две ваши дружини тъкмо да се провалят, Аллах ги взе под покровителство. Нека на Аллах се уповават вярващите!
123. Аллах вече ви помогна при Бадр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!
124. Когато каза на вярващите: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?”
125. Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас - тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели.
126. Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия,
127. за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, за да се върнат покрусени.
128. От теб нищо не зависи - Той или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители.
129. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е опрощаващ, милосърден.
130. О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!
131. И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците!
132. И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!
133. И надпреварвайте се към опрощение от своя Господ и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за богобоязливите,
134. които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните, -
135. и за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, - а кой освен Аллах опрощава греховете? - и не упорстват в своите деяния, знаейки, -
136. на такива наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!
137. Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на отричащите!
138. Това е пояснение за хората и напътствие, и наставление за богобоязливите.
139. И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако сте вярващи!
140. Ако вас засегна рана, то такава рана засегна и [другия] народ. Тези дни ги редуваме сред хората, за да узнае Аллах кои са повярвали и за да вземе от вас жертващи се [за вярата] - Аллах не обича угнетителите,
141. и за да пречисти Аллах повярвалите, и да съкруши неверниците.
142. Или смятахте да влезете в Рая, без Аллах да е изпитал кои от вас се борят и без да е изпитал търпеливите?
143. И възжелахте смъртта [в битка], преди да я срещнете. Но вече я видяхте с очите си.
144. Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.
145. Никой не умира иначе освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.
146. И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.
147. Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!”
148. И въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича благодетелните.
149. О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.
150. Да, Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник.
151. Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!
152. Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е владетел на благодат за вярващите.
153. [Спомнете си,] когато побягнахте нагоре и не се извръщахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И ви въздаде Той печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела.
154. После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”
155. Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете множества [при Ухуд], тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг.
156. О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха на своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.”, за да огорчи Аллах сърцата им. Аллах съживява и умъртвява. Аллах съзира вашите дела.
157. И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат.
158. И ако умрете или ви убият, при Аллах ще бъдете събрани.
159. По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.
160. Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават вярващите!
161. И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После на всяка душа ще се изплати, каквото е придобила. И не ще бъдат угнетени.
162. Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах и мястото му е Адът? Колко лоша е тази участ!
163. При Аллах те са на степени. Аллах съзира техните дела.
164. Аллах облагодетелства вярващите, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.
165. Нима когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бадр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Аллах за всяко нещо има сила.
166. Онова, което ви порази в деня, когато двете множества се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той вярващите,
167. и за да отличи кои лицемерят. И им се рече: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Рекоха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво таят.
168. На онези, които рекоха на своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи: “Тогава отблъснете смъртта от себе си, ако говорите истината!”
169. И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Господ те се препитават,
170. ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които [ще ги последват, но] все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят.
171. Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на вярващите,
172. онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.
173. За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, но вярата им се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”
174. И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Аллах е владетел на велика благодат.
175. Именно сатаната плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен един, ако сте вярващи!
176. И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска да не им отреди дял в отвъдния живот. За тях има огромно мъчение.
177. Онези, които купиха неверието вместо вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях има болезнено мъчение.
178. Неверниците да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за душите им. Удължаваме им го само за да увеличат греха си. За тях има унизително мъчение.
179. Аллах не ще остави вярващите в положението, в което сте, докато не отдели лошия от добрия. Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако вярвате и се боите, за вас има огромна награда.
180. И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за вашите дела.
181. Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците без право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното горене!”
182. То е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.
183. На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Защо тогава ги убихте, ако говорите истината?”
184. И ако теб [о, Мухаммад] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и писанията, и сияйната Книга.
185. Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.
186. Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, това е от решаващите дела.
187. И когато Аллах взе обета от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!
188. Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение.
189. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах над всяко нещо има сила.
190. В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните,
191. които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
192. Господи наш, когото вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители.
193. Господи наш, чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Господ!” И повярвахме. Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!
194. И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти никога не нарушаваш обещанието.”
195. А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена - вие сте един от друг - а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат - награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.
196. Да не те мами оживлението на неверниците по земята
197. кратко наслаждение, после мястото им е Адът. Колко лоша постеля е той!
198. Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно - прием от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.
199. Някои от хората на Писанието вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. Аллах бързо прави равносметка.
200. О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!
