1. Кълна се в зората

2. и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

3. и в четното, и в нечетното,

4. и в нощта, когато отминава!

5. Нима в това няма клетва за разумния?

6. Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

7. и с ирамитите, имащи високи постройки,

8. подобни на които не бяха сътворени по земите,

9. и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

10. и с Фараона, владетеля на войските,

11. които безчинстваха из селищата

12. и множаха в тях развалата?

13. Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

14. Твоят Господ надзирава.

15. И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

16. А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

17. Ала не! Вие не почитате сирака

18. и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

19. и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

20. И обичате богатството с голяма любов.

21. Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

22. и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

23. и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

24. Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

25. В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

26. и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

27. О, душа успокоена,

28. завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

29. Влез сред Моите раби,

30. влез в Моя Рай!