1. Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия.

2. И дадохме на Муса Писанието, и го сторихме напътствие за синовете на Исраил: “Да не приемате друг покровител освен Мен,

3. о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Той бе признателен раб.

4. Предрекохме Ние на синовете на Исраил в Писанието: “Ще рушите по земята два пъти и ще потискате с огромен гнет.”

5. И когато настъпи обещаното за първото от двете, изпратихме срещу вас Наши раби, които имаха огромна мощ, и ви издириха сред домовете. И това обещание бе изпълнено.

6. После ви дадохме надмощие над тях и ви подпомогнахме с имоти и синове, и ви отредихме повече воинска сила.

7. Ако благодетелствате, за себе си благодетелствате, а ако вършите зло, то пак е за вас. И когато настъпи обещаното за втория път - [изпратихме други], за да ви унижат и да влязат в храма, както влязоха там първия път, и съвсем да унищожат онова, което надвиха...

8. Може вашият Господ да ви помилва. И ако вие повторите, и Ние ще повторим. И сторихме Ада затвор за неверниците.

9. Този Коран напътва към най-правото и благовества вярващите, които вършат праведни дела, че ще имат огромна награда

10. и че за онези, които не вярват в отвъдния живот, сме приготвили болезнено мъчение.

11. Човек зове злото, както зове и доброто. Човек е припрян.

12. И сторихме нощта и деня две знамения. И изтриваме знака на нощта, и сторваме осветяващ знака на деня, за да търсите благодат от вашия Господ и за да знаете броя на годините, и изчислението. И всяко нещо разяснихме подробно.

13. И привързахме делата на всеки човек към неговата шия. И в Деня на възкресението ще му извадим книга, която той ще намери разтворена:

14. “Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.”

15. Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник.

16. И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.

17. И колко поколения погубихме след Нух! Достатъчен е твоят Господ - сведущ и всезрящ за греховете на Своите раби.

18. Който възжелае преходното, в него му ускоряваме каквото пожелаем за когото поискаме. После му отреждаме Ада, там ще гори порицаван, прокуден.

19. А който възжелае отвъдния живот и както подобава се старае за него, вярвайки - на тези старанието им ще се отплати.

20. За всички набавяме - и за тези, и за онези - от дара на твоя Господ. Дарът на твоя Господ не е възбранен.

21. Виж как предпочетохме едни над други, а отвъдният живот е по-велик по степени и по-велик за предпочитание.

22. И не взимай друг за Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицаван, унизен!

23. И повели твоят Господ да не служите другиму освен Нему, и към родителите - добрина! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!

24. И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!”

25. Вашият Господ най-добре знае какво е в душите ви. Ако сте праведни, на разкайващите се Той опрощава.

26. И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество!

27. Прахосниците са братя на сатаната. Сатаната към своя Господ е голям неблагодарник.

28. И ако се отдалечиш от тях, търсейки от своя Господ милост, на която се надяваш, кажи им поне блага дума!

29. И не сторвай ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не я разтваряй всецяло, та да не станеш упрекван, безпомощен!

30. Твоят Господ увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. За Своите раби Той е сведущ, всезрящ.

31. И не убивайте децата си поради страх от бедност! Ние храним и тях, и вас. Убиването им е голям грях.

32. И не пристъпвайте към прелюбодеянието! То е непристойност и е злочест път.

33. И не убивайте човек - Аллах е възбранил това, освен по право! А който бъде убит с гнет, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в убиването! На него се дава подкрепа.

34. И не пристъпвайте към имота на сирака, освен с добронамереност, докато не достигне зрелост! И изпълнявайте обета! За обета се носи отговорност.

35. И изпълвайте мярката, когато мерите, и претегляйте с точни везни! Това е най-доброто и най-хубавото за изход.

36. И не следвай онова, което не знаеш! И слухът, и зрението, и сърцето - за всички тях ще бъде питано.

37. И не върви по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш колкото планините.

38. Лошото във всичко това е омразно при твоя Господ.

39. Това е от мъдростта, която твоят Господ ти разкри. И не взимай друг за бог заедно с Аллах, та да не бъдеш хвърлен в Ада упрекван, прокуден!

40. Нима [о, съдружаващи] вашият Господ е заделил за вас синовете, а за Себе Си е взел дъщери измежду ангелите? Наистина изричате прекомерни думи.

41. И дадохме разяснения в този Коран, за да се поучат, а това им надбави само ненавист.

42. Кажи [о, Мухаммад]: “Ако имаше заедно с Него други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.”

43. Пречист е Той и е много високо, превисоко над онова, което говорят!

44. Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Той е всеблаг, опрощаващ.

45. И когато четеш Корана, спускаме невидима завеса между теб и онези, които не вярват в отвъдния живот.

46. И сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, и в ушите им - глухота. И когато споменаваш в Корана единствено твоя Господ, те обръщат гръб с отвращение.

47. Най-добре Ние знаем какво чуват, когато те слушат [скришом] и когато си шепнат, когато угнетителите си казват: “Вие следвате само един омагьосан мъж.”

48. Виж как те уподобиха и се заблудиха, и вече са неспособни да намерят пътя!

49. И казват: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?”

50. Кажи: “Дори и да сте камъни или желязо,

51. или творение от нещо, което смятате за велико!” И ще кажат: “Кой ще ни възстанови?” Кажи: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще рекат: “Кога ще бъде това?” Кажи: “Може и да е скоро.”

52. Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли.

53. И кажи на Моите раби да говорят най-хубавото! Сатаната сее раздор между тях. Сатаната е явен враг на човека.

54. Вашият Господ най-добре ви познава. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да бъдеш техен покровител.

55. Твоят Господ най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд псалми.

56. Кажи: “Позовете онези, които приемате вместо Него, но те нито могат да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят.”

57. Онези, които [съдружаващите] зоват, се стремят да се доберат до своя Господ, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Мъчението на твоя Господ е за опасение.

58. И не ще има селище, което Ние да не сме погубили преди Деня на възкресението, или да не сме измъчвали със сурово мъчение. Всичко това е записано в Книгата-майка.

59. Въздържахме се да изпратим знаменията, само защото предците ги взимаха за лъжа. И дадохме на самудяните камилата - явно знамение, а те го отхвърлиха. И изпращаме знаменията единствено за заплаха.

60. И ти казахме: “Твоят Господ обгражда хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изпитание на хората. И ги заплашваме, но това им надбавя само голямо престъпване.

61. И когато казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Рече: “Нима да се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”

62. И рече: “Да Ти покажа ли какъв е този, когото Ти почете повече от мен? Ако ми дадеш отсрочка до Деня на възкресението, аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина.”

63. Рече: “Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Адът - обилно възмездие.

64. И подбуждай с твоя глас когото можеш от тях, и ги призовавай с конниците и пехотинците си, и поделяй с тях имотите и децата, и им обещавай!” Но сатаната им обещава само измама.

65. “Над Моите раби ти нямаш власт. И достатъчен е твоят Господ за покровител.”

66. Вашият Господ е, Който придвижва за вас корабите в морето, за да търсите от Неговата благодат. Той е милосърден към вас.

67. И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви изведе на сушата, вие се извръщате. Човекът е неблагодарник.

68. Имате ли сигурност, че Той не ще накара сушата да ви погълне, или че не ще изпрати срещу вас ураган от камъни? После не ще намерите за себе си покровител.

69. Или имате сигурност, че Той не ще ви върне там повторно, и не ще изпрати срещу вас ломящ вятър, та да ви издави заради вашето неверие? После не ще си намерите в това помощник срещу Нас.

70. И почетохме Ние синовете на Адам, и ги пренасяме по сушата и морето, и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.

71. В Деня ще позовем всички хора с техните водители. Онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и не ще бъдат угнетени дори с влакънце от фурма.

72. А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя.

73. И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме [о, Мухаммад], за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел.

74. И ако не те бяхме Ние подкрепили, за малко щеше да склониш към тях.

75. Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш [мъчението на] живота и двойно - на смъртта. После не ще си намериш помощник срещу Нас.

76. И се домогваха да напуснеш земята [на Мека], за да те прогонят оттам. Тогава и те щяха да останат само малко след теб.

77. Такъв бе обичаят спрямо Нашите пратеници, които изпратихме преди теб... И не ще откриеш промяна в Нашия обичай.

78. Отслужвай молитвите от захождането на слънцето до мрака на нощта, и утринната молитва! Утринната молитва се засвидетелства.

79. И в част от нощта бодърствай с [молитва] допълнително за теб. Твоят Господ ще те въздигне на похвално място.

80. Кажи: “Господи мой, въведи ме с достойнство и ме изведи с достойнство! И дай ми за подкрепа власт от Теб!”

81. И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Несъмнено лъжата погива.”

82. И низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за вярващите, а на угнетителите той надбавя само загуба.

83. И когато дадем благодат на човек, той се извръща и се отдалечава по своя си път. А когато го засегне злото, той потъва в отчаяние.

84. Кажи: “Всеки постъпва по свой начин. Но вашият Господ най-добре знае кой е на по-прав път.”

85. И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.”

86. И ако пожелаем, Ние ще отнемем онова, което ти разкрихме - после не ще си намериш покровител срещу Нас

87. но само по милост от твоя Господ [не ще го отнемем]. Наистина благодатта Му към теб е голяма.

88. Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”

89. И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. А повечето хора се противят само от неверие.

90. И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята,

91. или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие,

92. или да направиш небето да падне - както твърдиш - върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Аллах и ангелите,

93. или да имаш дом от злато, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” Кажи [о, Мухаммад]: “Пречист е моят Господ! Не съм ли само един човек-пратеник?”

94. И пречеше на хората да повярват, когато им се яви напътствието, само това, че казваха: “Нима Аллах ни проводи човек-пратеник?”

95. Кажи: “Ако имаше на земята ангели, които да ходят спокойно, щяхме да им свалим от небето ангел-пратеник.”

96. Кажи: “Достатъчен е Аллах за свидетел между мен и вас. Той за Своите раби е сведущ, всезрящ.”

97. Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото остави в заблуда - не ще намериш за тях защитници освен Него. И ще ги съберем в Деня на възкресението по очи - слепи, неми и глухи. Мястото им е Адът. Всякога, щом позагасне, ще им добавяме пламъци.

98. Това е тяхното възмездие, защото не повярваха в Нашите знамения и казваха: “Нима след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем възкресени в ново творение?”

99. Нима не виждат, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, е способен да сътвори и подобни на тях? И отреди им срок, за който няма съмнение. А угнетителите се възпротивяват само от неверие.

100. Кажи: “Дори да притежавахте съкровищниците с милостта на моя Господ, и тогава щеше да ви се свиди поради страх от [тяхното] изчерпване. Човекът е скъперник.”

101. И вече дадохме на Муса девет ясни знамения. И питай [о, Мухаммад] синовете на Исраил как той дойде при тях и Фараонът му рече: “Мисля, о, Муса, че наистина си омагьосан.”

102. Рече [Муса]: “Ти вече узна, че тези [знамения] ги низпосла като явни доводи не друг, а Господът на небесата и на земята. И мисля, о, Фараоне, че наистина ти си погубен.”

103. И искаше да ги прогони от Земята [на Египет]. И издавихме него и всички заедно с него.

104. И рекохме след него на синовете на Исраил: “Обитавайте земята и когато настъпи обещаното за отвъдния живот, ще ви доведем стълпени.”

105. С истината го низпослахме [Корана], с истината бе низпослан. И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] само като благовестител и предупредител.

106. Ние разделихме Корана на части, за да го четеш пред хората бавно. И го низпослахме постепенно.

107. Кажи: “И да вярвате в него, и да не вярвате, дарените със знанието преди него покорно свеждат чела до земята в суджуд, когато им бъде четен.

108. И казват: “Пречист е нашият Господ! Обещанието на нашия Господ наистина се изпълни.”

109. И покорно свеждат чела до земята, плачейки, и им надбавя той смирение.

110. Кажи: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена. И не отслужвай гръмогласно своята молитва, нито я шепни, а потърси среден път в това!”

111. И кажи: “Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син и не е имал съдружник във владението, и не е имал помощник срещу безсилието. И Го прославяй с възвеличаване!