1. Кълна се в Деня на възкресението.

2. И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

3. Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

4. Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

5. Ала човек упорства в греха си

6. и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

7. Тогава, когато погледът се заслепи

8. и луната се затъмни,

9. и слънцето, и луната се слеят,

10. човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

11. Ала не! Няма убежище.

12. При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

13. Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

14. Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

15. дори да дава извинения.

16. Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

17. Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

18. И когато го четем, следвай неговото четене!

19. После неговото разясняване е Наша грижа.

20. Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

21. и изоставяте отвъдния.

22. Едни лица в този Ден ще възсияят,

23. към своя Господ ще гледат,

24. а други в този Ден ще бъдат мрачни,

25. ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.

26. А когато душата стигне гръкляна

27. и се рече: “Кой ще те избави?”,

28. и той се убеди, че [това] е раздялата,

29. и се преплете крак с крак -

30. тогава към твоя Господ ще е отправянето.

31. тогава към твоя Господ ще е отправянето.

32. Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

33. а отричаше и се отвръщаше.

34. После отиваше при своите хора с горделива походка.

35. Горко ти, горко!

36. И отново - горко ти, горко!

37. Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

38. После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

39. И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.

40. Нима Той не е способен да съживи мъртвите?