HARUN YAHYA
1. Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!
2. Ала неверниците тънат в надменност и противене.
3. Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, но вече не бе време за спасение.
4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И рекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник.
5. Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”
6. И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.
7. Не сме чували за това в последната религия. То е само измислица.
8. Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да, съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.
9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Господ - Всемогъщия, Даряващия?
10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!
11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.
12. Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, и Фараонът - владетелят на войските,
13. и народът на Лут, и самудяните, и обитателите на Горичката. Те бяха съюзени.
14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моето наказание.
15. И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.
16. И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня на равносметката!”
17. [О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни за нашия раб Дауд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.
18. Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и в зори.
19. И птиците насъбрани - всички му се подчиниха.
20. И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, и точното отсъждане.
21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?
22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”
23. [Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”
24. Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Господ за
25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.
26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на рав
27. И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тях напразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!
28. Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите да са като разпътните?
29. Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] - благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора...
30. И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
31. Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.
32. И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].
33. Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.
34. Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.
35. Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”
36. И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.
37. И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,
38. а трети - вързани в окови...
39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!
40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.
41. И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ: “Сатаната ми причини беда и мъчение.”
42. [Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”
43. И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толкова заедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.
44. “И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.
45. И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб - притежатели на сила и прозорливост!
46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].
47. И те са при Нас сред добрите избраници.
48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са сред добрите.
49. Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител -
50. градините на Адн с разтворени за тях врати.
51. Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.
52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.
53. “Това ви е обещано за Деня на равносметката.
54. Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.”
55. Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -
56. Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!
57. Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!
58. И други [мъчения] от същия вид.
59. “Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав за тях. Те ще горят в Огъня.”
60. Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”
61. Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”
62. И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?
63. Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.”
64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.
65. Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,
66. Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”
67. Кажи: “[Коранът -] това е велико известие,
68. от което вие се отвръщате.
69. Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] как спорят.
70. Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.”
71. Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек от глина.
72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведете чела до земята пред него!”
73. И се поклониха ангелите всички вкупом,
74. освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.
75. Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”
76. Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”
77. Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.
78. И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”
79. Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат възкресени!”
80. Рече: “Ще си сред отсрочените
81. до определения Ден.”
82. Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,
83. освен Твоите предани раби сред тях.”
84. Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам -
85. непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които те последват.”
86. Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които добавят от себе си.”
87. Това е само Напомняне за световете.
88. След време ще узнаете вестите в него.
