БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ: ПРОРОКЪТ ИСУС (М.Н.) ЩЕ СЕ ВЪРНЕ

Животът, преживените събития, срещнатите трудности и предприетите велики борби на избраните от Бога пратеници съдържат множество послания и поуки за всички хора. Един от пророците, който Бог дава за пример в Корана снеговия живот, борба и поведение, е Исус (м.н.).

Раждането, животът и въздигането му при Бог, всичко това са чудеса, разкрити подробно в Корана. Въпреки че Бог ни представя разказите на множество пророци, Исус (м.н.), когото Бог е подкрепил с възвишена мъдрост, се различава от останалите в няколко аспекта - той е говорел с хората още докато е бил в люлката и докато е бил на земята, е показвал безброй много чудеса на хората около него. Това, че неговото положение е различно, може да стане ясно и от факта, че той е бил въздигнат при Бог и че Коранът посочва твърдо неговото второ пришествие.

Коранът разкрива, че неверниците устройват капан, за да отнемат живота на Исус (м.н.). Според някои източници една група от предубедени Еврейски книжници и свещеници подкупили Юда Искариот, един от учениците, за да го предаде, след което те щели да арестуват Исус и да го предадат на римляните. Според същите източници свещениците нямали власт да осъдят някой на смърт и затова трябвало да скроят друг план, за да агитират римските власти. Ето така те представили Исус като враг на римската управа, тъй като римляните били силно чувствителни и безмилостни срещу тези, които не им се подчиняват. Но тези свещеници се провалили. Това е разкрито в Корана така:

И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите. (Коран, 3:54)

Както разкриват айятите, те заговорничели и искали да убият Исус (м.н.). Техните заговори обаче се провалили и те убили друг, приличащ на него, човек. По време на това събитие Бог въздигнал Исус (м.н.) при Себе си:

И изричаха: "Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах." - но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър. (Коран, 4:157-158)

Множество хора вярват в широко разпространеното предположение, че римляните са разпънали на кръст Исус (мир нему). Твърди се, че римските войници и Еврейските свещеници, които арестували Исус (м.н.), са го убили, разпъвайки го на кръст. Въпреки че някои исторически Християнски движения като Докетизма отричат това, днес Християнският свят напълно вярва в това, така както и че три дена по-късно той е възкръснал и след няколко кратки срещи с учениците си се е възнесъл на небето.

Коранът обаче твърди друго. Истината, която горецитираният айят ни разкрива, е ясна. Провокираните от Евреите римляни се опитали да убият Исус (м.н.), но без успех. Използваният в айята израз "само им бе оприличен" осветлява цялата ситуация. Исус (м.н.) не е умрял, а е въздигнат при Господа. Нещо повече, Бог насочва вниманието ни към факта, че хората, които излагат тези твърдения, нямат знание за истината.

През ранните години на Християнството се появяват няколко възгледа относно участта на Исус (м.н.). През по-късните векове и преди религиозните правила да бъдат напълно формулирани на Вселенския събор в Никея (325 г.), тези идеологически разногласия продължили да съществуват и движенията, твърдящи, че Исус (м.н.) не е бил разпънат на кръст, били обвинени в ерес и членовете им били преследвани.

Въздигането на Исус (м.н.) при Бог

Когато внимателно разгледаме думите, използвани в притчите от Корана, които представят смъртта на пророците, и айятите, които разказват за смъртта на Исус (м.н.), ще открием една важна истина. В тази глава ще разгледаме арабското значение на думите, с които се разкрива смъртта на Исус (м.н.) и на останалите пророци, както и това как те са използвани в айятите от Корана.

Използваните в Корана думи, с които се изразява смъртта или убийството на пророците, както по-долу ще разгледаме подробно, са кателе (убивам), мате (умирам), халеке (умирам), салебе (разпъвам) или още няколко други специфични думи. За Исус (м.н.) обаче в Корана е използван един много ясен израз: "не го убиха (ма калатеху) и не го разпнаха (ма салебуху)", с който се подчертава, че той не е убит по нито един от съществуващите начини. Исус (м.н.) само им е бил уподобен и се е възнесъл при Бог.

Сура Ал-Имран ни съобщава, че Бог ще прибере Исус (м.н.) и ще го въздигне при Него:

Когато Аллах рече: "О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие." (Сура Ал-Имран, 55)

Думите, съдържащи смисъла на смърт, и думата "прибера", която е употребена в сура Ал-Имран, се използват със следното значение:

1) Тевеффа: Прибирам [душата]

Използваната в айята дума "прибера" в българския език носи различно значение от това някой да умре. Когато разгледаме внимателно айятите на арабски език, ясно се вижда, че Исус (м.н.) не е умрял. В 117ти айят на сура Маида смъртта е описана по следния начин:

Казах им единствено това, което Ти ми повели: "Служете на Аллах ­ моя Господ и вашия Господ!" И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (Сура Маида, 117)

Думата "прибера", която е използвана в българския превод на Корана, съответства на арабската дума "тевеффа" и тази дума не носи значението на смърт, а на "взимане на душата". Пак от Корана разбираме, че прибирането на човешката душа не винаги означава смърт за този човек. Така например в един от айятите, където е използвана думата "тевеффа", се споменава за прибирането на душата на човек в неговия сън, а не при смъртта му:

Той е, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня, после ви възкресява през него, докато се приключи определен срок... (Сура Анам, 60)

Преведената в този айят като "прибира [душите]" дума и думата, използвана в 55ти айят от сура Ал-Имран, е една и съща, т.е. и в двата айята е употребена думата "тевеффа". В долуцитирания айят същата дума е използвана по следния начин:

Аллах прибира душите по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви ­ в съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре, и връща другата до определен срок... (Сура Зумар, 42)

Както става ясно от този айят, Бог прибира душата на този, който спи, но тъй като не му е отсъдено да умре, Той я връща до настъпването на определен срок. Един човек, който е в това състояние, не е възможно да е умрял. Неговата душа за кратко време се е отделила от тялото му и той е навлязъл в едно различно измерение. А когато се събуди, неговата душа отново ще бъде върната в тялото му.4 (Бог знае най-добре.)

Имам ал-Куртуби разяснява, че съществуват три значения на понятието вефат, което се формира от същия корен като тевеффа: вефат при смърт, вефат при сън, и последното – вефат при издигане при Господа, както е и в случая с Исус (м.н.).

2) Кателе: Убивам

Когато в Корана се описва въпрос, свързан със смъртта, обикновено се използва арабската дума "кателе", която има значението на "убивам". В сура Гафир думата "кателе" е използвана по този начин:

И рече Фараонът: "Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Господ !... (Сура Гафир, 26)

Арабското съответствие на използвания в айята израз "да убия Муса" е "актул Муса". Тази дума произхожда от глагола "кателе". В един друг айят пък същата дума е използвана по следния начин:

... убиваха пророците несправедливо ... (Сура Бакара, 61)

Арабската форма на използваната в айята дума "убиваха" е "яктулуне" и тя отново произхожда от думата "кателе". И така, както ясно се вижда и от превода, тя има значението на "убивам". Долу цитираните айяти, които съобщават за смъртта на пророците, ни помагат да видим различните начини на употреба на глагола "кателе":

… Ще запишем какво казаха и как избиваха (катлехум) пророците без право … (Сура Ал-Иран, 181)

... И някои отрекохте, а други убивате... (тактулуне) (Сура Бакара, 87)

... Кажи: "А защо преди убивахте (тактулуне) пророците на Аллах, ако сте вярващи?"... (Сура Бакара, 91)

Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват (яктулуне) без право пророците, и убиват (яктулуне) хората ... (Сура Ал-Имран, 21)

... Защо тогава ги убихте (кателтумухум), ако говорите истината?" (Сура Ал-Имран, 183)

... Той рече: "Ще те убия!"... (Ле актуленнеке) (Сура Маида, 27)

Протегнеш ли към мен ръка да ме убиеш (тактулени), аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия... (актулеке) (Сура Маида, 28)

"Убийте (уктулъ) Юсуф или го захвърлете на някоя земя…"(Сура Юсуф, 9)

И жената на Фараона му рече: "Радост за окото ­ на мен и на теб! Не го убивайте!... (ла тактулу) (Сура Касас, 9)

... "О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият (ли яктулу)... (Сура Касас, 20)

И отговорът на народа му бе само да кажат: "Убийте (уктулуху) го или го изгорете!"… (Сура Анкабут, 24)

3) Халеке: Умирам

Един друг глагол, който в Корана се използва в смисъла на убивам, е "халеке". В айятите думата "халеке" се употребява със значението на "загивам, умирам". В 34ти айят на сура Гафир, например, тя е използвана така:

...Когато умря (халеке), казахте: "Аллах не ще проводи след него пратеник."... (Сура Гафир, 34)

Арабското значение на израза, който в айята е преведен на български като "когато умря", е "иза халеке" и също носи смисъла на умирам.

4) Ел мевте: Смърт

Друга дума, която в Корана се използва за изразяване на смъртта на пророците, е "ел мевте". В айятите думата "мате" е употребена в смисъл на "умирам". Сура Саба ни осведомява за смъртта на Пророка Сюлейман (Соломон) (м.н.) по следния начин:

И когато отсъдихме да (ел мевте) умре [Сулайман], нищо не им посочи, че е мъртъв (мевтихи), освен една земна твар, която гризеше тоягата му... (Сура Саба, 14)

Друга дума, но от същия произход, пък е използвана по отношение на Яхя (Йоан Кръстител) (м.н.):

Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре (йемуту), и в Деня, когато ще бъде възкресен. (Сура Мариам, 15)

Арабското значение на преведената в този айят дума "умре" е "йемуту". Същата дума е използвана и в айятите, отнасящи се до смъртта на Пророка Якуб (Яков) (м.н.). Например в сура Бакара е употребена по следния начин:

Нима бяхте свидетели, когато смъртта (ел мевте) се приближи до Якуб... (Сура Бакара, 133)

Използваната в този айят дума "ел мевте" идва от същия корен и носи значението на смърт. В един друг айят, отнасящ се до Пророка Мохамед (м.н.), пък глаголите "кателе" и "мате" са използвани едновременно:

Мухаммад е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял (мате) или бе убит (кутиле), щяхте да се отвърнете?... (Сура Ал-Имран, 144)

Думата "мевт", която произлиза от един и същи корен с "мате" (умирам), също така е употребена в различни айяти, описващи смъртта на пророците:

... Рече: "О, да бях умряла (митту) преди това и да бях напълно забравена!" (Сура Мариам, 23)

И за никой човек преди теб [о, Мухаммад] не отредихме да е безсмъртен (ел хулде). Щом и ти ще умреш (митте), нима те ще бъдат безсмъртни? (Сура Анбиа, 34)

"и Който ще ме умъртви (юмитуни), а после ще ме съживи..." (Пророка Ибрахим) (Сура Шуара, 81)

5) Халид: Безсмъртен

Думата "халид" е друга употребявана в айятите дума, която не изразява пряко нито умирам, нито убивам, а безсмъртие. Думата "халид" носи смисъла на нещо постоянно, продължително. В сура Анбиа думата "халид" е използвана по следния начин:

И [пратениците] не ги сторвахме с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни (халидийне). (Сура Анбиа, 8)

6) Салебе: Разпъвам

Една от думите, които се използват при описването на смъртта на пророците, е "салебе" (разпъвам). Значението на глагола "салебе" е "обесвам, разпъвам на кръст и екзекутирам". Този глагол е използван в айятите по следния начин:

... но не го убиха и не го разпнаха (ма салебу)... (Сура Ниса, 157)

...единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат (усаллибеннекум) на кръст...(Сура Юсуф, 41)

...да бъдат убити или разпънати (юсаллебу)... (Сура Маида, 33)

Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна (усаллибеннекум). (Сура Араф, 124)

... Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна (усаллибеннекум) по стволовете на палмите... (Сура Та Ха, 71)

...Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна (усаллибеннекум). (Сура Шуара, 49)

Както се вижда и от айятите, относно прибирането на душата на Исус (м.н.) и смъртта на другите пророци са използвани доста различаващи се една от друга думи. С айятите от Корана Бог ни съобщава, че Исус (м.н.) не е убит, нито разпънат, че на хората е показано само негово подобие, че душата му е прибрана и Той го е въздигнал при Себе си. Докато за Исус е използван глаголът "тевеффа", който е със значението на "прибирам душата", то за останалите пророци са използвани думи като "кателе" и "мевт", които обозначават обикновената смърт. Тази информация ни показва още веднъж колко необикновен е Исус (м.н.).

Второто пришествие на Исус (м.н.) на Земята

Въпросът относно второто пришествие на Пророкът Исус (мир нему) е оповестен ясно в Корана и хадисите на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). В множество айяти и хадиси съществуват определени изрази относно тази тема.

Доказателства от Корана

Доказателство I:

"... и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха..."

Първият от айятите, които съдържат знамения относно второто пришествие на Исус (м.н.), е 55ти айят от Сура Ал-Имран:

Когато Аллах рече: "О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие." (Сура Ал-Имран, 55)

Забележителното в този айят е изразът "до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха". В Корана се споменава за съществуването на една група, която ще се покори на Исус (м.н.), и до Деня на възкресението Бог ще ги стори превъзхождащи над онези, които не са повярвали. Добре, но кои са тези, които са се покорили? Апостолите, живели по времето на Исус (м.н.), или Християните, които живеят днес?

По времето на Исус (м.н.) хората, които го последвали, били много малко. След неговото напускане на земята в религията започнала една бърза дегенерация. Нещо повече, хората, които били известни като апостоли, били принудени да живеят под един жесток натиск. През следващите две хиляди години хората, които вярват в Исус (м.н.) (Християни), лишени от всякаква политическа сила, биват подложени на същия натиск. При това положение не бихме могли да твърдим, че живелите в миналото Християни са превъзхождали неверниците, както и че този айят се отнася за тях. Когато погледнем към живеещите днес Християни, пък виждаме, че същността на Християнството се е променила и се е формирала една вяра, различна от проповядваната от Исус (м.н.) божия религия. Те приели изкривено вярването, че Исус (м.н.) е Божий син (Пречист е Бог!), и започнали да изповядват триединството (Светата троица: Отец, Син и Светия дух). В такъв случай ние не можем да приемем, че значително отдалечилите се от истинската вяра съвременни Християни са тези, които са се покорили на Исус (м.н.), защото в много от айятите на Корана Бог ни съобщава, че хората, които вярват в "Светата троица", са в заблуда.

Неверници са онези, които казват: "Аллах, това е третият от троицата." А няма друг Бог освен единствения Бог… (Сура Маида, 73)

При това положение изразът "до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха" съдържа едно ясно знамение. Това трябва да е една група, която ще се подчини на Исус (м.н.) и ще живее до Деня на възкресението. Без съмнение тази група ще се появи непосредствено с второто пришествие на Исус (м.н.). И тези, които ще му се подчинят, по време на повторното му идване на земята, до Деня на възкресението ще бъдат поставени над неверниците.

Освен това, използваният в края на айята израз "... После при Мен ще се завърнете ..." също пробужда интерес. След като Бог съобщава, че ще стори тези, които последват Исус (м.н.) над неверниците, Той повелява, че всички, включително и Исус (м.н.), ще се върнат при Него. "Да се завърнат при Бог" означава да умрат. Ето защо това би могло да е показател, че след като Исус (м.н.) се завърне на земята в един близък до Съдния ден период ще настъпи и неговата смърт. (Бог знае най-добре.)

Доказателство II:

"...няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт..."

След свързаните с този въпрос айяти 156-158 от сура Ниса, които разгледахме, в 159ти айят Бог ни съобщава следното:

Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях. (Сура Ниса, 159)

Изключително забележителен е употребеният в горния айят израз "няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт". Арабското съответствие на това изречение е "... ве ин мин ехлил китаби илля леюминенне бихи кабле мевтихи". Някои от тълкувателите, смятайки, че местоимението "него" се отнася за Корана, а не за Исус (м.н.), правят интерпретации, според които хората на Писанието, преди да умрат, ще повярват в Корана. Но използваното в този айят местоимение "него" е същото като тези, използвани в предходните два айята, които безспорно се отнасят за Исус (м.н.):

157ми айят на сура Ниса:

И изричаха: "Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах." – но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.

158ми айят на сура Ниса:

Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е всемогъщ, премъдър.

Няма никакво доказателство за това, че местоимението "него", използвано в айята, който следва непосредствено след тях, се отнася за нещо друго освен за Исус (м.н.).

159ти айят на сура Ниса:

Сред хората на Писанието няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях.

От друга страна, доста забележителна е втората част на изречението от айята "в Деня на възкресението той ще е свидетел против тях". В Корана се съобщава, че в Деня на възкресението езикът, ръцете и краката (Сура Нур, 24; Сура Йа Син, 65), слухът, зрението и кожата им (Сура Фуссилат, 20-23) ще свидетелстват против тях. В нито един айят обаче не се споменава за това, че Коранът ще е свидетел. Ако приемем, въпреки че в първата част на изречението няма никакво доказателство, било то от граматична или от логическа гледна точка, че се отнася за Корана, то следователно твърдим, че и използваното във втората част на изречението местоимение "него" се отнася за Корана. За да твърдим това обаче, ни е необходим един ясен айят.

Когато погледнем към Корана, ще видим, че винаги преди и след айятите, в които е използвано същото местоимение (подобно на Сура Тарик, 13; Сура Такуир, 19; Сура Намл, 77 и Сура Шуара, 192-196), се споменава за Корана. Поради тази причина не остава никакво място за спор. След като нито преди, нито след, нито пък в самия айят се говори за Корана, то тогава би било грешно да твърдим, че този айят се отнася за Корана. В айята много явно се споменава, че хората ще повярват в Исус (м.н.) и той ще им бъде свидетел.

Второто нещо, което ще отбележим по отношение на значението на айята, е свързано с интерпретирането на израза "преди неговата смърт". Някои хора смятат, че този израз означава, че хората на Писанието ще повярват преди своята смърт. Според тази интерпретация всеки човек от хората на Писанието преди своята собствена смърт непременно ще повярва в Исус (м.н.). Познатите от времето на Исус (м.н.) като Евреи хора на Писанието не само че не му повярвали, но и се опитали да го убият. От друга страна, би било неразумно да кажем, че Евреите и Християните, живели и умрели след Исус (м.н.), са повярвали в него – по начина, по който Коранът ни съобщава.

И в заключение, след като направихме тази съдържателна оценка на айята, можем да кажем, че смисълът му е следният: "Преди Исус (м.н.) да умре, всички хора на Писанието ще му повярват".

Когато разгледаме айята с неговото истинско значение, се изправяме срещу едни доста очевидни факти.

Първо: очевидно е, че айятът се отнася за бъдещето, защото става въпрос за смъртта на Исус (м.н.). А както вече изяснихме, той не е умрял, а се е възнесъл при Бог. Исус (м.н.) ще дойде отново на земята и като всеки друг човек, след като живее известно време, ще умре. Второ: всички хора на Писанието ще повярват в Исус (м.н.). Това е събитие, което още не се е случило, но със сигурност ще се случи. Именно поради тази причина с използваното местоимение и израза "преди неговата смърт" се има предвид Исус (м.н.). Хората на Писанието ще го видят, ще го опознаят, ще му се подчинят, докато е жив, и в отвъдния свят Исус (м.н.) ще свидетелства за тях. (Бог знае най-добре)

Доказателство III:

"Той е знак за Часа..."

Един друг айят, свързан с повторното пристигане на Исус (м.н.) през последните времена, е 61ви айят на сура Зухруф. В тази сура от 57ми айят нататък се разказва за Исус:

И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето ­ твоят народ му се подигра!

И рекоха: "Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?" Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил. И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас да останат на земята. (Сура Зухруф, 57-60)

В 61ви айят, който следва веднага след тези айяти, се споменава за това, че Исус (м.н.) е знамение за Съдния ден:

Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път. (Сура Зухруф,61)

Бихме могли да кажем, че този айят носи ясен знак за връщането на Исус (м.н.) на земята през последният период. Това е така, защото той е живял шест века преди низпославането на Корана. Следователно ние не можем да определим неговата първа поява като "знак за Часа", т.е. като знамение за настъпването на Съдния ден. Това, което този айят в действителност ни показва, е фактът, че Исус (м.н.) отново ще дойде на земята през последният период, т.е. в периода преди настъпването на Съдния ден, и това ще бъде знак за приближаването на Часа. (Бог знае най-добре)

Арабското съответствие на използвания в този айят израз "Той е знак за Часа" е "Иннеху ле илмун лиссаати". Има хора, които интерпретират използваното в този израз местоимение "ху" като "Коран". Но както бяхме споменали и по-горе, когато местоимението "ху" –"той (него)", се използва, за да замести думата Коран, то задължително преди, след или в самия айят трябва да има и други изрази, които да се отнасят до Корана. С местоимението "ху" не може да се замества думата Коран, когато е използвано на места, третиращи други теми. Нещо повече, ако погледнем към айята, предхождащ разглеждания от нас айят, ще видим, че и там е използвано същото местоимение, с което много ясно се има предвид Исус (м.н.):

Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил. (Сура Зухруф, 59)

Тези, които казват, че това местоимение се отнася за Корана, показват като доказателство израза "и не се съмнявайте в него, и Ме следвайте", който е използван в следващия айят. Но айятите преди този израз се отнасят изцяло за Исус (м.н.), следователно по-логично е местоимението "ху" да е свързано с предходните айяти и да се отнася за Исус (м.н.).

Големите Ислямски учени, осланяйки се на айяти или достоверни хадиси, също твърдят, че с това местоимение се има предвид Исус (м.н.). В коментарите на Елмалъ Хамди Язър е дадено следното обяснение:

"Той със сигурност е знак за Часа, той е знамение, доказателство за това, че часът ще настъпи и мъртвите ще бъдат възкресени. Защото взимайки под внимание било то чудотворната поява, било то съживяването на мъртвите или известяването за възкресението, Исус (м.н.) е доказателство за това, че Денят на възкресението ще настъпи и както в хадисите се приема, той е знамение за Съдния ден." 5

Доказателство IV:

"... Ще го научи на Тората, на Евангелието и на Книгата..."

Други айяти, които ни съобщават за второто пришествие на Исус, са следните:

Когато ангелите рекоха: "О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах]. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.", ­ рече тя: "Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?" Рече: "Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: "Бъди!" И то става. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието." (Сура Ал-Имран, 45-48)

В айята се съобщава, че Бог ще научи Исус (м.н.) на Тората, на Евангелието и на "книгата". Безспорно от изключително значение е да знаем коя е тази "книга". Същият израз е употребен и в 110ти айят на сура Маида:

Когато Аллах рече: "О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Евангелието. И ето, сътворяваш от глина образ на птица ­ с Моето позволение, и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение..." (Сура Маида, 110)

Когато разгледаме внимателно думата "книга", ще видим, че тук се има предвид Коранът. Освен Тората и Евангелието на земята е известна още само една божия книга, а тя е Коранът. (Низпосланите на Дауд (Давид) (м.н.) Псалми са включени в Стария Завет) В още един айят – 3ти айят от сура Ал-Имран, наред с Тората и Евангелието е използвана думата "книга", с която се означава Коранът:

Аллах! Няма друг Бог освен Него ­ Вечноживия, Неизменния! Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тората и Евангелието. (Сура Ал-Имран, 2-3)

Други айяти, в които думата "книга" сочи към Корана, са следните:

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях (Тората) ­ а още отпреди бяха молили за помощ срещу неверниците, ­ и щом при тях дойде онова, което [вече] знаеха, не повярваха в него. Проклятието на Аллах е над неверниците. (Сура Бакара, 89)

Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели. (Сура Бакара, 151)

При това положение ние спокойно можем да смятаме, че третата "книга", на която Исус (м.н.) ще бъде научен, е Коранът и че това ще бъде възможно единствено при неговото второ пришествие през последния период. Това е така, защото Исус (м.н.) е живял 600 години преди низпославането на Корана и не може и дума да става да е бил научен на него отпреди това. Следователно напълно логично е да смятаме, че Исус (м.н.) ще бъде научен на Корана при неговото второ пришествие. Когато погледнем към хадисите на Пророка Мохамед (м.н.), разбираме, че при завръщането на Исус (м.н.) на земята той ще властва не с Евангелието, а с Корана. А това напълно съответства на смисъла на айята. (Бог знае най-добре.)

Доказателство V:

" Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам..."

Наред с всичко това айятът: "Примерът с Иса пред Аллах е като примера с Адам..." (Сура Ал-Имран, 59) също може да ни показва, че Исус (м.н.) ще се върне на земята. Като цяло тълкувателите обръщат внимание на факта, че и двамата пророци са се родили без бащи. Така както Адам (м.н.) е бил сътворен от пръст единствено посредством изречената от Бог дума "Бъди!", така и Исус (м.н.) е роден без баща само с думата "Бъди!". Но айятът може да съдържа и още един знак. Подобно на Адам (м.н.), който е бил спуснат на земята от рая, така през последният период може би и Исус (м.н.) ще бъде спуснат. (Бог знае най-добре.)

Така както се вижда, отнасящите се до Второто пришествие на Исус (м.н.) айяти от Корана са много ясни и ни карат да се замислим. За никой друг пророк, чието име е споменато в Корана, не са използвани думи, подобни на тези. За Исус (м.н.) обаче са използвани всички изложения от този тип. Значението на това е много ясно.

Доказателство VI:

"... в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен..."

Друг айят от Корана, който съобщава за смъртта на Исус (м.н.), е следният:

"И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!" (Сура Мариам, 33)

Когато разгледаме този айят заедно с 55ти айят от сура Ал-Имран ще видим, че те сочат към един много важен факт. В айята от сура Ал-Имран се съобщава, че Исус (м.н.) се е възнесъл при Бог. В този айят не се съобщава нито за умиране, нито за убиване. Но в 33ти айят от сура Мариам се споменава за деня, когато Исус (м.н.) ще умре. Тази смърт от своя страна е възможна само след като Исус (м.н.) се появи за втори път на земята, поживее известно време и след това умре. (Бог знае най-добре.)

Доказателство VII:

"... с хората да говориш в люлката и като възрастен (кехлен)..."

Друго доказателство за това, че Исус (м.н.) отново ще се върне на земята, е думата "кехлен" (възрастен), която е използвана в айятите 110 и 46 на съответно сурите Маида и Ал-Имран. В айятите е низпослано следното:

Когато Аллах рече: "О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен (кехлен)!... (Сура Маида, 110)

"И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее (кехлен), и ще бъде от праведниците." (Сура Ал-Имран, 46)

В Корана това представяне е използвано единствено в горните два айята и единствено за Исус (м.н.). Значението на думата "кехлен", която е употребена, за да ни представи Исус (м.н.) като възрастен, е "човек на възраст между тридесет и петдесет години, който е напуснал юношеската възраст и е навлязъл в периода на зрялост". Ислямските учени интерпретират тази дума като "периодът след 35-годишна възраст".

Според хадиса с разкази на Ибни Аббас Исус (м.н.) се е възнесъл на небето още докато е бил млад, на около 30 години, и след като се върне на земята, ще живее още четиридесет години. Осланяйки се на този хадис, Ислямските учени твърдят, че Исус (м.н.) ще достигне своята старост след второто си пришествие на земята и затова тези айяти са доказателство за пришествието на Исус (м.н.). 6 (Бог знае най-добре.)

Когато разгледаме внимателно въпросните айяти, ще видим, че това тълкувание на Ислямските учени е много точно. Когато погледнем към Корана, виждаме, че такова представяне е използвано само за Исус (м.н.). Всички пророци са разговаряли с хората и са ги призовавали към религията. Всеки един от тях е изпълнил този свой дълг на проповед в зряла възраст, но нито един от тези пророци в Корана не е представен по този начин. Това представяне е използвано единствено за да ни даде информация за Исус (м.н.) и да означи едно чудотворно събитие. Защото последователното използване на думите "в люлката" и "като възрастен" отправя вниманието ни към два големи чудотворни периода.

Така например Имам Табер в своето произведение със заглавие "Тълкувания на Табери" ("Taberi Tefsir") обяснява използваните в съответните айяти изрази:

"Тези изрази (от сура Маида, 110) показват, че Исус (м.н.) ще слезне от небето, за да може да говори с хората, в период, когато ще достигне старост и ще завърши своя живот. Защото, когато бе въздигнат на небето, той бе още млад...

В този айят (сура Ал-Имран, 46) се съдържа доказателство, че Исус (м.н.) е жив. И искрените Мюсюлмани са на същото мнение, защото в айята се съобщава, че той ще говори с хората и когато стане възрастен. А той може да остарее единствено когато слезе от небето." 7

Тълкуванията на думата "кехлен", така както и останалите сведения от Корана, ни показват, че Исус (м.н.) ще се върне отново на земята. (Бог знае най-добре) Без съмнение това е блага вест и израз на благосклонността на Бог към вярващите. Те са отговорни да го подкрепят и защитават по най-подобаващият начин и да живеят според религиозните морални ценности, към които Исус (м.н.) ще ги призовава.

Доказателства от хадисите

Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е разкрил в своите хадиси множество важни факти за завръщането на Исус (м.н.), както и някои от нещата, които ще се случат преди и след това събитие. Цялата тази информация е от "неведомото" и, както е разкрито в следния айят, му е била дадена от Бог:

Знаещият неведомото. Той на никого не разкрива Своите тайни, освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [ангели] пазители. (Сура Джинн, 26-27)

Господ също така разкрива, че изпраща мъдрост на Пророка Мохамед (с.а.с.) в съня му:

Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина. "Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате." И знае Той, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа. (Сура Фатх, 27)

Бог дарява Пророка Мохамед (с.а.с.) с такава мъдрост с цел да подкрепи и помогне на него и на всички искрени вярващи с него.

Една част от тази разкрита информация е относно знаменията за Последния период. Най-същественото от тези откровения е за Второто пришествие на Исус. Хадисите относно Последния период могат да бъдат открити в сахих (официално признатите) хадиси, като Риядх aс-Салихин на Имам Навави, Aл-Mуватта на Имам Малик, Сахих на Ибн Хузайма и Ибн Хиббан, Муснад на Ибн Ахмед Ханбал и Абу Дауд aл-Taялиси. От тези източници научаваме, че Пророкът Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари) е разкрил множество важни неща за Исус (мир нему), всяко едно от които се смята за таватур (надеждно).

Пророкът Мохамед (с.а.с.) е разкрил в своите хадиси, че религиозният морал ще властва по цял свят; ще господства мир, справедливост и благоденствие; и че всичко това ще бъде постигнато от Исус (м.н.), който ще обедини Християнския и Ислямския свят. Днес множество общества са под влиянието на антирелигиозни философии и произтеклите от тях модели са очевидни. Проблеми като безнравственост, наркомания, тероризъм и бедност изискват Християни и Мюсюлмани да се обединят и да се борят срещу тях на интелигентно ниво. Социалната структура на света днес прави неизбежен съюза между Исляма и Християнството. Имайки предвид Християнското влияние върху лидерите на развитите държави в света, то бихме си представили ясно какво ще бъде влиянието при евентуалното съюзяване на Исляма и Християнството в рамките на няколко години.

Хадисите за Исус (м.н.) са "тaватур"(надеждни)

Хадисите, отнасящи се до Второто пришествие на Исус (мир нему), са надеждни [таватур]. Извършените проучвания показват, че учените споделят този възглед. Значението на таватур е "предание, което се съобщава по множество различни канали от разказвачи и вещи лица и по този начин се изключва вероятността да бъде изкривено." 8

Ислямският учен Саид Шариф aл-Джурджани обяснява понятието таватур хадиси по следния начин:

Новините мутаватир са новини, относно които множество разказвачи се съгласяват до такава степен, че по традиция не е възможно толкова много разказвачи да постигнат съгласие по една лъжа. Случаят е такъв, ако твърденията и значенията си съответстват, то това се нарича мутаватир лафзи [словесен мутаватир]. Ако има общо значение, но противоречие между твърденията [думите], то тогава това се нарича мутаватир-и манави [мутаватир по смисъл]. 9

В своя "Aл-Taсрих фи ма Taватара фи Нузул ал-Maсих" великият учен на хадиси Mухаммад Анвар Шах Kaшмири пише, че хадисите относно Второто пришествие на Исус (м.н.) са надеждни, и цитира 75 хадиса и 25 творби на другарите на Пророка Мохамед (с.а.с.) или на такива, които са ги видели.

В суннитската Ислямска школа Имам Абу Ханифа е събрал най-много хадиси за Второто пришествие на Исус (м.н.). В последната част на своя "Aл-Фикх aл-Aкбар" казва така:

Появата на Даджал (Антихрист), Яджудж (Гог) и Маджудж (Магог), изгряването на Слънцето от запад, спускането на Пророка Исус (м.н.) от небесата и други знамения за Съдния ден са истински и неизбежни според достоверните хадиси. 10

Второто пришествие на Исус (м.н.) е едно от десетте най-големи предзнаменования на Съдния ден и множество Ислямски учени са изучили много подробно тази тема. Когато всичките тези възгледи бъдат разгледани заедно, то става очевидно, че съществува съгласие по отношение на това събитие.

Така например в своята творба "Lаваки Aл-Aнвар Aл-Бaхиях" Имам aл-Сaфарини казва, че Ислямските учени са на същото мнение по този въпрос:

Целият уммах (Мюсюлманската общност) е в съгласие по въпроса, че Пророкът Исус (м.н.), синът на Мария, ще се завърне. Не съществува никой, който да съблюдава Мюсюлманските закони и да се противопостави на това. 11

В своите коментари "Рух aл-Ma`aми" великият Ислямски учен Саид Махмуд Aлуси дава примери от възгледите на други Ислямски учени и обяснява, че Ислямската общност е постигнала съгласие по отношение на Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) 12, че информацията, свързана с този въпрос, е общоизвестна до степен на мутаватир по смисъл и че е от голямо значение да се вярва в завръщането на Пророка Исус (м.н.) на Земята.

Имам Кавтари също изразява своето мнение относно пришествието на Пророка Исус (м.н.), както следва:

Таватур (надеждност) на хадисите относно Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) е мутаватир-и манави (мутаватир по смисъл). Въпреки че всеки един от сахих (сигурен) и хасен (валиден) хадисите могат да имат различни значения, всички те са в съгласие относно Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.). Това всъщност е факт, който е невъзможно да бъде отречен от човек, който е добре запознат с хадисната наука... Хадисите, свързани с появата на Махди, Даджал (Антихрист) и Второто пришествие на Исус (м.н.), са таватур. Това несъмнено не е въпрос, който се смята за съмнителен от страна на експертите по хадисна литература. Причината, поради която някои, които се занимават с Илм aл-Kaлaм (теологична наука) и наред с това смятат за необходимо да се вярва в хадисите, свързани със знаменията за Съдния ден, имат съмнения относно това дали някои от хадисите са мутаватир или не, се дължи на недостатъчното познаване на хадисите. 13

Великият Ислямски учен Ибн Катир, след като представя тълкуванието на айятите и обяснението на хадисите, свързани с темата, изказва своето мнение така:

Toва са хадиси, преразказани от Божия Пратеник (с.а.с.) като мутаватир, и в тях има обяснения за това как и къде ще се появи Пророкът Исус (м.н.)... Достоверните и мутаватир хадиси за завръщането на Пророка Исус (м.н.) на Земята в благородното му тяло не могат да бъдат тълкувани по друг начин. Следователно всеки, който притежава и прашинка вяра и честност, трябва да повярва във Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.). Единствено този, който се противопоставя на Божията Книга, Неговия Пратеник и Сунната, може да отрече Второто пришествие на Исус (мир нему) на Земята. 14

Друго обяснение относно факта, че хадисите са на ниво таватур, е следното:

Мухаммад ал-Шавкани твърди, че е събрал 29 хадиса и след като ги предава един по един, казва така: "Както бихте могли да видите, нашите хадиси са достигнали нивото на таватур (надеждност). С това ние достигаме до заключението, че хадисите за очакваните Махди, Антихрист и Второто пришествие на Исус са мутаватир (автентични)." 15

Aт-Tирмизи, Aбу Давуд, aл-Бaззaз, Ибн Maджах, aл-Хаким, aл-Taбарани и aл-Mусли са записали множество хадиси, разказани от другарите на Пророка (с.а.с.), като `Aли, Ибн `Aббас, Ибн `Умар, Taлха, Aбу Хурайра, Aнас, Aбу Сa`ид aл-Kхудри, Умм Хабиба, Умм Салама, `Aли aл-Хилали и `Aбдуллах ибн aл-Haрит ибн Джаз, на базата на чиито разкази са основали своите сборници. 16 Например Ибн Хаджр Aл-Хайтхами в своята книга "Ал-Сава'ик Aл-Mухрика", aл-Шабланджи в своята книга "Нур aл-Aбсар", Ибн Саббагх в книгата си "Ал-Фусул Aл-Mухимма", Мухаммад ибн 'Aли aл-Саббан в книгата си "Ис`аф aр-Рaгхибин фи Сират aл-Mустафа вa Фада'ил Aхл Байтихи aт-Taхирин" и Mухаммад Амин Суваиди в своята книга "Саба'ик aз-Захаб" пишат, че хадисите относно Второто Пришествие на Исус (м.н.) са надеждни. 17

Тези хадиси са записани от учените и хадисните експерти Aхл aс-Суннах. Например Aбу Давуд, Ибн Ахмад Ханбал, aт-Tирмизи, Ибн Maджах, aл-Хаким, aн-Наса'и, aл-Taбарани, aл-Рaвaджини, Aбу Ну`айм aл-Исфахани, aд-Дайлами, aл-Байхаки, aс-Салаби, Хамаваини, Maнави, Ибн aл-Джавзи, Mухаммад ибн `Aли aл-Саббан, aл-Maварди, aл-Kханджи aл-Шафи, aс-Самани, aл-Kхваризми, aш-Шарани, aд-Дaрaкутни, Ибн Саббагх aл-Maлики, Mухиббуддин aт-Taбарани, Ибн Хаджр aл-Хактхами, Шаикх Maнсур `Aли Насиф, Mухаммад ибн Taлха, Джалалуддин aс-Суюти, aл-Куртуби, aл-Багхави и още много други са разгледали този въпрос в своите книги.

`Aбд aл-Фаттах Aбу Гхудда разкрива, че хадисите относно пришествието на Исус (м.н.) на Земята и убиването на Антихриста са достигнали степен на мутаватир.18 В своята "Назм aл-Mутанатир мин aл-Хадит aл-Mутаватир"19 aл-Kaттани посочва, че "пришествието на Исус (м.н.) е установено от Сунната и Иджма aл-Уммах (консенсус на Ислямската общност) и хадисите по тази тема, както и тези за Антихриста и Махди са мутаватир". В своите коментари "Aл Бахру Aл-Mухит" Ибн Aтия aл Гарнати казва, че Ислямската общност споделя общото вярване, че Пророкът Исус (мир нему) е жив, ще се върне на Земята през Последния период и че хадисите по този въпрос са мутаватир.

Тези книги показват колко огромен брой хадиси съществуват по тази тема. Нещо повече, хадисите, които разкриват Второто пришествие на Исус (м.н.) през Последния период като знамение за Съдния ден, могат да бъдат открити в главните книги източници на хадиси, като тези на aл-Бухари и Муслим. Някои от тях са, както следва:

Докато не станете свидетели на десетте знамения, Съдният ден няма да настъпи... Едното от тях е пришествието на Исус (м.н.)... (Муслим)

Кълна се, че синът на Мария [Исус (мир нему)] със сигурност ще се появи в долината Равха, за да извърши поклонението Хадж или Умрах, или и двете. (Сахих Муслим)

Съдният ден няма да настъпи, докато не видите десет знамения: пушека, Даджал (Антихриста), Даббетюл арз (звяра), изгряването на Слънцето от запад, пришествието на Исус (м.н.), сина на Мария ... (Сахих Муслим)

Кълна се в Този, който държи душата ми в ръцете си, че синът на Мария [Исус (мир нему)] скоро ще се появи сред вас хората като справедлив владетел. (Сахих aл-Бухари)

Тогава Исус (м.н.), синът на Мария, ще слезне и техният (Мюсюлмански) пълководец ще го покани да дойде и да ги предводи в молитвата, но той ще каже: "Не, някой сред вас е водач над някои (сред вас)". (Сахих Муслим)

"Какво ще направите, когато синът на Мария [Исус (мир нему)] слезне сред вас и отсъжда сред хората съобразно закона на Корана?" (Сахих aл-Бухари)

Ислямските учени смятат пришествието
на Пророка Исус (м.н.) за въпрос на акидах (вяра)

В почти всяко едно произведение, в което привържениците на Сунната разглеждат същността на вярата, се споменава за Второто пришествие на Пророка Исус (м.н.) на Земята преди Съдния ден, неговата борба срещу Антихриста и начинът, по който го убива, и разпространяването на морала на истинската религия из целия свят. Оценявайки доказателството от Корана и сведенията, дадени ни от хадисите, взети заедно, Ислямските учени приемат вярването в завръщането на Пророка Исус (м.н.) като важен принцип на вярата. Обясненията в тази насока са, както следват:

1. В айят 157 на сура ан-Ниса от Корана Бог повелява: "... но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен ...". Този айят, наред с още много други, разкрива, че Пророкът Исус (м.н.) е жив и е при Бог и посочва, че той ще се върне на Земята за втори път. Постигайки единодушие по този въпрос, Ислямските учени казват, че да се твърди обратното на това предположение по никакъв начин не е възможно. Така например в своите тълкувания на този айят Ибн Хазм подчертава, че човек, който твърди, че Пророкът Исус (мир нему) е убит, се е отрекъл от Исляма или е станал неверник.

2. Фактът, че хадисите, свързани с Второто пришествие на Исус (м.н.), са мутаватир и са толкова ясни, че не биха могли да породят съмнение, е голямо доказателство за Мюсюлманите. Нещо повече, не съществува нито един различен хадис, който да твърди обратното - т.е. хадис, в който да се споменава, че Пророкът Исус (м.н.) няма да се върне.

3. Друго доказателство, което Ислямските учени използват, е хадисът, разказан от Джабир Ибн Aбдуллах, който казва: "Всеки, който отрече появата на Махди, отрича и това, което е било низпослано на Пророка Мохамед (Бог да го благослови и с мир да го дари). Всеки, който отрече пришествието на Пророка Исус (м.н.), сина на Мария, е станал неверник. Всеки, който не приеме появата на Антихриста, също е станал неверник."

Този хадис е включен в множество важни Ислямски източници като "Фасл aл-Кхитаб" от Кхваджа Парса Бухари, "Maaни aл-Aкхбар" от Мухаммед ибн Ибрахим Kaлабадхи, "Aл-Равд Aл-Унуф" от Сухайл, "Aрф-ул-варди-фи Aкхбар Mехди" от Джалалуддин Суюти. Освен това Шейх Aбу Бакр е изброил поредицата от хора, които са предавали този хадис. Тя е, както следва (от последния към първия човек): Мухаммад Ибн Хасан, Aбу Абдуллах aл-Хуссеин Ибн Mухаммад, Исмаил Ибн Аби Увайс, Maлик Ибн Абас, Mухаммад Ибн Mункадир, Джабир Ибн Абдуллах. 20

4. Изобилието на разказвачи, които са предали хадисите, свързани с идването на Пророка Исус (м.н.), и тяхната надеждност е друг въпрос, на който Ислямските учени обръщат внимание. Някои от разказвачите, които са предали тези хадиси, са: Aбу'л Aсас aс-Санани, Aбу Рафи, Aбул Aлия, Aбу Умама aл-Бахили, Aбу'д Дарда, Aбу Хурайра, Aбу Maлик aл-Худри, Джабир Ибн Aбдуллах, Худхайфа Ибн Адис, Сафина, Aбу Катада, Утхман Ибнул 'Aaс, Нафи' Ибн Kaйсани, Aл Валид Ибн Mуслим, Aммар Ибн Ятхир, Aбдуллах Ибни Аббас...

В резултат на цялата тази информация Ислямските учени смятат вярата в завръщането на Пророка Исус (м.н.) на Земята и разпространяването на моралните ценности на истинската религия като важен елемент на вярата.